Коледната класика, която навършва 25 години тази година, маниакално се наслаждава на прострелването/пронизването/изгарянето на двама несръчни обирджии
"Сам вкъщи" дебютира през 1990 и оттогава се превърна в аболютна коледна класика. Като цяло този филм представлява позитивен практически урок за неприкосновеността на дома, ценността на семейството и силата на прошката. (Сцената накрая! Когато старецът прегръща внучката си в снега! И звучи "Somewhere in My Memory"! Направо се просълзяваме...)
Има обаче и още нещо друго, което е доста неловко да се отбележи, като имаме предвид, че става дума за приказен детски филм. И то е, че "Сам вкъщи" е изпълнен с насилие.
Всъщност направо садистично насилие.
И извършителят на всичко това е чаровно 8-годишно дете на име Кевин Макалистър. Който - няма спор, може и да е принуден от обстоятелствата да безчинства, защото брани дома си от двама несръчни обирджии - но той пази тази къща по практически най-жестокия и груб възможен начин.
Нанизване на крак. Изгаряне на скалп. Тарантула върху лицето.
"Сам вкъщи" е филм на Джон Хюз, който звучи като Тарантино.
Насилието в него е художествено, театрално, екстравагантно и неоправдано.
Сюжетът направо се наслаждава на наказанията, които злодеите понасят от страна на малкия главен герой, като някои от моментите направо граничат с пълноценно "порно на изтезанието".
Кевин носи своята въздушна пушка през рамо, като истинско оръжие. Той се усмихва на мъжете, които прострелва с нея. Дори ги дразни. ("Тук, долу съм, конски задник", вика той на Хари. "Ела да ме хванеш, преди да съм се обадил на полицията!")
Клопките му са замислени не само да причинят травми на Хари и Марв, но и да ги унижат.
Една от тези клопки покрива опърления по главата Хари (чрез покрито с лепило парче пластмасово фолио, вентилатор и съдържанието на възглавница) в пера.
Няма никакъв смисъл в това, просто шега на тема катран и пера, която само трябва да оскърби още повече.
А когато къщата на ужасите примамва крадците да се качат на въжената линия, която Кевин прокарва от тавана до къщата на дървото, малкият бандит - вместо да се възползва от факта, че крадците са във въздуха, за да побегне по-надалеч - решава вместо това пак да им се подиграе.
"Хей, вижте!" им вика той подигравателна усмивка. И поглежда драматично към ножицата за храсти, която държи в ръка. После срязва въжето.
Този тип поведение - садистичното наслаждение на клопките, които е подготвил за нашествениците - се превръща в лайтмотив на филма.
"Достатъчно ли ви е?" пита той крадците, които е прострелял, пронизал и опърлил, докато поредната самодоволна усмивка е на лицето му. "Или искате още?"
Всичко, което се извършва от 8-годишното дете, отбраняващо се от престъпници в моралната територия на "Сам вкъщи", би трябвало да е иронично, драматично, смешно и в крайна сметка оправдано.
(Филмът загатва, че Кевин не прави очевидното - да се обади на полицията - защото телефонните кабели до къщата са прекъснати, а той не иска външни хора да знаят, че той всъщност е "сам вкъщи". Докато реалната причина, естествено, е че обаждането на полицията просто би обезсмислило изобщо съществуването на "Сам вкъщи").
Филмът в рамките на сюжета върви по тънко острие и се върти около стрелба, пронизване и обгаряне, но се представя като добродушна комедия.
Празнично забавление! С изгаряния от трета степен.
"Сам вкъщи" върви по тази тънка граница и омаловажава насилието - донякъде чрез позитивната си музика ("White Christmas," "Run, Run, Rudolph", "Jingle Bell Rock") и многото весели междинни сцени (емблематичният момент след бръснене, благославянето на Бъдни вечер от Lевин на "тези високо хранителни годни за приготвяне в микровълновата макарони и сирене и хората, които ги пуснаха на разпродажба") и като цяло чрез ранната харизма на Маколи Кълкин.
Той също така се заема донякъде да оправдае принципа "резултатът оправдава средствата", като подчертава статута на Кевин като потискан от другите.
"Сам вкъщи" е класическа история за Давид и Голиат, като изключим, че разминаването на силата тук се свежда до "дете срещу възрастен".
Всички във филма - родители, братя и сестри, братовчеди, продавачи в магазина - подценяват Кевин, не само заради него самия ("Tи си това, което французите наричат 'les incompetent',"), но и заради факта, че той е дете. "Той е толкова малък и безпомощен", казва сестрата на Кевин - Меган на брат си Бъз, когато Бъз не разбира защо те трябва да прекратят пътуването си до Париж, за да се върнат у дома при него.
Крадците също падат жертва на дискриминацията по възраст и на възприятията на култура, която не се замисля за децата и техните способности.
Тяхното мислене "той е просто едно дете" оформя друг лайтмотив във филма.
"Изигра ни хлапе от детската градина", казва Хари на Марв, когато осъзнава, че Кевин е наистина сам в къщата. "Той е дете", напомня Марв на Хари в по-късен момент, допълвайки: "Децата са глупави". По-късно Марв дори подчертава още веднъж: "Той е само едно дете, Хари" и завършва уверено: "Можем да се справим с него".
Идеята е прозрачна - децата са по-способни, отколкото сме вярвали. Браво на тях!
Проблемът обаче е, че да бъдеш потиснат в морален план помага само донякъде. Определено не-добродушният чичо Франк в началото на "Сам вкъщи" крещи на младия си племенник: "Виж какво направи, малък задник такъв!"
Този изблик реално е отправната точка за почти всичко, което следва във филма.
И все пак, в определен момент (вероятно след като кракът на Марв е пронизан от пирон), мъмренето на чичо Франк започва да звучи пророчески - и дори твърде опростително. Както миналата година констатира Джейсън Консепсион в Grantland, шегата е само донякъде смешна: "Категорично мога да кажа, че "Сам вкъщи" всъщност е историята на корените на "Убийствен пъзел", родил Джон Крамер (очевидно псевдоним), прочутия сериен убиец и ментор на серийни убийци от едноименната поредица".
Тезата на Консепсион се опира на факта, че "в "Сам вкъщи" и "Сам вкъщи 2: Изгубен в Ню Йорк", Кевин демонстрира проблеми с контрола на гнева, склонност към насилствени фантазии и воайорски тенденции, съчетани с фетиш към видеозаписи".
Освен това садизмът на Кевин, заслужава си да отбележим, не се ограничава само до престъпниците.
Помните ли момента, когато Кевин си поръчва пица ("Прекрасна пица със сирене, само за мен") от Little Nero's? Доставчикът пристига. Кевин пуска с максимална сила Angels With Filthy Souls - в частта, в която е фразата "Сега я остави на прага и изчезвай оттук" - така че доставчикът да я чуе.
Кевин с лекота би могъл да спре дотам: транзакция с външен човек, която не разкрива статута му на "сам вкъщи".
Той би могъл да спре и при "Задръж рестото, мръсно животно". Но той не го прави. Вместо това насилието ескалира и Кевин продължава да възпроизвежда записа - частта със заплахата, че говорещият ще напълни "корема ти с олово". Прозвучават изстрели. Доставчикът побягва, защото решава, че наистина може да бъде застрелян с автомат.
А Кевин през това време се смее. Отново.
"Сам вкъщи" не подлага на съмнение което и да е от тези действия. Филмът вместо това просто се наслаждава на всички неща, които това хронично подценявано хлапе е способно да постигне, след като реши, че е "мъжът в къщата".
Иронията в случая е, че ако Кевин е изложен на някаква опасност, това е опасност, която сам си е докарал на главата - заради собствените си изцепки.
Хари и Марв в крайна сметка не са склонни към насилие - те просто се интересуват само от телевизори, аудиосистеми и бижута.
Подложени на къщата на ужасите на Кевин обаче, те преминават през морална еволюция и се превръщат от дребни крадци в склонни към насилие такива, от потенциални обирджии може би дори в потенциални убийци.
Садизмът на Кевин провокира техния садизъм.
Докато Хари, обгорен, прострелян и покрит в пера и лепило, не заявява: "Ще му откъсна главата!". "Ще убия това хлапе!" казва изтерзаният Марв. По-късно Хари крещи на Кевин: "Ако ме удариш още веднъж, хлапе, ще ти откъсна топките и ще ги сваря в машинно масло!"
Нещата ескалират до степен, когато престъпниците и хлапето наистина се срещат - и крадците решават, че са в позицията на силата. Хари и Марв решават, че наказанието, което заслужава 8-годишния грубиян, е:
Марв: "Какво ще го правим?"
Хари: "Ще правим точно каквото той направи с нас. Ще му изгорим главата с горелка".
Марв: "Ще му размажем лицето с ютия!"
Хари: "Ще го ударим в лицето с кутия боя, може би".
Марв: "Ще му нанижем крака на пирон".
Да, това звучи крайно, но всъщност - естествено - е точно каквото Кевин е направил с тях.
И после, накрая: "Първото, което ще направя", заявява Хари на Кевин, след като го е приклещил и го е закачил за пуловера на закачалката, "е да отхапя всеки от тези пръсти, един по един".
Което е доста голям обрат за филм, който формално е за магията на Коледа и неудобствата на международните самолетни превози.
И все пак след изтезанията, които Кевин е причинил на нашествениците в името на компенсирането на потисничеството върху него и морала "отстоявай своята територия", тази заплаха звучи напълно смислено.
Уместно е, че Кевин прекарва толкова голяма част от "Сам вкъщи", концентрирайки се върху мазето - място, пълно с печки, сенки и неща, които са скрити от погледа на другите: филмът си има и своя тъмна страна.
И колкото и "Сам вкъщи" да е празничен, бляскав и любим филм на поколения деца, все пак така и не си прави труда да зададе един основен въпрос, който е по-скоро обвинение: виж какво направи, малък задник такъв!
25-години по-късно, коледната класика се сдоби с продължение. Актьорът Маколи Кълкин се явява в ролята на депресиран шофьор на Uber в мини-серия онлайн, наречена :DRYVRS. Шофьорът не може да се контролира и разказва на клиента си, че е бил изоставен като 8-годишен "Сам вкъщи"... Вижте видеото:
