Популярността е наркотик. Радостта от факта, че някой може да свърже лицето ти с име по-късно ще се превърне в гордост, а в крайна сметка ще еволюира до самочувствие. Славата е страхотен стимулант на положителни емоции. Въпросът е, естествено, как се става известен? С постоянство. С въображение. С искреност. И с малко късмет.
Обществото има нужда от лидери. Лидери на силата, но и лидери на мнението. Силата на мнението впрочем понякога е по-силна от силата на агресивния сблъсък на жива маса. В обществото е нужно да има някой, който да "каже" как стават нещата. И ако този човек е достатъчно последователен в думите си, вероятно ще познае. А натискането на зеленото "да" ще повишава авторитета му, което от своя страна ще му позволи отново да "каже". И така, докато свят светува. Или до първи фал. '
Facebook е един умален модел на живия живот и отличен инструмент за управление на влиянието. В социалната мрежа на 1,5 милиона българи (по последни данни) има всякакви хора.
За едни Facebook е място, в което могат да наторят доматите, за други - да прелистят набързо снимките на приятелите си, за да са в час с последните развития в личния им живот (на приятелите).
Има и такива, които колекционират "приятели" - колкото повече хора са свързани помежду си, толкова повече снимки от личния живот, толкова по-голям шум.
Най-забавната група обаче е на онези, които успяват да привлекат внимание. Те пишат готини статуси, споделят линкове, които е убийствено яко да разгледаш и са достатъчно уверени, за да отстояват собственото си мнение, дори и във виртуалния свят. Тези хора рано или късно започват да събират повече коментари под своите импресии за света.
Функцията like е сякаш измислена за случаите, в които просто искаш да изразиш единомислието си с някое тяхно прозрение. Популярността чука на вратата.
Случващото се във Facebook е малко риалити на модерността. В живота правилата са същите. Във Facebook основното предимство е скоростта. Мигновени реакции и контрареакции, събуждане на емоции от всякакъв характер - никога не е било по-лесно да си лидер.
Лидер на мнението и на сърцата. Емоциите всъщност са това, което различават лидерите от всички останали wannabes. Защото е супер нужно да обезоръжиш хората около теб, да ги накараш да отхвърлят съмненията си и да ти повярват. И като в душата на дете, те ще се смеят искрено, ще спорят настървено или ще тъгуват лудо заедно с лидера на тяхното мнение. Тяхното - защото да си популярен означава твоето мнение внезапно да се е превърнало усещането им за света.
Няма вълшебна формула на влиянието. Трябва постоянство, честност и малко късмет. И да имаш мнение, все пак. А това означава да си смел.
