iPad – продукт или концепция

Този път истерията преди поредния анонс на Apple беше толкова голяма, че някак надскочи ефекта от самото му осъществяване. Със сигурност и Джобс този път бе някак по-кротък, поне на повърхността – за нещата под линия беше нужно повишено внимание и предварително следене на случки и събития…

Ако трябва да съм честен, аз останах с впечатлението, че Apple някак леко са се самофорсирали за този анонс през януари. Аз също бих се присъединил донякъде към тези, които споделят, че са очаквали повече – аз също някак не повярвах, че това е всичко (лошия ефект на слуховете и мълчанието) – не знам точно какво повече очаквах, но го очаквах. И не мога да се отърся от впечатлението за наличие на неотговорени въпроси. Но пък и не бих се изненадал това да е част от играта. Нали догодина трябва да има втора генерация.

Всъщност се случи всичко според очакванията – таблет, какъвто досега не е имало като концепция. Джобс просто задраска думата таблет от речника и я подмени с iPad. Който не вярва, да изчака половин година и да помисли пак. Позиционира го там, където беше най-логично – между телефона и лаптопа – и като цена, и като функционалност. Натисна много надолу бизнеса на производителите на netbook-ци. И… влезе в бизнеса с писано слово. Всъщност тук, някак за момента, стои леко неуверено, но той не е за подценяване, дори на един крак…

Аз бях адски приятно изненадан от три неща – цената, необвързаността с оператор и използването на формата ePub. Особено последното трябва да е някаква засада, но си признавам, че не мога да я проумея напълно към момента. Имам само предположения. Едното от които е гадничко, а именно: че за да насмогне на Amazon, Джобс ще примижава за факта, че пиратски или изпиратствани книги с далеч по-голяма лекота ще се размятат върху iPad, в сравнение с Kindle.

Между другото, интересен е и сблъсъкът на двете технологии – e-Ink, която е перфектна за четене, минимално вреди на зрението, няма отблясъци и дразнеща яркост, енергийно непретенциозна, но в същото време е класическа бавна медия, не става за комбиниране с мултимедийно съдържание, рано й е още дори за списания и цветни издания, с уговорки е дори и четенето на PDF. Apple предпочете класически дисплей, при това много висококачествен, максимално функционален и неограничаващ, но… светещ… със съответните грижи за очите… та интересно ми е да надзърна 3-4 години напред, ако е възможно…

Това, което не ми допадна е, че книжарницата засега е US only, но това не беше неочаквано. И… десктопът – това не може да е епълски десктоп… сякаш от бързане някой го е оставил недоизмислен. На iPhone това се понася и си е на мястото, но на iPad стои адски недодялано – малки иконки, големи разстояния между тях. В никакъв случай не е стилно. Липсата на някакъв слот за карта или USB също е кофти, но ще има преходник картов четец и реално връзка по USB с кабелен преходник – нали трябва да се избива ниската цена със задължителни аксесоари. Като гледам, калъф и карточетец ще докарат половината себестойност на базовия модел. :-)

Хейтърите, разбира се, са във вихъра си. Начетох се на какви ли не глупости последните два дни, дори сред профи-анализаторите. Ама те се присмиваха и когато се разчу, че Apple ще прави mp3-player. Пак същия кикот се разнесе и след iPhone. Не виждам нищо по-различно и след iPad. Красивите джаджи и сексапилните жени предизвикват завист – няма как…

Да, ако ги разглеждаш като джаджи – вярно, можеш и без тях – къде ли точно е революцията, освен че са секси?! Аз всъщност никога не съм имал iPod и все още имам много резерви към iPhone, но никъде не излизам без него – и, по-дяволите – още си чакам най-важната функция на един телефон след говоренето – изпращане на контакт през SMS. И едва ли ще я дочакам, познайте защо… Именно защото iPod не е просто плейър, iPhone не е просто телефон и iPad няма да бъде просто таблет. Те са концепции… и точно това ги превъща в game changers.

Най-забавният слайд за мен от keynote презентацията на Джобс преди два дни беше онзи с въпросителната между iPhone и лаптопа. Има ли място между двете, попита Джобс. Всъщност и да няма – той е от малкото, които имат куража да си го създадат. Докато другите се опитват да се намерят различни в утъпкани до скука ниши, той си разорава нова.

iPod беше game changer, защото даде на хората не просто играчка, каквато му дават всички, а концепция – платформа, с която всеки стана DJ за самия себе си. Счупи опаковката на LP-тата и започна да продава музика на парче (ех, как си пасва точно този израз в случая). Даде на света нормален съвременен цифров начин да си купува музика. Ама заключвал си потребителите – заключва ги, факт. В същия момент те имат по-голям избор в неговите окови, отколкото в нечии други. iTunes бе всъщност шедьовъра, а не iPod-ите… А днес вече никой не му се присмива за mp3-плейъра.

Ако тогава – при появата на iPod – някой беше казал на висок глас, че Apple ще се превърне в най-големия дистрибутор на цифрово аудио през мрежата, малцина щяха да повярват. А сега това е болезнено-реален факт… даже леко тревожен, но затова някой друг път. Е, нас в България още не ни огрява, но то е защото светът си има новатори като Джобс, а ние на село разполагаме с “креативността” на ГДБОП, Заки Соколов и Саня Армутлиева…

Днес ми припомниха и коментара на Bloomberg след анонса на iPhone: “Apple will sell a few to its fans, but the iPhone won’t make a long-term mark on the industry.” Това, което се случи, обаче е толкова неоспоримо, че аз не бих се обзаложил, че някоя друга smart-phone платформа освен iPhone и Android има някакво бъдеще. Nokia проспа повече от десетилетие и за тях дори вече не ми е мъчно – лошо е да си повярваш без основание. Motorola може би ще се измъкне с Android, а RIM и Palm според мен са история, но не искат да си го признаят. В същото време Джобс обявява Apple за най-голямата mobile devices компания – дори преди да е показал iPad… и това ако не е long-term mark on the industry… с всичките му следствия…

Парадоксално е, но като човек, който с резерви посрещна първата генерация iPhone, но въпреки това си го купи и си признавам, че още има доста трески за дялане, аз не се дразня вече на тях. Сериозно – за никой друг телефон не бих преглътнал липсата на изпращане на контакт през SMS, което ползвам неколкократно всеки ден. Но за първи път имам устройство, което ми дава чудесен пълноценен браузър в джоба ми – имайки това, всичко друго е без значение. Мога да свърша всичко, което ми е нужно – в кафето, в движение, в колата, в асансьора, в тоалетната дори. На всичко отгоре календарите ми, пощата ми, терминал и купчина полезни и безполезни приложения… и вътре UNIX… Това само съм си го мечтал преди iPhone. Окей – със сигурност мога да преживея и без него, но се радвам, че не ми се налага. Имам в джоба си сила и свобода – сега някой ще ме контрира да не използвам тази дума точно в този контекст… окей – парадоксално е, но моят (хакнат, признавам си) iPhone е най-отворената ми платформа, с която съм разполагал. Имал съм телефони с какво ли не, дори с Linux – и какво като е Linux, когато той е заключен дълбоко и е недостижим.

iPhone не е просто мания – нима наистина някой си мисли, че няколко вманиачени фенове са в състояние да наложат нова концепция в света на smartphone-ите? Де да беше възможно… А всъщност имаше ли mobile web преди iPhone? Аз бих казал НЕ без капка колебание – имаше маймунщини. iPhone е платформа, която даде на много хора удобство, комуникации, красота, комфорт, забавление… SDK… препитание – да, и това – много хора печелят прилично от продажбите на приложения за по 2 или 5 долара… под “злокобния терор” и консервативност на правилата на AppStore има работещ механизъм, който е fair enough за много разработчици… Е, и AppStore няма у нас, понеже, както казах, светът разполага с новатори, а у нас на село са ни такива мобилните оператори…

И сега всички, които разглеждат iPad като поредната секси играчка всъщност изобщо не стоплят какво виждат. Дали iPad е осакатен и затворен netbook или голям iPod touch изобщо няма значение. Няма значение и дали имате нужда от него или не. И той подобно на iPhone ще носи удобства, забавления, полезности, достатъчни да си оставите лаптопа вкъщи и да вземете само него за работа, среща с клиент, презентация или през отпуската. И да изглеждате добре. За Apple обаче той е поредната платформа за бизнес със съдържание – софтуер, музика, видео, вече и книги и периодична преса.

Всъщност на сцената онзи ден бе изпусната не случайно една фраза – дигитална журналистика. Boom… one more thing… Ехо-о-о… Web 2.0… ехо-о-о… смесване на медии и съдържание – видео, аудио и текст… което класическата хартия, книга и преса не е в състояние да предложи, дори на днешните радио и телевизия ще им е трудно. „Държите Интернет в ръцете си, което е едно невероятно преживяване”. Я погледнете тази фраза на Джобс не толкова буквално, а като метафора…

И тогава ще спрете да се чудите защо месеци и години оттук нататък чакащите на опашка за iPad ще са повече от възможностите на Apple да го произвежда. И защо дори когато изглежда болнав и на един крак Джобс не бива да бъде подценяван. Никога…

 

Тагове: ipad, таблет

Новините

Най-четените