За мнозина почитатели на идеята за извънземен живот Джил Тартър е синоним на търсенето на интелект във вселената. Като директор по изследванията на SETI Institute - послужила като вдъхновение на героинята на Джоди Фостър във филма "Контакт" - тя е направила повече от всички за превръщането на търсенето на разумен живот в космоса от периферен експеримент в сериозна наука.
След като получи награда от TED през 2009 г., Тартър имаше грандиозни планове за масива от телескопи "Алън" (ATA) - 350 огромни сателитни чинии, които трябваше да бъдат единственият в света специализиран SETI телескоп (който освен другото щеше да бъде и най-чувствителният). Но преди дни орязване на бюджета прехвърли дори съществуващите 42 сателитни чинии на SETI в режим на хибернация. Така че всичко извън тях си остава само мечта.
Тъкмо когато има какво да се изследва, парите свършиха
Теоретично се очакваше с появата на собствената апаратура на SETI търсенето на извънземен интелект да навлезе в златната си епоха. След десетилия на заимстване на време от чужди телескопи за претърсване на небето за повтарящи се радиосигнали, които биха могли да показват съществуване на интелигентен живот, разположеният в Калифорния масив от телескопи трябваше да им осигури възможност да го правят сами.
Сателитът "Кеплер", който досега е намерил над 1200 възможни планети около други звезди, е предоставил на организацията цял куп обещаващи нови цели - с перспектива за още. Също така не липсват мощни електронни устройства и компютри, които да анализират постъпващите данни - средства за обработка на информация, които родоначалникът на SETI Франк Дрейк не би могъл да си представи, когато за първи път се е заслушал в сигналите от небесата през 1961 г. Но дойде кризата на финансирането - и масивът "Алън" замря.
Търсене на игла в космическа купа сено
Това не е първият път, когато SETI се изправя пред проблеми с финансовите средства. В началото на 80-те години сенаторът Уилям Проксмайър осмиваше цялата идея за търсене на извънземни и принуди НАСА да отреже финансирането на проекта. В крайна сметка лично посещение от Карл Сейгън го убеди да промени решението си.
След това през 1993 г. сенаторът Ричард Брайън направи същото с аргумента, че "нито един марсианец не е бил намерен". Оттогава търсенето на разум от SETI разчита основно на частни средства - най-вече на близо $25 млн., дарени от съоснователя на Microsoft Пол Алън, чрез които бе изграден ATA - на територията на обсерваторията "Хат Крийк" на Калифорнийския университет.
Дарението на Алън, заедно с парите на SETI Institute, се оказа достатъчно само за изграждането на масива, не и за поддържането на работата му. За това отговорността е на Калифорнийския университет - и подобно на повечето обществени институции в Калифорния, той е практически на ръба на фалита.
Нещата са толкова зле, че астрономите в Бъркли са принудени сами да почистват кабинетите си, тъй като огромна част от поддържащия персонал е освободен. Поради катастрофалното състояние на икономиката пък частните дарения за SETI Institute спадат. А Националната научна фондация на САЩ, която също отговаря за финансирането на "Хат Крийк", има проблеми наравно с всяка друга институция, разчитаща на федералния бюджет.
Институтът сега издирва нови потенциални инвеститори
След замразяването на проекта, SETI отправи нови призиви за частно финансиране с надеждата да възобнови изследванията. Също така е постижимо, макар и не твърде вероятно и Националната научна фондация да намери някакви финансови запаси. Ако не друго, има шанс военновъздушните сили на САЩ да откупят част от времето на ATA за станция за следене на останки в орбита, които биха могли да застрашават изкуствени спътници.
Ето какво казва Тартър за перспективите пред търсенето на извънземен разум и бъдещето на SETI.
Сателитите са в режим на хибернация. Какво всъщност означава това?
Тартър: Това означава, че масивът работи с намален персонал. Поддържаме временен персонал, поддържаме и електрическо захранване на антените, така че криогенните установки остават работещи и няма да се повредят. Просто ги поставяме в безопасен режим - но не можем да работим с тях или да получаваме данни.
Означава ли това, че очаквате да ги пуснете отново?
Тартър: Правим всичко, което можем, за да ги изведем от хибернация. Но това, естествено, означава още средства. Водим преговори с военновъздушните сили и имаме големи надежди, но имаме нужда и хората да застанат зад нас, да подкрепят изследванията, за да ни удържат на повърхността. Ситуацията е твърде неприятна - тъкмо започвахме двегодишно претърсване на откритите от "Кеплер" светове. Надяваме се хората да разберат колко абсурдно е положението.
Преди изстрелването на "Кеплер" знаехме за няколкостотин екзопланети, повечето големи или в съседство със звездите, така че нямаше голяма вероятност да са обитаеми. Световете, открити от "Кеплер", са различни.
Имаме 68 открити планети с размери като Земята, от които поне 54 вероятно са в обитаеми зони. Общо има поне 235 такива планети, което ни дава статистическа екстраполация за около 50 милиарда планети в галактиката, от които към 500 милиона е вероятно да са населени. Можем вече да насочваме сателитите към места, където е вероятно да има подходящи обитаеми планети - което ни дава фантастичен нов потенциал.
Тоест спирането на телескопите идва в особено неподходящ момент?
Тартър: Много обезсърчително е. Старшият астроном на SETI Сет Шостак има една блестяща фраза по този въпрос: "Все едно "Ниня", "Пинта" и "Санта Мария" да бъдат прибрани на сух док." Сега се опитваме да предизвикаме реакция от страна на световната общност. Опитваме се да отворим за по-широк достъп търсенето, така че то да не се извършва в една обсерватория от малобройни посветени астрономи.
Всяка седмица през последната година сме записвали и публикували онлайн огромни количества данни, общо около 10 терабайта. Идеята е да позволим на хората, които са добри в обработката на сигнали, да ни помогнат в разработката на нови алгоритми за намиране на нови типове сигнали. Пуснахме и първата версия на възможност за гражданско участие в научната програма SETIQuest Explorer, която е в бета-тестове. Това е първият ни опит да проверим дали хората могат да ни помогнат да открием модели в данните, за които нямаме създадени алгоритми.
Налага се обаче да върнем сателитите отново в действие, преди да се заемем с тези проекти. Сега не е подходящо време за спиране. Не сме правили тези телескопи, за да ги държим хибернирани.
Какви други алтернативи остават за SETI?
Тартър: Все още съществува SETI@Home, поддържано от Бъркли, използващо записани данни от обсерваторията "Аресибо". Има и нов съвместен проект, стартиран от японци, наречен "Проект Дороти". LOFAR, нов телескоп, който търси сигнали над Холандия, Германия и Великобритания, също стартира своя SETI програма. Малобройни SETI дейности има и в Австралия, а SETI продължава и в Института по радиоастрономия в Аржентина.
Вероятността да успеем и да намерим извънземен живот е трудна за оценяване, но пък ако въобще не търсим, шансът за успех така или иначе е нулев.
