Вратарят на Манчестър Юнайтед Давид де Хеа се оправда със забравен портфейл за гафа с откраднатата от магазин в Манчестър поничка.
Както е известно, в края на миналата седмица таблоидът The Sun разкри, че стражът на "червените дяволи" е бил спипан от охраната на магазин от веригата "Теско" да се изнизва с неплатена поничка за 1,19 лири. На седмица Де Хеа получава по 70 000 хиляди лири. Ден след като гръмна скандала испанецът остана на резервната скамейка на Манчестър Юнайтед за двубоя с Норич.
"Всъщност нищо кой знае какво не се е случило. Аз, братовчед ми и един приятел от Испания влязохме в магазина и тръгнахме да пазаруваме. По едно време обаче установихме, че сме гладни, видяхме поничките и си взехме от тях.
Имах намерение да купя и още неща, но тогава установих, че не си нося портфейла и че той е останал в колата. Тръгнах навън, за да го взема и ме спря охраната. Нищо повече", обясни Де Хеа днес.
Стражът допълни, че всъщност историята е плод на недоразумение. "Хората в магазина си помислиха, че ще си тръгна без да платя. Опитах се да им обясня какъв е случаят и къде отивам, но английският ми все още не е на достатъчно добро ниво. Затова ни отне известно време да се разберем.
В края на краищата дойде едно момиче, което говореше испански и аз обясних какво е станало. Историята приключи с извинение от тяхна страна", допълни вратарят на Манчестър Юнайтед.
"От нищо и никаква история стана голям проблем. Аз обаче го приемам от забавната страна", коментира още европейският шампион за младежи до 21 г.
Той отрече оставането му на резервната скамейка за мача с Норич да е свързано с недоразумението в магазина.
"Няма нищо общо. Е, хората в клуба се шегуват с мен заради тази история, но срещу Норич не играх, защото мениджърът бе решил да ми даде почивка. В крайна сметка той е този, който решава. Той прави достатъчно промени в състава до този момент и когато мисли, че това е правилното нещо за съответния играч, просто го оставя на пейката", обясни Де Хеа.
Той не скри, че е станал жертва на шеги и от страна на съотборниците си. "Донесоха ми няколко понички, за да се пошегуват с мен. Аз обаче имам чувство за хумор и приемам това с усмивка".