Най-накрая отиващата си администрация на американския президент Джо Байдън изпълни желанието на Украйна за разрешение да се използват ракети за удари дълбоко в територията на Русия.
Случи се по доста познат начин. Украйна дълго време иска определен тип оръжия, за да оптимизира отбраната си, а във Вашингтон в продължение на месеци се водят спорове дали това случайно няма да разгневи още повече руснаците и да доведе до ескалация на конфликта.
Накрая все пак Вашингтон се съгласява и дава необходимото, измествайки бавно червените линии на Москва.
Така Украйна последователно получи първо системите HIMARS, после тежки танкове, а след това ПВО системи Patriot и накрая изтребители F-16.
Но дали вече не е твърде късно за съществена промяна на хода на война, имайки предвид влизането в Белия дом на Доналд Тръмп, който обещава да я спре за един ден с няколко обаждания по телефона?
Ако оставим настрана типичните му високомерни изказвания, той има право в известен смисъл да критикува западната подкрепа досега. Проблемът не е в нейния смисъл изобщо, а по-скоро в нерешителността и мудността, с която САЩ и Европа я проточват във времето заради разногласия и вътрешни спорове.
Какво всъщност могат да предложат тези далекобойни ракети?
Конкретно става въпрос за тактически балистични ракети ATACMS с обхват от 300 километра, които могат да бъдат изстреляни от вече познатите на украинската aрмия мобилни платформи на HIMARS. Целта на такъв тип ракети е да поразява цели от различен тип дълбоко отвъд фронтовата линия в тила на врага.
Това е най-мощното западно оръжие в украинския арсенал и то вече е използвано няколко пъти от силите на Киев за поразяване на руски цели в окупирани украински територии.
И тук идва новото от Вашингтон.
Украйна вече има право да използва ATACMS (вероятно скоро и на френско-британските Storm Shadow) на територията на самата Русия, която по този повод още през септември разшири обхвата на своята ядрена доктрина и вече заплашва, че може да използва ядрени оръжия, ако бъде нападната с конвенционални ракети.
Доколко обаче ATACMS и Storm Shadow могат да окажат съществено влияние върху хода на войната вече не е много ясно. В момента най-логичната им употреба е свързана с атака на снабдителни линии, логистични и комуникационни центрове.
Само че Украйна не разполага с чак толкова голям запас от тях. Трудно ще получи и нови големи доставки в следващите два месеца, докато Тръмп влезе в Белия дом.
От друга страна обсегът от няколкостотин километра не е малък, но не е и достатъчно голям. Русия през последните седмици и месеци се възползва от западното колебание и в голяма степен измести извън обхвата на ракетите капацитета на повечето значими потенциални цели - най-вече складове за боеприпаси и летища, откъдето се нанасят въздушни удари по Украйна.
Именно такава масирана атака бе извършена срещу украинската енергийна инфраструктура в същия ден, в който стана ясно, че Украйна ще може да използва ракетите.
Подобни удари не са изненада и се очакваха.
Русия използва тази тактика и миналата зима с идеята да се отслаби електрическата мрежа на Украйна, за да се засегне бизнеса, индустрията и най-вече - животът на обикновените хора, които през най-студените месеци от годината остават на режим на тока и живеят в постоянен страх някоя бомба да не порази блока им, докато спят.
Затова разрешението на САЩ трябваше да бъде дадено доста по-рано, но явно мотивацията не бе достатъчна. Трябваше Доналд Тръмп да спечели изборите, а в Курск да се появят севернокорейци, че във Вашингтон демократите и Байдън да се решат на по-решителна стъпка.
Сега руската армия ще засили натиска срещу украинските сили в Курск в опит да ги изтласка от там. Ще продължи и успешното си настъпление в Донбас. Ще се вложат много усилия, за да се извлече максимално много на фронта, докато Тръмп поеме контрол в Белия дом и започне да звъни по телефоните.
Неслучайно в момента републиканците обвиняват Байдън, че едва ли не провокира Русия да започне ядрен конфликт и представят своя нов президент като носител на мир.
Реалността обаче е, че Тръмп не може да донесе мир. Той може единствено и само да прекъсне военната подкрепа за Украйна, да премахне разрешението за използване на ATACMS и така да принуди Киев да потърси преговори и примирие поради липса на други възможности.
Именно примирие е важната дума тук, а не мир. При текущата ситуация разрешаване на сложния конфликт и постигане на дълготраен мир са невъзможни, колкото и телефонни разговори да проведе Тръмп със Зеленски и Путин.
Примирието означава замразяване на конфликта, докато Русия се прегрупира и реши да го поднови отново, за да завърши започнатото през 2022 г.
Само че тогава не Тръмп ще бъде президент и някой друг ще трябва да се занимава с темата.
