Източноправославното християнство е повлияло повече за оформянето на определени бивши комунистически държави, отколкото самият комунизъм. То също така според някои прави населението им относително нещастно и антикапиталистически настроено.
Тази теория се развиваше масирано през 90-те години в Русия, но сега се възражда в нов работен доклад на Световната банка.
Авторите му - бившият български финансов министър Симеон Дянков и Елена Николова от "Юнивърсити колидж" в Лондон, са анализирали данни от проучването "Световни ценности" и проучването "Живот в преход" на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), за да изследват корелацията между религиозната среда и нагласите.
И те стигат до извода, че православието прави някои държави по-плодотворна почва за развитие на комунизъм и като цяло оформя насоката им на развитие като различна от тази, възприета от държавите с източнохристиянски традиции. Те заявяват:
В западното християнство (където бележат възход католицизмът и протестантството) акцентът е върху рационализъм, логично изследване, индивидуализъм и оспорване на утвърдените авторитети.
Източното християнство (от което произлиза източното православие) се свързва с мистични изживявани феномени, то е по-предано и общностно, и в него има по-малък акцент върху законите, логиката, аргументацията и оспорването на авторитетите. Забележително е, в дългосрочен план тези различия в нагласите са оцелели след близо 50 години комунизъм.
Комунистическите управници не са били позитивно настроени към църквата, но според Дянков и Николова са се възползвали от характеристиките на православното възприятие за света, които са считали за полезни, от рода на акцента върху традициите, комуната, общността, “по-малко разчитане на законна размяна” и по-голям респект към авторитетите. Така че нагласата, оформена от потиснатата религия, се е запазила, като е намалила уважението към върховенството на закона, иконоборството, креативността и иновацията.
Вероятно и вие на този етап започвате да чувате ехото от това, което българите, руснаците, украинците и хората от бивша Югославия (но не и гърците - те тогава са били богати и вече са знаели достатъчно за капитализма) са чували от зараждащия се елит през 90-те години: че в съответствие с тезите на покойния германски философ и политолог Макс Вебер, капитализмът е тясно свързан със западните религиозни традиции, особено протестантската етика, и че това обяснява относителния успех на държави като Полша и Чехия в посткомунистическия им преход.
За това се пишеше и в академични изследвания по онова време - разработката от 1989 на социолога Андреас Бус се счита за класика в това отношение.
Но традицията, поне за руснаците, е много по-стара: тя се корени в писанията на клонящия към Запада философ от XIX век Пьотър Чаадаев, който е вярвал, че за разлика от европейските държави, Русия е възприела погрешен тип християнство.
"Въпреки че сме християни, не за нас узря плодът на християнството", пише той. "Има нещо в кръвта ни, което отхвърля истинския прогрес."
През 90-те години, когато Русия се опитваше да се присъедини към "цивилизования свят", Чаадаев изведнъж отново стана популярен.
После Русия и нейните православни съседи изглежда откриха мястото си в света и като цяло улегнаха в модел на растеж и сближаване, и настъпи пауза в свързаната с това публична дискусия. Сега отказът на Русия да се присъедини към Западния свят и икономическите проблеми в Гърция, Украйна и други православни държави изглежда провокират възраждане на тази стара насока на мислене.
Дянков и Николова виждат подкрепящи доказателства в социологически данни. Те твърдят, че православните християни са по-неудовлетворени от живота си и имат по-малък социален капитал от католиците или протестантите — почти толкова, колкото и нерелигиозните хора. Те също така е по-маловероятно да подкрепят нови идеи, да поемат рискове или да работят в големи частни компании. Те подкрепят повече отговорността на правителството и правителствената собственост. Накратко, те са по-малко пригодени за капитализма.
"Теологическите различия сред различните християнски деноминации може би са насочили страните по различни пътища на развитие много преди появата на комунизма", пишат Дянков и Николова.
Преди 20 години бихме били склонни да отхвърлим тази идея просто защото не звучи интуитивно правилно.
Тя дори звучеше доста унизително, докато повечето хора полагаха отчаяни усилия да се адаптират към новата икономическа реалност, често по доста предприемачески и изобретателни, макар и понякога незаконни начини, и когато уважението към всички авторитети изчезна. Беше трудно да се свърже зараждащият се безскрупулен капитализъм с православните традиции, дори когато бароните разбойници специално са плащали за новата позлата на куполите на православните църкви.
Сега обаче ни е трудно да не се съгласим с анализа, поне що се отнася до Русия. Подхождайки към проблема от съвсем различен ракурс, руският социолог Иван Забаев, който работи в най-големия руски православен университет и е получил правителствен грант за последните си изследвания, достига до сходни изводи:
"Специфичното естество на православието е, че то счита не призванието или професионалната изява като начин човек да постигне спасение на душата, а подчинението и смирението пред (духовно) по-опитен човек, или човек на по-висок пост в йерархията".
Древните корени и религиозни устои на културата може би наистина имат по-голямо отражение върху посоката, в която поема една държава, отколкото рационални, геополитически или икономически съображения.
Ако е така, държавите с православна история всъщност не се чувстват особено намясто в доминиран от Запада свят - източник на напрежение, което може само да бъде омекотено, но не и премахнато напълно.
Не толкова религията влияе върху народа,колкото всеки народ си изгражда собствена религия. И от небето се виждат огромните разлики между православна Гърция и православна Русия. В Гърция например,има четиринадесет,(14),независими синода! Нещо немислимо в Русия. Фактически само две православни страни се поддадоха на комунизмът. Русия и донякъде България. Донякъде защото у нас е имало яростна съпротива срещу комунизирането през 40-те и 50-те години. Както и цели два опита за преврат и сваляне на Тодор Живков,и насочване на страната към Китай,които по СЛУЧАЙНОСТ не успяват.
Това е най-отвратителната деноминация! Ненавиждам православието!
Най-богатата православна държава е фалирала Гърция! За кво да говорим повече! Приемането на християнството от Византия вместо от Рим е най-голямата грешка на България!
Какво бил казал Дянков или пък писал, спокойно може и да не се слуша или чете. НО..... хората, които пряко и отговорно са ангажирани с националната сигурност на държавата ни, трябва много внимателно да анализират всичко, което пише или говори Дянков. И не защото то е някаква перла в човешките мисловни постижения. Не! А защото Дянков се подвизава в днешния свят с особено важна мисия. Успешното и изпълнение би довело до нужните разрушения, които да станат повод за установяването на Новия Световен Ред. А той, както някои от нас знаят, ще бъде наложен не "от горе", а "от долу". Хората сами ще го поискат. Защото вече няма да може да се търпи това, в създаването на което същите тези хора са участвали, без самите те да го осъзнават. Но това вече е друга тема. Православието е доста далеч от пърообраза на истинското християнство, но все пак не толкова, колкото католицизма. А за него да не говорим. Дори, бих казал, че католицизма, както и всичките безброй разновидности на западното "християнство" спокойно може да не се причисляват изобщо към християнството, защото нямат нищо, ама абсолютно нищо общо с него. Ако трябва да го охарактеризираме - това е, на първо място една изцяло сатанинска идеология, именно защото залага на индивидуализма и ..... второ - на нещо много важно. Какво е то ли? Не забелязахте ли, колко пъти в горния текст се натрапва израза "оспорване на авторитети"? А, моля, за какви точно авторитети става въпрос? Не се уточнява. Просто авторитети. Ако е така, значи имаме пред нас още една /може би нова/ западна ценност /и като такава, дълбоко извратена, естествено/ - "оспорване на авторитети". Няма да се учудя, ако такова "оспорване" започнем да срещаме все по-често в Си-Ви-тата на младите кандидатстващи за работа, без и те да знаят защо. След като оспорването на авторитети се превърне в "ценност", тогава сме на крачка и от това, някой да дръзне да оспори и най-върховния авторитет - Бог. Ми така де, колко му е! Богомилите и техните последователи - катарите, са почитали авторитетите в техните общества, но не от страх, а от възхищение и вътрешно желание да посветят живота си, за да станат като тях. Защото въпросните авторитети са били хора, достигнали просветление, което всъщност е висшата цел на човека и на неговата душа, реинкарнирана за пореден път в този свят. За какво им е да ги "оспорват"? А и, моля, как точно човек би могъл да "оспори" Моцарт? Или Бетховен" или пък Гьоте, Шилер, Шуберт? Как може да бъде "оспорен" Джон МакЛафлин? А Майлс Дейвис?
За съжаление Дянков ( ако не е някаква партенка) не е даже измислил нищо ново, а адаптира в местен вариант Просвещенските опростенчески тези на анти-Византинизма, които заклеймяват Империята като главен покварител на западната цивилизация чрез своя абсолютизъм и цезаропапизъм. Атаката, разбира се включва и Ортодоксалната доктрина виждана от генерализатори като Самюъл Хънтингтън, Филип Лонгуърт и даже нашата гордост във философиятя, Юлия Кръстева, като неспособна да произведе и съхрани моралните ценности споделяни от Запада. Просто недоумявам как може на такова ниво да има токова колосално историческо невежество. Има доста добра статия по въпроса на нашия професор в Харвард Димитър Ангелов, "Byzantinism: The Real and the Imaginary Influence of a Medieval Civilization on the Modern Balkans," която може да на се намери в интернет. А Дянков и госпоицата... ще ги преживеем и тях!
Дедо, И аз доскоро си мислех, че най-чистата форма на комуна е израелският кибуц. Оказа се, обаче, че в условия на комуни са живеели богомилите и катарите. Е, може би не масово, но поне в селищата, където тази философия е била разпространена масово. Пише го в една интересна книжка на проф.Ерика Лазарова - "Богомило-катарската философия, като живяна етика". Интересно как се вписва този факт в твърдението на Дянков за влиянието на православието при формиране на комунистическа държава. Също така е интересно, какво е влиянието на православието при формирането на една не бивша, а настояща комунистическа държава, каквато е Китай.
"В западното християнство (където бележат възход католицизмът и протестантството) акцентът е върху рационализъм, логично изследване, индивидуализъм и оспорване на утвърдените авторитети." Господин бившият финансов министър през каква призма оценя Светата Инквизиция?! Това явление в западното християнство прави аргумента му невалиден. Общо-взето, когато човек с манталитета на счетоводител, премине дверите на сакралността, се ражда някоя чутовна нелепост... Всеки народ има свой собствен логос, свое съзнание, мисъл, ценности, културно-исторически фундаменти, и от различията в логоса на народите идва и разликата в развитието. Например, Макс Вебер споменава, че в немския думата за професия beruf, означава и "призвание". Именно възприемането на професията като "призвание", предопределя и капиталистическите плодове на Германия. Докато ние сме съзерцателни, като всеки източен логос. Източните философии акцентират върху минималното противодействие. Източният светоглед е по-спокоен, по-протяжен, по-съзерцателен, по-малко действен от Западния. Причините не са там, където ги търсят някои псевдоинтелегенти. Като Соломон Паси напр., който директно си тегли майна на Православието, а тоя най профанно го обяви за причина за бедността ни.
Светът щеще да е прекрасно място ако хората наистина следваха религиите, а не малоумните си заблуди за религиите.
Смит, никое животно,(включително и човекът),не може да се "изправи",(?!),и да почне да ползва ръцете си! Или ходиш прав,или - "лазиш" на няколко крака. Или пълзиш. Няма средни положения.