Не се подвеждайте по заглавието - изобщо няма да искам само НЕГО за Коледа, както пее в хита си Марая Кери!
Всъщност даже не мога да я разбера тая жена! При положение, че коледните желания не са определени по брой (например три като в "Златната рибка" ) и можеш да си поискаш всичко и по много, да се ограничиш до "ол ай уонт фор Крисмас ис ю" е направо недалновидно. Да не кажа глупаво.
В този предколеден текст смятам да не бъда нито мъдра, нито добротворческа, нито скромна, алтруистична и граждански ангажирана.
Затова нека още тук, в самото начало, да отметнем онези коледни желания, дето ги пишат гимназиалните отличнички с плам в очите, че после да се съсредоточим в искрените неща. Така че, моля да имате предвид, че съм обединила в пакет "Официални, политически коректни желания" следните неща: световен мир; разбирателство между хората; не-на-насилието-под-всякаква-форма; да спре гладът в Африка; изобщо да спре гладът по света; да няма глобално затопляне; природата да се изчисти; всички пластмасови отпадъци да се превърнат в зърнени култури; край на хомофобията, сексизма, педофилията, търговията с плът, антисемитизма, расизма; да няма наркотици и картели; хората да са братя помежду си; добрите да не умират. Ако се сетите за още нещо от този тип, прибавете го, нямам нищо против.
Сега обаче е време поне един път в годината да отворя широко очи и да си поискам всичко, дето цяла година ме е срам да си го кажа! Не - всичко, дето по принцип си ме е срам да си го поискам, защото не било възпитано/удобно/коректно/нормално да имаш големи изисквания и желания, особено когато са за теб самия! И защото мечтите трябвало да са реалистични, а желанията - изпълними.
Брей! Е, хайде да видим какво толкова ще стане, ако за малко спрем да се префатаносваме и изречем на глас всичко онова, за което си мънкаме под носа, което сънуваме, което си пожелаваме на ум, докато гледаме падащи звезди.
И така! Ето го моя списък с Всичко-което-искам-за Коледа! Адресирам го директно до Дядо Коледа, Санта, Миколаш, Дед Мороз или както там се нарича онова старче с бялата брада и червените дрешки.
Искам да не остарявам грозно.
Разбери ме правилно, Дядо Коледа - не искам да не остарявам изобщо, а да остарявам като катедрала. Ти знаеш, че около петдесетте една жена (че и един мъж) се вторачва в годините си и започва щателно да изследва всяка новопоявила се бръчица. И да я престрадва.
С онези на челото и между веждите съм се примирила, ама преди два дни ми се появи една на горната устна. Отвесна такава една, бабешка. Моля те, дай да ограничим тия неща до минимум! Поизтрий малко от умората в очите, изпъни ми отново рамената, направи така, че да не ме болят ставите, когато се заседя на едно място.
Изобщо спести ми малко от унижението на възрастовата изнемога и ме дръж в кондиция, чу ли?!
Искам децата ми никога да не боледуват. От нищо никога!
Не само, защото няма по-гадно нещо от болно дете, но и защото няма по-изнервен родител от този на болно дете. Прибери си кашлиците, температурите, зачервеното гърло, сливиците, шарките, алергиите, сополите и въшките!
Дай ги за един ден на твоите джуджета да те видя! Ама ей тия дни го направи - когато ти идва дедлайна за проект "Подаръци 2018" и всичко ти виси на главата, клиентите чакат, работата буксува, навсякъде по света реват деца, че не се появяваш, шейната ти е стар модел, еленовите сили не достигат, а жена ти нервничи, че те няма вкъщи.
Искам поне една година да имам достатъчно пари.
Като ти казвам "достатъчно", не ми излизай с номера за скромността и малкото харчене! Искам да имам толкова пари, колкото ми е нужно да похарча, а не колкото ми е разрешено да похарча. Ако прибързано си ме обявил за меркантилна, нека прецизирам за какво ми трябват. На първо място, за да спра да се будя нощем изпотена до нокти от притеснение дали ще успея този месец да платя всички сметки. Направи така, че да не ме интересува!
Тоци-моци, води-моди, интернет-минтернет - всичко да си е платено, а аз само да получавам есемеси със сърца, че всичко е ок. Логично е също да мога да си купувам био и еко храни, а не да ставам разногледа от сравняване на етикети и цени и търчане по промоции. В кредитните ми карти моля също сумите да са възстановени изцяло, че от десет години не мога да върна едни пет хиляди с тия осемнайсет процента лихва!
Искам да имам пари за ресторанти (от време на време), за барове (още по от време на време), за почивки (уикендите), за театър, кино, музей, концерт (често). Да уточня и още нещо - като ти искам да имам пари, моля те не ме прави богата като Баневи или Арабаджиеви! Първите ги гледаме сега как се влачат по арестите, а вторите някъде ги търсят из Африка - не е за мен тая работа!
Искам да имам работа.
Ама работата, която хем обичам, хем ми носи пари, с които да съм ей така - умерено богата като в точка 3. И да е само една, а не четири, както е в момента. Много ще ме зарадваш, ако мога просто да ставам, да си изпивам кафето и спокойно да отивам в някакво място с усмихнати и добронамерени хора, където да работя и да си пея и в този жизнерадостен труд и дръзновение да не усещам как е минало времето.
Накрая на месеца да си получавам заплатата в точен ден, без закъснения. Мечтая си още за някакви такива неща, дето нормалните служители имат - ден за работа от вкъщи, обучения с излизане от офиса, коледно парти, тиймбилдинг, пари за представителни разходи, повишенийце някое, служебна кола...
Като казах кола... И кола искам. Нова.
И не, не някое средняшко, удобно и фамилно возило, на което единствената му лудост ще е червеният му цвят, а нещо наистина гъзарско! Нещо, дето и да е кабрио, ама и да е джип, и лимузина. Я направо трите поотделно, че да не се объркваш!
И те моля също така за трите да имам зимни гуми - нови, както и някой, който да се занимава с технически прегледи, смяна на масла и филтри, търсене и плащане на гараж и застраховки. Да вдигат много и бързо и да харчат малко. Е, ако смяташ да изпълни точка 3, последното не е толкова важно.
Нищо не казах за къщата, та да не си помислиш, че искам да си остана в апартамента в квартал "Витоша". Не искам.
Искам самостоятелна къща с поне пет стаи с бани, за да не се прескачаме у дома, подскачайки на един крак пред тоалетната. Да има градина със зелено, защото ми омръзна да гледам съседката как пуши на балкона от едната страна и поредния бетонен блок, дето никне от другата като в анимационен филм.
Тая къща нека да има басейн, който да е отопляем и да се ползва целогодишно. Важно е да нямам съседи, ако може. Или поне да са на почетно разстояние от мен и да нямаме общ електромер или водомер. Нужно е да имам и охрана, разбира се, но ти за това вероятно си се сетил, като знаеш все пак къде живея.
Понеже бита някак го уредихме (младост, здрави деца, пари, кола, къща и работа), да се концентрирам и в другите желания, които ще обединя тук в поредица от тирета:
- Каквото и да ям, никога да не дебелея!
- Каквото и да пия, да не се напивам безпаметно и черният ми дроб да е като на новородено!
- Изведнъж да се събудя с дълги крака и стегнат задник! И без грам целулит.
- Поне през 2019-та да съм висока! Е, не да съм безкрайна, ама поне така едно метър, седемдесет и пет...Нали знаеш как хората описват красива жена? Винаги казват "една такава стройна, висока..." - никой не казва "една такава стройна, ниска...". Аз съм метър петдесет и осем. Сега разбираш ли ме?
- Да говоря свободно поне тия пет-шест езика, на които се опитвам да се изразя. Може и още два-три да прибавиш, че да е сериозно.
- Да засвиря зашеметяващо на пиано! Или поне нещо друго да умея да правя зашеметяващо.
- Да се науча да правя суши. Това сега не знам защо го пиша, но ако и ти десет пъти пробваш да направиш суши и накрая имаш купа кисел ориз, натъпкан в изпръхнали листа от водорасли, ще го приемеш лично. Та, като ще сме откровени докрай...
Накрая, преди да запечатам плика с желанията, да оближа лепилото и да го метна към Лапландия, само да уточня едно.
НЕГО, Дядо Коледа, моля те да не ми го носиш!
Дай го на Марая Кери, че от години опява как това е единственото, което иска за Крисмас!
Да го взима - така или иначе нейните 7 точки и 7 тирета си ги изпълнил! Аз МОЯ си го имам. И ми е напълно достатъчен. Този списък даже го писахме заедно...
