Близките срещи на хора с полярни мечки често водят до новини, които обикалят света. Защото това рядко завършва добре - или за хората, или за мечките, а обикновено и за двете страни. И защото - слава Богу, това са сравнително редки събития.
Но зачестяват и вероятно тенденцията ще продължи. Заради глобалното затопляне ледът в океана на Арктика се топи и полярните мечки намират по-трудно прехрана. Те ловят тюлени, дебнейки ги от леда, но когато такъв няма, слизат все по на юг, където живеят хора.
Белите мечки са непредвидими и изключително агресивни. Вероятността да нападнат човек е толкова голяма, че в районите, където срещи не са изключени - в северните части на Канада и на норвежкия архипелаг Свалбард - всички излизат извън поселищата само с оръжие.
Според данните на норвежката телевизия NRK, за 10 години - от 2009 до 2019 г. в Свалбард се е наложило да бъдат застреляни 14 бели мечки, като обикновено това става след инциденти с туристи. През тези години има и убити от хищниците хора.
Смята се, че в Арктика има общо около 25 000 бели мечки, но те са силно застрашени заради загубата на ловни територии и в следващите десетилетия броят им може да намалее с една трета. Затова и хората трябва да направят всичко възможно да не се стига до опасни срещи, които да приключват със смърт за която и да е от страните.
В канадското градче Чърчил на брега на залива Хъдсън, известно като "световната столица на белите мечки" са свикнали с присъствието на тези величествени животни. Там има патрули, които наблюдават и предупреждават хората, ако в близост до града се появи мечка. Усъвършенства се обаче и предупредителна система - мечи радар, или "медар", която автоматично да засича рано приближаването на хищниците.
Идеята е, че мечките могат - в голям процент от случаите - да бъдат изплашени със сигнални ракети или устройства, които издават шум и така да не се стигне до употреба на истинско оръжие и елиминиране на животното. И колкото по-рано бъдат засечени, толкова по-малка е вероятността от фатални срещи.
"Зелени заедно"...
...е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg
Няколко различни прототипа на "медар" се тестват от организацията Polar Bears International (PBI), която се грижи за изследването и опазването на тези животни.
Една от разработваните предупредителните системи е мобилна и представлява сглобяема кула с радар с изкуствен интелект, която се закрепя към ремарке и може да следи от различни места за появата на мечки.
Тя е продукт на компания, която прави радарни устройства за военните. Една от честите ѝ локации е градското сметище, което по обясними причини привлича животните.
Системата работи просто. Идеята е радарът да засича обект, а софтуерът определя дали това е мечка или не, и ако е - да изпраща видео като предупреждение. Хората могат да го видят и лично да се уверят дали това наистина е мечка, или елен.
Устройството има и възможност да изпрати сигнал за тревога и до група в социалните медии или дори да задейства светлинен сигнал, обяснява пред National Geographic Джеф Йорк, директор на отдела по опазване на мечките в института.
Организацията тества различни варианти на детектори - с по-голям или по-малък обхват и със съответните цени. Според Йорк по-логично е да се ползва по-евтин вариант, който предупреждава за мечка на около километър, а не на 15 км.
Засега "медар" се оказва високо ефективен при засичането на обекти. Проблемът обаче е как да различава мечка от лисица, карибу или кола.
Затова учените се опитват да "научат" софтуера да реагира на мечки и да игнорира коли и кучета. Това става с изключване.
По време на пандемията Би Джей Кършхофер от PBI стои в дома си в Монтана и приема сигналите от радара на хиляди километри на север, поставен в покрайнините на Чърчил.
Всеки път, когато системата засича движение, се включва червена светлина. Кършхофер влиза в сървъра, поглежда кадрите, които текат на живо, и отбелязва. Ако е лос, го маркира като такъв, ако е мечка - като мечка.
Така се създава система за класификация. И когато се събират достатъчно образи, в сила влиза изкуствен интелект, който ги изучава, а след това ги съотнася към мишените, които радарът засича.
Засега изкуственият интелект е точен на 50% - в половината от случаите, когато е отбелязал обект като полярна мечка, той се е оказал точно това. С набирането на още данни обаче природозащитниците се надяват идентифицирането да се подобри.
В последните години се тестват още два радара за ранно откриване на полярни мечки.
Единият не е толкова подвижен, но върши добра работа при наблюдение на по-големи разстояния и се използва при завода за боклук на Чърчил, но за съжаление изисква доста енергия, за да работи.
"Две от трите системи, които използваме, не са направени за следене на мечки, а за голяма градска инфраструктура или за армията", обяснява Би Джей пред "Евронюз".
Наскоро обаче са започнали и тестовете на далеч по-малко устройство, дело на студенти от университета Брингъм Йънг в Юта, САЩ. То се движи със специално направено бъги. Голямо е колкото iPad, има радар, малък процесор и камера и е специално разработено за откриване на бели мечки.
Проблемът е, че за него е нужна интернет връзка, което не е особено удобно на отдалечени места.
Всяка от опциите има предимства и недостатъци, но и потенциал за приложение, което може да помогне и на мечките, и на хората. "Има още тон работа да се свърши, но е супер интересно да си част от това състезание", казва Кършхофер.
---
"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на ProCredit Bank, LIDL, училище "Дени Дидро", Zagorka, Сердика Център, Cargotec, RÖFIX, Solvay Sodi, Insaoil, GreenPoint, Toki.bg.
