През 2018 година Дона Стрикланд печели Нобелова награда за физика. По това време за нея няма страница в онлайн енциклопедията Wikipedia.
Не защото Стрикланд не е достатъчно познато име в сферата си, нито защото не са правени опити статия за нея да бъде публикувана в Wikipedia.
Проблемът е в отказа на организацията да качи информацията за нея заради недостатъчното отразяване на учената във вестници и списания.
Оказва се, че това далеч не е единственият подобен случай.
Много често онлайн енциклопедията проявява този дефект в подбора си на информация и това засяга около 800 жени, чиито страници така и не намират място в Wikipedia. Сред тях са Аделаид Хамилът, последната жива внучка на Александър Хамилтън, Аанхал Малхорта, индийска писателка, и Ким-Джой Хюлет, финалистка в кулинарно състезание за сладкарство.
Причината е, че не покриват стриктните изисквания на онлайн енциклопедията, които определят дали една личност е достатъчно значима, за да има статия за нея в Wikipedia. Често се оказва, че за жените е по-трудно да достигнат до виртуалната енциклопедия.
Wikipedia е подчинена на идеята, че представлява енцикопедия, а не директория или таблоид.
Затова допуска само теми, които покриват определени критерии за "значимост" или "важност". Тази политика изглежда оправдана, а опитните редактори на енциклопедията държат на строгите принципи и ги следват дословно. На практика обаче това ражда множество противоречия.
Неведнъж автори на тематични страници са правили опити да ги спасят като измислят различни начини за покриване на стандартите за значимост. Оказва се, че същите стандарти допринасят за неравенството между половете на онлайн фронта и по-конкретно във виртуалната енциклопедия.
В случая с Аделаид Хамилтън като причина за отказ от публикуване се изтъква това, че страницата не съдържа достатъчно информация, освен датата й на раждане. При Аанхал Малхорта аргументът е "независимост", тъй като голяма част от информацията в страницата е написана от самата Малхорта. И ако тук можем да се съгласим с доводите, не във всички случаи е така. Пример е Стрикланд. Дори и преди Нобеловата награда, тя е един от водещите учени в своята област и информация за нея не липсва в специализираните издания. Тези принципи за значимост пречат не само на съвременни жени като Стрикланд, но и на исторически личности от миналото.
През 2015 г. Обаче само 15% от биографиите в английската Wikipedia са на жени.
В момента този процент е малко по-висок и е около 18 на сто. Причини за проблема можем да открием в комбинацията между политиката за значимост и достоверност на информацията и оскъдните данни за важни жени в историята. Все пак Wikipedia изисква широко отразяване от няколко надеждни източници, за да бъде публикувана дадена статия. Мнозина обаче не разбират колко малко внимание е обръщано на жените в миналото. Съответно информацията за тях е по-трудно достъпна и е абсурдно да се приеме, че в XVIII век могат да бъдат открити достатъчно статии и източници, посветени на жени. Ако има такива, те често съдържат твърде малко информация за самата личност и често прехвърлят огромна част от заслугите й на съпруга й. За някои обаче това може би изглежда незначително.
Дори и в случаи, в които жената е доказано важна историческа личност, редакторите на Wikipedia могат да преценят обратното.
Маргарет Д. Фостър е американски химик. Тя работи по проекта "Манхатън" - инициатива за създаването на първите ядрени оръжия, която има достатъчно значимост и е широко отразена. Въпреки това през 2017 година редактор на Wikipedia преценява, че страницата на Фостър не отговаря на условията, защото материалът съдържа твърде малко източници на информация. В съответния момент има три препратки към източници, един от които е параграф от учебник. Липсата на достатъчно информация отново е заради историческия ход на събитията, а не защото Фостър не е значима личност.
Когато миналата година стана ясно, че Дона Стрикланд няма страница в Wikipedia, изпълнителният директор на Wikimedia - Катрин Майер - призова за по-широко отразяване на постиженията на жени. Не можем обаче да върнем времето назад, за да преодолеем информационното затъмнение и това води до своеобразен параграф 22.
Ясно е, че ако всеки, че и котката му имат страница в Wikipedia, качеството на информация ще падне рязко.
Стандартите обаче трябва да бъдат променени, така че дори и при липса на достатъчен брой източници на информация, редакторите да могат да преценят дали да одобрят статията на база качеството на източниците, а не количеството им. Подобна крачка би изисквала масов консенсус в общността от редактори на Wikipedia, които традиционно предпочитат добре установените принципи на действие и не обичат промени.
Разбира се, да изтриеш нечия страница в онлайн енциклопедията не е престъпление. Но на полето на знанията е възможно да е равносилно на убийство.
