Тайният живот на студентите, които "копаят" биткойни

До не толкова отдавна Марк живее като съвсем обикновен студент от университета Кеймбридж в Масачузетс. През ноември 2016-а той попада на NiceHash - онлайн борса, която свързва хора, желаещи да добиват криптовалута, с техни евентуални работодатели. Компютърът му с чисто нова видеокарта е достатъчен, за да започне с "копаенето". Марк предпочита да остане анонимен, но откровено споделя, че го е привлякла идеята да изкара лесни пари.

Той сваля софтуера, необходим му за "копаене", и започва да добива криптовалута за подбрани на случаен принцип купувачи. В замяна получава заплащане в биткойни.

В рамките на само няколко седмици си връща инвестицията от 120 долара, които е дал за нова видеокарта. Всъщност той печели достатъчно, за да си купи по-хубава, този път за 200 долара.

След това от NiceHash и биткойните се прехвърля върху добив на етериум - една от най-популярните алтернативи на биткойн. За да увеличи изчислителната мощ, Марк изнамира няколко излишни десктоп компютъра, които негов професор мисли за пълен боклук. Когато обаче са оборудвани с правилните видеокарти, "боклуците" работят доста добре.

Всеки път, в който Марк "изкопае" достатъчно етериуми, за да покрие разходите си, той купува нови видеокарти. Освен това от съображения за сигурност обменя етериумите в биткойни. До март 2017-а той вече използва седем компютъра за "копаене", които денонощно добиват етериуми. Всичко това се случва в неговата стая в студентското общежитие.

До септември приходите му възлизат на един биткойн, който по онова време струва около 4 500 долара.

Сега, четири месеца по-късно, след невероятното покачване цената на биткойните, както и на други криптовалути, Марк пресмята, че има около 20 хиляди долара в дигитален кеш.

Студентите по света започват да "копаят" криптовалута директно от стаите на общежитията си. Причината е, че те имат решаващо предимство пред конкуренцията си в добива на дигитални пари. При добиването на криптовалута най-голямата част от оперативните разходи отиват за електроенергия. Затова в Китай се намират най-големите "плантации" за добиване - там токът е субсидиран от държавата.

Но при Марк, както и при много негови колеги на Запад, университетът плаща сметката за ток.

Не се изисква твърде много търсене, за да срещнете и други като Марк, особено в държави като САЩ, Канада и дори Сингапур. Първоначално почти всеки от тях е започнал да копае, защото изглежда забавно, безплатно е, а носи печалби. Интересът към криптовалутите и блокчейн технологията нараства, а заедно с него и броят на студентите по общежитията, които "копаят".

Още преди години са се чували слухове за възпитаници, които добиват дигитални валути, но покачването на стойността им, заедно с повишаващата се необходимост от изчислителна и електрическа мощност, променят драстично ситуацията. Освен това криптовалути като етериум могат да се добиват и с по-прости изчислителни операции.

Комбинацията от добра изчислителна мощ и ниска цена на тока може да ви направи цар.

Схемата всъщност е проста - компютърът решава математически проблеми с цел да добие дигитални пари. Колкото повече изчислителна мощ има, толкова по-голям е шансът да получи отплата за нея.

За да сте на печалба от "копаенето" на биткойни в днешно време, имате нужда от специфичен хардуер - ASIC, който повишава ефективността при изчисленията на алгоритмите. Един ASIC може да има 100 хиляди пъти по-голяма изчислителна мощ от стандартен десктоп компютър. Но ASIC са скъпи - най-продуктивните от тях лесно достигат няколко хиляди долара, а освен това поглъщат много енергия. Ако цените на биткойн не са достатъчно високи и нямате стабилни приходи, които да покриват разходите за електричество, има още една лоша новина - скъпият хардуер не може да бъде пригоден за друга цел.

Алтернативните на биткойн криптовалути като етериум са "ASIC-устойчиви", което означава, че те могат да бъдат добивани и с обикновен персонален компютър. В случая вместо да разчитат само на силата на процесора (CPU), "копачите" добавят мощни видеокарти (GPU), които увеличават вече наличната изчислителна мощност. Това драстично повишава шансовете да получите дигитални пари.

Някои "копачи" дори използват лаптопите си за целта.

Почти всеки от тях има в лаптопа си геймърска видеокарта. Така в един момент студентът може да осъзнае, че вече има необходимия хардуер за "копане". И ако има предимството на безплатното електричество в общежитието, си казва "Защо да не пробвам?".

По изчисления на Марк още поне 35 колеги на неговия етаж имат собствени устройства за добив на криптовалута. Доста от тях най-вероятно използват само десктоп компютър, снабден с две видеокарти. Никой не знае каква е политиката на университета относно тази дейност и по тази причина взимат мерки, за да не бъдат заловени.

Марк има опит и знае колко напрежение може да понесе всеки от контактите в стаята му, преди да се включи прекъсвача.

Това може да привлече вниманието на персонала, който се грижи за университетската собственост.

Към момента обаче и Марк, и другите на етажа се измъкват успешно. Университетът следи потреблението на електричество по сгради, а не по стаи. Копачите със сигурност не използват толкова мощност, че да накарат потреблението на ток на сградата да изглежда подозрително голямо. Възможно е и да не обръщат внимание от незнание или просто от апатия.

Така или иначе хора като Марк смятат, че университетът им е длъжен. Притесняват се, че един ден може да им бъде потърсена сметка за разхищението на безплатна електроенергия, но според тях това е пълна глупост като се има предвид колко е скъпо да влезеш в Кейбридж.

Това, което студентите "копачи" не плащат в сметки за ток, заплащат с комфорта си.

Дори и без пуснат радиатор, през зимата в стаята на Марк е доста топло. Неговите машини са 2000-ватов нагревател, който работи непрекъснато. Ако забрави шоколад извън хладилника, той веднага се разтапя. И това е след като Марк е преместил два от най-ефективните си компютри в стаята на приятелката си три етажа по-надолу, защото жегата през лятото е непоносима.

Други "копачи" описват как са се справили с талазите горещ въздух и какво трябва да понасят съквартирантите и половинките им. Някои от тях предпочитат да отворят прозореца си и да се завият с няколко одеяла. Под тях треперят от студ, но компютрите се чувстват добре. Други ги обграждат с вентилатори за да разпръскват жегата. Един студент от Пенсилвания е особено находчив, правейки си импровизирана вентилация от две меки алуминиеви тръби.

В бързо движещия се, нерегулиран свят на криптовалутите, цяло състояние, спечелено за един ден, може лесно де бъде изгубено на другия и то не само заради изменчивостта на пазара.

Липсата на регулации увеличава възможностите за измами и нарушения в сигурността.

На 6 декември миналата година например хакери проникват в системата на NiceHash и отмъкват 4 736,2 биткойни, които струват повече от 60 милиона долара на база на тогавашната им цена. Марк губи само 300 долара, но се преориентира към друга платформа за криптовалути, а NiceHash замразява дейността си за две седмици.

Други обаче понасят далеч по-големи загуби. Има такива, които харчат хиляди долари за ASIC, печелят огромни суми и то за кратко време, а след хакерски атаки ги губят.

И докато копаенето на криптовалути по общежитията може да изглежда маловажно, то създава цяло поколение експерти по криптовалута. Много от копачите казват, че добиването им е донесло изключително важни знания за технологията, а някои вече са успели и да спечелят от тях.

В момента никой не разбира напълно как криптовалутата ще промени начина, по който извършваме транзакции помежду си, но много експерти вярват, че те ще доведат до революция. Това се видя през 2017-а, когато цената на биткойн се покачи с 1000%. Или когато Естония изказа намеренията си да създаде собствена национална криптовалута. Или когато големи банки в Япония и Китай започнаха да изпробват плащания с блокчейн основа.

Едно е сигурно - няма значение дали ще е биткойн, етериум или друга криптовалута - те ще променят света. Освен това е забавно да си част от всичко това.