Една от най-важните компании на първия дотком-бум, Yahoo стигна края на съществуването си като независима компания. Бордът на Yahoo се съгласи на продажбата на основния бизнес на Yahoo на Verizon в сделка, оценявана на 4.8 млрд. долара. Очаква се сделката да бъде одобрена от регулаторните органи и да се осъществи в първите седмици на 2017 г.
Компанията, която бе оценявана на повече от 100 млрд. долара в пика си през 2000 г., никога не можа да адаптира технологията и културата си към интернет след новото хилядолетие, така че стабилно изостана спрямо конкуренти като Google и Facebook.
След поглъщането от Verizon, основни Yahoo платформи като търсачката, имейл услугата, сайтът за споделяне на снимки Flickr и блог-платформата Tumblr ще продължат да функционират.
Трудно е обаче да си представим, че Yahoo някога ще играе ролята, която имаше преди две десетилетия.
Иронично, но това, което в крайна сметка принуди изпълнителния директор на Yahoo Мариса Майер да продаде фирмата, не беше катастрофалният резултат на онлайн платформите на Yahoo, а инвестиция на Yahoo, която проработи твърде добре.
През 2005, Yahoo инвестира 1 млрд. долара в една от най-горещите технологични стартиращи фирми в Китай - Alibaba. И тази инвестиция се оказа толкова сполучлива, че миналата година акциите на Alibaba отговаряха за огромна част от стойността на Yahoo.
Акционерите се притесняваха, че в крайна сметка мениджмънтът на Yahoo ще пропилее този огромен приход, за да се опитва да стабилизира западащия интернет бизнес на Yahoo. Проблемът беше, че ако Yahoo продаде акциите и даде парите на акционерите, това би довело до огромни данъци. Затова вместо да продаде акциите на Alibaba, Майер бе принудена да продаде остатъка от фирмата, на практика оставяйки себе си без работа.
Това е унизителен завършек на кариерата на Майер, ветеран от Google, присъединила се към Yahoo през 2012 г. Опитите й да изведе фирмата на печалба не проработиха и сега Yahoo ще бъде обединена с AOL, друг закъсал интернет бранд, който бе погълнат от Verizon миналата година.
Yahoo имаше постоянна криза на идентичността и се питаше дали е медийна или технологична фирма
Най-успешните компании в Силициевата долина - включително Google, Facebook и Apple - имат силна технологична култура. Тези компании маниакално се стремят да наемат най-талантливите инженери (а в случая на Apple, и дизайнери), за да изграждат най-добрите технологични продукти. И тази култура като цяло се самоподдържа - много умели, силно мотивирани хора обичат да работят с други много умели, силно мотивирани хора. След като се натрупа критична маса от такива хора, става лесно да се набират още като тях.
Yahoo никога нямаше същия тип маниакална насоченост към наемането на технически таланти. Пол Греъм, известен инвеститор в Силициевата долина, продал компанията си на Yahoo през 1998, писа, че дори в края на 90-те години, Yahoo имаха криза на идентичността си като технологична компания.
"Едно от най-странните неща в Yahoo, когато отидох да работя там, беше начинът, по който те настояваха да се самоопределят като "медийна компания", казва Греъм. Yahoo, естествено, са наемали много програмисти и са създавали доста софтуер - и все още го правят. Но те никога не са превръщали софтуера в такъв основен компонент на идентичността си като някои от основните им конкуренти.
Това вероятно е така, защото по времето на основаването на Yahoo, през 1994, никой не беше чувал за издържаща се от реклама софтуерна компания. Тогава софтуерните компании продаваха продуктите си в опаковани с фолио кутии. Yahoo имаха същия бизнесмодел като CNN и New York Times - да изградят голяма аудитория и после да печелят пари, продавайки реклами - така че за Yahoo беше естествено да счита, че е в същия бранш. Но една последица от този факт беше, че Yahoo не се концентрираше толкова, колкото би могла, върху наемането на най-добрите програмисти.
Корените на Мариса Майер бяха в инженерните среди на Google и тя положи усилия да засили техническия аспект на Yahoo. Тя въведе по-строг процес на наемане, и компанията полагаше сериозни усилия да наема повече компютърни програмисти, особено от елитните университети.
Но няма особени признаци тези стъпки да са променили културата или подобрили корпоративния дух сред програмистите на Yahoo. "Просто се опитвам да пускам продукти, от които да не ме е срам," заяви мениджър на Yahoo пред New York Times през декември. С такава нагласа не се правят отлични продукти.
По същото време Майер вложи двойни усилия в "медийния" аспект на идентичността на Yahoo. През 2013-а, тя нае телевизионната водеща Кейти Курик за новинарския сайт на Yahoo. Договорът на Курик бе подновен миналата година и според слуховете е на стойност 10 млн. долара. Майер също така нае специалиста по тестове и рецензии на технологични джаджи Дейвид Поуг от New York Times, за да води рестартираната секция с технологични новини на Yahoo.
Но въпреки тези инвестиции, Yahoo нямаше престижа нито на New York Times, нито на CBS. Компанията се приемаше за нещо като "просто редови, не основен играч" и в Силициевата долина, и в медийния свят. Yahoo създаваше технологични продукти, които хората използваха, и медийни платформи, които имаха аудитория, но опитът й да бъде едновременно технологична и медийна компания доведе до организация, която беше по-малко от сумата на отделните си части.
Основният бизнес на Yahoo изглежда не струваше нищо
В последните няколко години медийният и технологичният бизнес на Yahoo бе засенчен от трета бизнес-ниша: рискови инвестиции. В същата година, в която основният бизнес на Yahoo беше в упадък, инвестициите им в Alibaba бележеха възход. По-рано тази година, ако извадите стойността на основните активи от общата пазарна капитализация на самата компания, щяхте да получите голяма отрицателна сума.
Неумолимият начин за интерпретиране на това е, че основният бизнес на Yahoo реално е развалял стойността на компанията. Mayer вероятно можеше да увеличи цената на акциите, като просто затвори всичките уеб сайтове на Yahoo и уволни всичките си служители.
Има обаче и друг основен фактор в намалената цена на акциите на Yahoo: данъците. На хартия акциите на Alibaba струваха около 25 млрд. долара. Ако обаче Yahoo някога биха се опитали да продадат дела си и да платят на акционерите бонуси, те биха дължали милиарди долари на данъчните власти.
След включването в сметката на тези данъчни задължения, възможно е да се получи положителна стойност на основния бизнес на Yahoo. Но дори и тогава сумата е относително малка. Когато Мат Ливайн от Bloomberg направи анализ на данните през ноември, той стигна до извода, че основният бизнес на Yahoo струва само 1.7 млрд. долара, около 5% от общата пазарна капитализация на Yahoo в този момент.
Така че търсачката, имейл услугата, новинарският сайт и други платформи може и да не са само на загуба в буквалния смисъл на думата. Но акционерният пазар не изглеждаше особено оптимистичен за шансовете им.
Фирмата бе подложена на силен натиск да се продаде
Големият страх на критиците на Yahoo на Уолстрийт не беше просто че мениджмънтът на Yahoo ще се провали в опита да излезе на печалба; той беше, че те ще пропилеят милиарди долари в опити да обърнат курса на Yahoo. Yahoo имаше достатъчно пари в банката, за да продължи със сегашните си загуби още няколко години, и след това би могла да продаде акциите си в Alibaba и Yahoo Japan, за да си спечели още няколко години на съществуване на загуба.
Но въпреки че мениджърите и служителите на Yahoo очевидно предпочитаха да имат голяма спасителна мрежа от пари в брой, акционерите не се интересуваха от безкрайно субсидиране на губещ бизнес. И така миналата година Уолстрийт започна да засилва натиска върху Майер да отдели основния Интернет бизнес на Yahoo от акциите в Alibaba и Yahoo Japan.
За да укроти Уолстрийт, Майер оповести миналата година план да отдели акциите в Alibaba в нова холдингова компания. Според данъчното законодателство, компания може да отдели част от бизнеса си без данъчно облагане, ако го прави по резонни бизнес-причини, а не просто като опит да избегне плащането на данъци. В миналото американските данъчни не прилагаха това правило особено строго, но когато Yahoo поиска от IRS да благослови предложението за отделяне, IRS възрази. Което означаваше, че Yahoo можеше да са изправени пред многомилиардно данъчно облагане - и през декември Yahoo оповести, че се отказва от отделянето на акциите в Alibaba.
В писмо от януари, хедж фондът Starboard Value коментира крайно язвително постигнатите от Майер резултати начело на Yahoo. "Мениджърският екип, който бе нает да постигне промени в основния бизнес, не успя да постигне приемлив резултат," писа фирмата.
Затова Starboard притиснаха борда на Yahoo да продаде основния бизнес на Yahoo на друга компания. Това би дало на акционерите на Yahoo няколко милиарда долара в брой, избягвайки данъците за акциите на Alibaba.
Starboard не просто отправяха предложение. Starboard са активистка инвестиционна фирма, която купува голям процент от акциите на фирми и после ги използва като лост, за да принуди мениджърите да извършват промени. През 2014 например Starboard успешно свалиха мениджмънта на Olive Garden, след като подготвиха епична 300-странична презентация, критикуваща мениджмънта на компанията.
Starboard заплашиха да подходят по същия начин и към Yahoo. "Ако бордът не приеме нуждата от сериозни промени," писа компанията на 6 януари, "то може да се наложи оспорване на избора на ръководство, за да може акционерите да заменят мнозинството в борда с директори, които да представляват най-добре техните интереси."
Заплахата проработи. Майер започна да предлага Yahoo на потенциални купувачи, и Verizon изникна като водещ кандидат за сделката.
Покупката на Yahoo от Verizon ще изглежда до голяма степен като тази на AOL
Една от причините Verizon да е силен кандидат за покупка на Yahoo е, че фирмата е правила вече това преди. Verizon купи друга закъсала интернет компания, AOL, миналата година. А AOL има доста общи черти с Yahoo. Така че уроците, които Verizon е получил от поглъщането на AOL, може да се окажат ценни, когато поглъща и Yahoo.
И AOL, и Yahoo са добре известни интернет брандове, чиито най-добри времена са били поне преди десетилетие. Подобно на AOL, Yahoo печели повечето си пари чрез създаване на интернет съдържание и продажба на реклами към него.
Когато Verizon купи AOL, той подчерта портфолиото от медийни брандове на фирмата, сред които бяха TechCrunch и Huffington Post. Verizon обаче може би се интересуваха и от бизнеса с рекламни технологии на AOL - и особено как Verizon може да използва данните, събрани от огромните си широколентови и мобилни мрежи, за да помага на компаниите за съдържание на AOL да таргетират по-ефективно реклами.
Така или иначе, ако Verizon останаха доволни от поглъщането на AOL, покупката на Yahoo, компания със сходно портфолио от технологии, медии и рекламни продукти, изглежда като логична следваща стъпка.
В последните години мащабите станата все по-важен фактор в онлайн рекламния бизнес. Рекламодателите предпочитат по-малко, но мащабни рекламни споразумения, вместо многобройни малки такива, и по-големите медийни компании често могат да изискват по-високи цени. С Yahoo и AOL под един покрив, Verizon ще може да интегрира екипите им за продажба на реклами и да предлага на рекламодателите пакети, които включват медийни брандове от двете компании.
Според пресрилийза на Yahoo за сделката, "Yahoo ще бъде интегрирана с AOL под ръководството на Марни Уолдън, изпълнителен вицепрезидент по продуктовите иновации и нов бизнес във Verizon" - което показва, че най-вероятно Майер ще остане без работа, като обединеното AOL/Yahoo звено ще се ръководи от Тим Армстронг, който беше изпълнителен директор на AOL преди продажбата на Verizon и бе поканен да остане и след нея.
