Шест години след филма "No ti muovere" (преведен у нас като "Не мърдай"), Пенелопе Крус се връща на снимачната площадка със Серджо Кастелито.
Италианският режисьор отново подготвя екранизация по роман на съпругата си Маргарет Мацантини - "Venuto al mondo" („На бял свят"), който се лута между настоящето и миналото на бивша Югославия, поставяйки героите в ретроспекцията на войната в Босна.
Джема (героинята на Пенелопе) пътува със сина си Пиетро до Сараево и Белград, за да му помогне да открие своите корени.
„Серджо и Маргарет, с които станахме много добри приятели след "Не мърдай", ми изпратиха новата книга на испански и аз я изчетох на един дъх", разказва актрисата. „Бях като омагьосана. Веднага разбрах, че трябва да направим този филм, че трябва да разкажем тази история на света! А това не ми се случва често..."
За Пенелопе, която е в Лос Анджелис заради снимките на четвъртата част на „Карибски пирати", главната роля в новия филм на Kастелито е още по-огромно предизвикателство. Снимките между Рим, Сараево и Белград ще започнат през февруари 2011 г. - веднага след като актрисата си вземе дъх от партньорството си с Джони Деп в „Карибски пирати 4".
- Какви са впечатленията ви от историята в романа?
- Това е книга, която наистина оставя у теб усещане за войната. По принцип не харесвам военните истории, защото насилието никога не изглежда толкова реално, колкото е било в действителност. Докато тук наистина започваш да чувстваш страха и отчаянието - все едно си вътре във войната... Именно от този роман разбрах повече за войната в Босна, прочетох и някои други книги после. Когато Маргарет разказва за момичето, което губи краката си в един атентат, и обувките й със светеща подметка са там, на земята, може да ти се скъса сърцето... Романът е едно от най-хубавите неща, които съм чела. Чувствам, че ако изиграя главната героиня Джема, това ще бъде най-важната роля в живота ми, заедно с тази на Италия в предишния филм на Кастелито.
- Страхувате ли се да участвате във филм като този?
- Страх не, по-скоро е вдъхновение и чувство за отговорност. Със Серджо сме работили заедно само веднъж, но мисля, че се познаваме добре и имаме много силна връзка. А Маргарет е много мъдра: убедена съм, че има свръхсили, че идва от един друг свят. Винаги съм й казвала, че долавя всичко в хората, че вижда отвъд това, което може да се разбере за тях. Най-невероятното е реализмът, с който описва войната в Сараево, въпреки че не е била там по това време.
- Говорихте ли за това?
- Да, исках да разбера как го е направила. Тя има някаква рядко срещана чувствителност. Лети с въображението си, но остава здраво стъпила на земята - перфектната комбинация. Разказа ми, че получила хиляди писма от хора, които са я питали как е успяла да разбере толкова много верни неща за войната. Като например, че банановият сладолед се нарича бананико и че хората са го сънували по време на войната. Но Маргарет не го е знаела, измислила си го е...
- Как работите заедно?
- Много е лесно. Маргарет не присъства много на снимките, но винаги е на разположение. Заедно купихме облекло за ролята ми на Италия. Заведе ме в магазини втора употреба, откъдето си купих блузи за по един долар. Мисля, че ще направим същото нещо и за Джема.
- Ще бъде ли трудно да съберете книгата в два часа?
- Да, но се доверявам на Серджо и Маргарет. Въпреки че структурата на романа се движи напред-назад във времето, мисля, че това ще се отрази добре на сценария. Сигурна съм, ще се получи добра екранизация. Веднага щом приключа с „Карибски пирати", ще се отдам на дълга почивка, тъй като имам нужда да се приготвя за ролята на Джема.
