Думата "пристрастяване" навежда на мисли за алкохол и наркотици. И все пак в последните 20 години се е появило нов тип пристрастяване: към социалните медии. Може и да не причинява увреждане на здравето като тази към тютюн или алкохол, но има потенциала да доведе до дългосрочни вреди за емоциите, поведението и връзките ни, пише QZ.
Докато пороците на по-старото поколение - тези, родени в периода на бейби-бума, скоро след Втората световна война - са били свързани с алкохола и дрогата, по-младото поколение - т.нар. милениали - не могат без социалните медии. Поколението на новото хилядолетие, родено между 1984 и 2005 г., възприе охотно дигиталната епоха, като използва технологиите за релаксиране и комуникация с другите. И социалните медии са особено важни за тях; те са спасителното въже, свързващо ги с външния свят.
Въпреки че хората на всякаква възраст използват социалните медии, те са по-вредни за младите потребители, отколкото за по-възрастните.
Всепоглъщащи
Понятието "пристрастяване" може да звучи преувеличено в контекста на социалните медии, но пристрастеността означава всякакво поведение, което носи удоволствие и е единствената причина, поради която човек преживява деня. Всичко останало бледнее пред източника на пристрастеност. Милениалите може и да не получават увреждания на черния дроб или рак на белите дробове от социалните медии, но те все пак могат да им влияят зле.
Вредата се изразява чрез промяната в поведението им. Пристрастеността им означава прекарване на все повече време за постигане на същия приятен ефект и означава, че социалните медии са основното, с което се занимават - много повече от всичко друго. Това също така означава отклоняване на вниманието от други задачи, изпитване на неприятни чувства от ограничаването или спирането на контакта със социалните медии и възобновяване на това занимание много скоро след пълното му спиране.
Би трябвало също така да сме загрижени за ефекта от социалните медии върху съня и по-ограниченото преминаване "офлайн", например отделянето на време за служебни задължения и социални контакти лице в лице. Социалните медии се свързват и с депресия и самота, като и двете може би са причина за ефекта от пристрастяването към социалните медии.
Представителите на поколението на новото хилядолетие споделят, че обсесивно преглеждат профили и ъпдейти в социалните мрежи. Те може да вземат по-рисковани решения и да допускат онлайн експлоатация. И те често погрешно считат, че ако нещата се объркат, ще получат помощ от онлайн общността си, дори и тази общност да се състои от относително непознати.
Липса на самоанализ
Повечето от нас донякъде разчитат на способността си сами да анализираме начина си на мислене, чувствата и поведението си, за да изграждаме образа на своето "аз". Проблемът със социалните медии е, че в тях този образ разчита основно на другите и тяхното мнение. Скорошно изследване констатира по-високи нива на нарцисизъм (преувеличена представа за интелигентността, научната репутация или привлекателността) при студенти-милениали, в сравнение с предишните поколения. Това не говори добре за общество, където самоанализът е начин да се вземат информирани и балансирани решения.
Дигиталната епоха е променила естеството на пристрастяването при представителите на поколението на новото хилядолетие, като те са заменили едно неадаптивно поведение с друго. Социалните медии определено изглеждат като наследник на алкохола като начин за социално взаимодействие с другите. Вероятно не е изненадващо, че през последните 10 години има нарастване с около 20% на дела от младежите на възраст между 16 и 24 години, които са пълни въздържатели.
Прекарването на време онлайн сега изглежда по-привлекателно от прекарването на време в бар с приятели.
За момента няма официално признато лечение за пристрастеността към социалните медии. Въпреки че започваме да бъдем по-информирани за проблема, няма класификация на пристрастеността към социалните медии като психичен проблем - поне по начина, по който такава съществува за злоупотребата с наркотични вещества. Ако искаме това да се случи, трябва да има по-ясна дефиниция на симптомите и развитието на проблема с течение на времето.
Нужни са ни отговори на някои ключови въпроси, от рода на: има ли наследствена обремененост в семействата? Има ли физически изследвания, които да я отличават от другите психични разстройствав? Дали тя е податлива на третиране с лекарства или психологическа терапия? Засега още имаме повече въпроси, отколкото отговори.
Според мен вече дори не се използва по "социалната" му функция- той е просто някакъв интерактивен бюлетин, в който гледаш видео-простотии, четеш "скандални" новини, уж се учиш как се готви (но почти нищо не си пробвал) и в крайна сметка нищо социализиращо не намирам. Какво значение има дали някой твой познат ще е споделил клипче с котки или някакъв редактор на сайт? Вече все повече хора по мое мнение дори не показват личния си живот (освен за родена рожба или успешно дипломиране сакън). Повечето просто не могат да изтраят 20-30 минути в живота си без да правят нищо. Фредерик Бегбеде беше написал в един роман- "човек живее, когато скучае"
Вредата от социалните мрежи отдавна надхвърли тяхната ползва. Извиняваме се с това, че така можем да комуникираме с наши близки и приятели, които са далеч и да знаем какво се случва с тях, но според мен нещата така са се променили, че вече седим вътре, за да си постваме готините снимки от бара на морето. Да покажем какви яки мацки и куул пичое сме. Аз си изтрих моя акаунт преди месец и все още съм в абстиненция