10. Анатоли Нанков
В средата на 90-те години в световния футбол сила набра модата на атакуващите бекове. Не само че играчи като бразилците Жоржиньо, Кафу и Леонардо прекарваха повече време в противниковата половина, но и масово крилата започнаха да се използват като агресивни по фланга защитници, играещи от аутлиния до аутлиния. Тази тенденция в България пръв въведе Георги Василев като треньор на ЦСКА, който хвана крайните нападатели Анатоли Нанков (десен) и Божидар Янков (ляв) и ги направи бекове. Толята достигна до националния отбор на този пост, игра и на Мондиал'98, а в статията, посветена на него в Уикипедия, пише „нападател, халф и защитник".
9. Радослав Здравков
„Баба Рада", както с обич го наричат привържениците на ЦСКА, се подвизаваше с успех отдясно или в центъра на халфовата линия. На Мондиал'86 в Мексико той записа и три мача като десен бек за националния отбор.
8. Наско Сираков
Всички го знаят като безмилостен централен нападател, но в ранните си години Наско играеше опорен халф за Левски и България. Именно като такъв той отбеляза гола при равенството на националите със световния шампион Италия на откриването на Мексико'86, като при това носеше фланелка със странния номер 2!
7. Георги Йорданов
През 80-те години с екипа на Левски Ламята бе един от най-класните български плеймейкъри, славещ се с отлична техника, пасове и удари отдалеч. През 90-те, когато дойде модата на универсалните футболисти, той бе капитан на ЦСКА и подобно на Матеус в Байерн, в края на кариерата си бе върнат най-отзад на поста либеро.
6. Радостин Кишишев
Трудна задача би било с един отговор да се определи основният пост на Тинката. В най-силните му години за Нефтохимик и Литекс той бе опорен халф, но Димитър Пенев го наложи в националния отбор като десен бек. В определени периоди от кариерата си се е справял не по-зле и като централен и ляв защитник.
5. Илиян Киряков
„Пчеличката Мая" или „Карлсон" бе половината от страхотния дует атакуващи халфове на Етър в края на 80-те и началото на 90-те години, заедно с Красимир Балъков. Този изключително работоспособен плеймейкър постепенно някак си бе преквалифициран в десен, а впоследствие и ляв бек. Киряков има доста мачове и като опорен халф, като се помни сблъсъкът на неговия Анортозис с шотландския Рейнджърс в квалификационен мач за Шампионската лига през 1995 г., когато кипърският тим се добра до 0:0 срещу гранда, а българинът обезличи великия Пол Гаскойн.
4. Ивайло Йорданов
Направи име като център нападател с отлични реализаторски умения и отвреме-навреме като дясно крило. Интуитивният гений Димитър Пенев обаче изненада света, пускайки го като централен защитник на мястото на наказания Трифон Иванов на осминафинала на Мондиал'94 срещу Мексико. Оттогава насетне до края на кариерата си по-често игра като опорен халф за националния и като плеймейкър за Спортинг (Лисабон).
3. Станимир Стоилов
През 1990 г. стана голмайстор на „Б" група с Хасково и дойде в Левски като централен нападател. При втория си период при „сините" бе нещо като ляво крило, с уговорката, че във фантастичния състав на Левски в средата на 90-те петимата офанзивни футболисти постоянно сменяха позициите си на терена. В националния отбор по това време Мъри не можа да се наложи единствено заради някой си... Христо Стоичков. С напредването на възрастта и при завръщането си в България от португалския Кампомайорензе заигра като плеймейкър, а след това отново в Левски постепенно се трансформира в опорен халф. Накрая бе и либеро - не че му се отдаваше особено да играе в защита, но вече си беше заслужил любовта на синята публика, която не му се сърдеше, тъй като отборът печелеше трофеи.
2. Георги Марков
Започна кариерата си като централен нападател, после го откриха за либеро, като какъвто си спечели прякора „Универсалното ренде Вьорнер", а с изчезването на този пост в съвременния футбол стана стопер по старата терминология и като такъв приключи кариерата си. Освен в центъра, често се е подвизавал и отдясно - по целия фланг според виждането на текущия треньор и актуалните му тактически потребности.
1. Станислав Ангелов
Безапелационният номер едно в класацията. Пелето играе еднакво добре като ляв, десен и централен защитник и като опорен халф. В случай на нужда е бил използван по фланговете и като офанзивен играч. Треньорът, с когото Ангелов постигна най-големите си успехи в Левски - Станимир Стоилов, номер 3 в настоящата класация, го използваше за запълване на всякакви дупки през шампионските сезони и европоходите на отбора преди 4-5 години. В момента двамата отново са заедно в кипърския Анортозис.
