Думата "пристрастяване" навежда на мисли за алкохол и наркотици. И все пак в последните 20 години се е появило нов тип пристрастяване: към социалните медии. Може и да не причинява увреждане на здравето като тази към тютюн или алкохол, но има потенциала да доведе до дългосрочни вреди за емоциите, поведението и връзките ни, пише QZ.
Докато пороците на по-старото поколение - тези, родени в периода на бейби-бума, скоро след Втората световна война - са били свързани с алкохола и дрогата, по-младото поколение - т.нар. милениали - не могат без социалните медии. Поколението на новото хилядолетие, родено между 1984 и 2005 г., възприе охотно дигиталната епоха, като използва технологиите за релаксиране и комуникация с другите. И социалните медии са особено важни за тях; те са спасителното въже, свързващо ги с външния свят.
Въпреки че хората на всякаква възраст използват социалните медии, те са по-вредни за младите потребители, отколкото за по-възрастните.
Всепоглъщащи
Понятието "пристрастяване" може да звучи преувеличено в контекста на социалните медии, но пристрастеността означава всякакво поведение, което носи удоволствие и е единствената причина, поради която човек преживява деня. Всичко останало бледнее пред източника на пристрастеност. Милениалите може и да не получават увреждания на черния дроб или рак на белите дробове от социалните медии, но те все пак могат да им влияят зле.
Вредата се изразява чрез промяната в поведението им. Пристрастеността им означава прекарване на все повече време за постигане на същия приятен ефект и означава, че социалните медии са основното, с което се занимават - много повече от всичко друго. Това също така означава отклоняване на вниманието от други задачи, изпитване на неприятни чувства от ограничаването или спирането на контакта със социалните медии и възобновяване на това занимание много скоро след пълното му спиране.
Би трябвало също така да сме загрижени за ефекта от социалните медии върху съня и по-ограниченото преминаване "офлайн", например отделянето на време за служебни задължения и социални контакти лице в лице. Социалните медии се свързват и с депресия и самота, като и двете може би са причина за ефекта от пристрастяването към социалните медии.
Представителите на поколението на новото хилядолетие споделят, че обсесивно преглеждат профили и ъпдейти в социалните мрежи. Те може да вземат по-рисковани решения и да допускат онлайн експлоатация. И те често погрешно считат, че ако нещата се объркат, ще получат помощ от онлайн общността си, дори и тази общност да се състои от относително непознати.
Липса на самоанализ
Повечето от нас донякъде разчитат на способността си сами да анализираме начина си на мислене, чувствата и поведението си, за да изграждаме образа на своето "аз". Проблемът със социалните медии е, че в тях този образ разчита основно на другите и тяхното мнение. Скорошно изследване констатира по-високи нива на нарцисизъм (преувеличена представа за интелигентността, научната репутация или привлекателността) при студенти-милениали, в сравнение с предишните поколения. Това не говори добре за общество, където самоанализът е начин да се вземат информирани и балансирани решения.
Дигиталната епоха е променила естеството на пристрастяването при представителите на поколението на новото хилядолетие, като те са заменили едно неадаптивно поведение с друго. Социалните медии определено изглеждат като наследник на алкохола като начин за социално взаимодействие с другите. Вероятно не е изненадващо, че през последните 10 години има нарастване с около 20% на дела от младежите на възраст между 16 и 24 години, които са пълни въздържатели.
Прекарването на време онлайн сега изглежда по-привлекателно от прекарването на време в бар с приятели.
За момента няма официално признато лечение за пристрастеността към социалните медии. Въпреки че започваме да бъдем по-информирани за проблема, няма класификация на пристрастеността към социалните медии като психичен проблем - поне по начина, по който такава съществува за злоупотребата с наркотични вещества. Ако искаме това да се случи, трябва да има по-ясна дефиниция на симптомите и развитието на проблема с течение на времето.
Нужни са ни отговори на някои ключови въпроси, от рода на: има ли наследствена обремененост в семействата? Има ли физически изследвания, които да я отличават от другите психични разстройствав? Дали тя е податлива на третиране с лекарства или психологическа терапия? Засега още имаме повече въпроси, отколкото отговори.
