Смартфоните правят много неща в наши дни: сърфират в Интернет, изпращат електронна поща, правят снимки и записват видео (и да, освен другото и приемат и стартират обаждания).
Но едно от нещата, които телефонните компании не рекламират, е че те шпионират. Стига да не излезаш от дома без телефона си, тези удобни устройства регистрират всяко място, което посещаваш - записи, които властите след това могат да получат от мобилния ти оператор.
Законите не уточняват колко лесно би трябвало да бъде за правителството да се добере до тези данни за местонахождението ти - които могат да разкрият дали ходиш на църква, викаш на протестен митинг, прекарваш нощта у дома на гаджето си или посещаваш център за лечение на рак.
Американски апелативен федерален съд реши миналата седмица, че в някои случаи властите може да се нуждаят от разрешение за обиск. Макар и стъпка напред, това не е достатъчно. Правилото би трябвало да бъде, че правителството винаги е задължително да разполага с разрешително за обиск, за да има достъп до записите за мобилния ти телефон - и за получаване на данни къде си бил.
Точност до метри
Когато носиш със себе си мобилен телефон, той непрекъснато изпраща сигнал къде се намираш. Той "сигнализира" на близките клетки на оператора на всеки седем секунди, за да бъде готов да приема и стартира обаждания. И така информира фирмата, която притежава клетките, къде се намираш в този момент - данни, които фирмата след това съхранява за неопределено време.
Има също така и втори вид данни за местонахождението, с които разполагат операторите - благодарение на GPS чип, вграден в повечето смартфони в момента. Той е дори още по-точен - за разлика от клетките на оператора, които могат да определят само обща зона, където може би се намираш, GPS често може да разкрива точното ти местонахождение в даден момент - с точност до метри.
Американските власти всъщност дори принуждават операторите да си вършат по-добре работата в следенето къде се намират клиентите им. В името на подобряването на спешните услуги, американската Федерална комисия по комуникации изисква от телефонните компании да покрият изисквания през 2012 г. колко точно могат да установят местонахождението на обаждащите се.
"Около 90% от американците се разхождат с портативно следящо устройство - непрекъснато, и нямат никаква представа за това", казва Кристофър Калабрезе, адвокат във вашингтонския офис на Американския съюз за граждански свободи.
Не особено изненадващо, органите на реда смятат този тип данни за изключително полезни. Разследващите престъпления все по-често използват записи на местонахождението на мобилни телефони, за да покажат, че заподозреният се е намирал близо до местопрестъплението - или поне не там, където той е твърдял, че е бил.
Какво мислят властите
Позицията на американските федерални власти е, че те би трябвало да получават повечето от тези данни, ако решат, че имат връзка с разследване, без разрешително за обиск.
Ако правителството се нуждае от такова разрешително, то би трябвало да покаже пред съдия доказателства, че има вероятна причина да смята, че притежателят на мобилен телефон е извършил престъпление - което е важна степен на защита. Без това изискване властите могат да получат данните за местонахождението практически по всяко време, когато пожелаят.
Правителствата също така биха могли някой ден да използват данните от мобилните телефони, за да възпрепятстват несъгласните с политиката им. Записите биха могли да ги информират кой е посещавал антиправителствени митинги, кой посещава централата на опозиционната партия или отива в дома на някой, който те смятат за подозрителен.
КГБ никога не е разполагало с подобни екстри
Данните от телефоните може би са най-ефективният начин, някога измислен от властите, да шпионират своя народ - тъй като хората сами носят устройствата със себе си, а дори и плащат месечни сметки за това.
И наистина поне американското правителство изглежда вече събира доста данни за напълно невинни хора. Американският съюз за граждански свободи наскоро е разкрил пред Конгреса случай, в който по време на търсене на данни за заподозрян, ФБР са използвали подход на цялостна мрежа - и са получили данните за още 180 други души.
ФБР коментират, че понякога се случва да бъдат събирани и данни за невинни хора в рамките на извършване на разследвания - и че те съхраняват тази информация до 20 години.
Миналата седмица американският апелативен съд във Филаделфия отвърна на удара. Федерален съдия с категорично решение определи, че властите трябва винаги да получават разрешително за обиск, ако желаят достъп до данни от мобилни телефони. Апелативният съд донякъде поукроти това решение, разпореждайки съдиите да имат властта да изискват от правителството да получи разрешително за обиск - в зависимост от фактите в конкретния случай.
Последните смартфони предават сигнал от микрофона на апарата без да говорите, дори в режим стенд бай, снимат от малките камери и излъчват смс натисканията на бутони и точно какво се пише. Данните в паметта на смартфоните имат възможност за достъп от разстояние в микроСД картите на апарата чрез ИМЕИ адресиране. И всичко това дори и ако телефона не е включен. Достатъчно е да има батерия вътре. А и сигурно знаете, че телефоните имат и батерия вътре в самото устройство - много по-малка но също така зареждаща се.
Следенето няма нужда от смартфон, но наистина такъв може да го направи по-прецизно, ако не го контролираш. Това е една сериозна причина човек да избере самоубития стар Windows Mobile пред модните iPhon-и и андроиди. Ако не ми вярвате поне обърнете внимание, че те вече масово нямат диоден индикатор за включен GPS. Както казах, обаче и без GPS в градски условия точността е 50-100 метра, така че ... Колкото до другото следене с прословутия диагностичен режим, при който телефона може да се ползва като бръмбър, работата е много неясна. В чипсетите определено има необходимите функции, но изисква много време, за да се определи категорично с кои модели какво може да се прави, ако не работиш на съптветното място. Все пак има чисто общи съображения, които правят тоя начин непрактичен за масова употреба поне, без да е съчетан със следене и подслушване през оператора. А за това знам достатъчно случи от първа ръка, в които хора плащат подслушване за лични цели, последния е от тази пролет и мезду другото със съучастието на някои видни гербери. Това не е толкова технически проблем, а повече проблем на тъпия страх от либерализма у съвремения гражданин на западните общества. Помислете си защо тая тема не се превръща в световен скандал при положение, че се повдига вече няколко пъти (не тук). Фактът, че не само се разрешава, но дори в редица страни се изискват съответните функции за одобрение на чипсетите, би трябвало да говори в крайна сметка за волята на мнозинството хора.
В тази статия някой се опитва да представи Смартфоните като заплаха. Но всъщност следенето става въобще като имаш GSM. Освен това ни снимат и с камери по улиците ... а на запад това е още по разпространено. Но кой се страхува от следенето ? Ами престъпниците се страхуват. Иначе ако не спазваш реда и законите .... никой няма да ти направи нищо. Така че под прикритието за граждански свободи, тези които искат да нарушават законите вдигат шум с такива изявления като тази статия. Ами тероризма ... ? Така че аз съм ЗА следенето. Е .... става лошо когато бандитите се добарат до тези данни. А бе ... борбата между доброто и лошото е хилядолетна и .... винаги ще я има.
Позволявам си да перифразирам думите на @Все тая - ако дадеш каквато и да е част от свободата си, за да си я върнеш единствения начин е да станеш престъпник. @Ицо, тия неща хората ги знаят от древността, вероятно си чувал и думите на Бенджамин Франклин и се надявам да се заяждаш, а да не мислиш това, което казваш сериозно. Има престъпления, които нарушават ония инстинктивно познати на всичко закони, но в наше време все повече престъпления са нарушения на закони, които хората говорещи за законност и готови, както ти твърдиш, да дадат свободата си не познават. Не вярвам да си водил граждански спорове във съда със хора, които се обосновават с пазарни цени и искат преразглеждане на сделка, която си сключил с тях. Забележи - ти на свободния пазар се договаряш нещо и после си виновен, че си се договорил "изгодно", което е доста спорен въпрос като се има пред вид, че на пазара ще се пазариш не просто за името на стоката, а за качеството й, за доставката й и т.н., а в съда ще се игнорира всичко и ще остане само името, за да излезеш виновен, че не си "дарил" на някого в своя вреда. Защо ти казвам това ли? За да ти подскажа какво е закона - смесица от логика и правила вкарани от хора търсещи избиратели, лична изгода, премахване на конкуренция и много, много други. Знаеш ли например, че по новия закон за културното наследство всичко, ама всичко може да се окаже такова и дали си длъжен да платиш 50000 глоба зависи само от личното мнение на министър или заместник министър? Знаеш ли че ежедневно, без дори да се усетиш нарушаваш десетки авторски права? Разбираш ли ме? Закона изглежда като справедливост само в най-основната си част от там нататък всичко е конюнктура и ако позволиш да ти вземат единствената защита която имаш - свободата си, се превръщаш в жертва независимо какви връзки имаш и на каква далавера се надяваш (както понякога е причината). Ще си позволя да поправя Франклин, отказването от свободи сочи само едно - незаинтересованост от общите дела и нежелание да влагаш силите си в живота на обществото. Казано иначе това е отказване от "досадна" отговорност. Другото е логично следствие - ако болшинството е така настроено няма нищо странно в това онези, които получават изоставените права да ги използват за собствената си сигурност и просперитет. Организациите и държавите се състоят от хора, а не са идеални образувания и не могат да бъдат. Когато даваш на тях ти даваш на някого - на определени личности, с вероятно подобни на твоите лични интереси и вероятно дори по-изкривени поради факта, че същия този "получател" вероятно е издържан от държавата през целия си живот и няма реална представа за живота и правилата извън рамките на света, в който парите идват по ведомост и доборото и злото се определят от хартия спусната отгоре, а не от личния ти ежедневен избор.
Проблема със следенето и записването на информация посредством мобилните оператори се състои не в това, че властите ще имат възможност да проследят тази информация. За това си има закон, който си е предвидил ред за получаване на тази информация. Ако някой не спази този ред, събраните доказателствени средства се превръщат в негодни, ерго съда приема че не съществуват като такива. Като резултат следват оправдателни присъди, ако се стигне до процес разбира се. Големия проблем с мобилните оператори е възможността, която ви уверявам хич не е хипотетична, а съвсем реална, различни хора или групи от хора да получават достъп до информация, до която по принцип и изначално нито имат право да получат, нито имат друга възможност да съберат, или ако възложат на някого да събира такава информация, ще им излезе твърде скъпо. А иначе проблема със проследяването има просто решение - не ползваш мобилен телефон. Мисля че точно в този сайт наскоро четох статия за това колко и какви хора от бизнеса например нямат мобилни телефони.
И ето как ще става поръчка на пица по телефона през 2020 година Метален глас на оператор от пицария: Благодарим, че обърнахте към нашата фирма за доставка на пици. Клиент: Привет, искам бърза доставка. Оператор: Кажете, моля, клинтския си номер. Клиент: 600725-8874972 Оператор: Благодаря, господин Иван Петров. Вашият едрес е: Варна, кв. Чайка, бл.4, работите в Компания Метро, домашният ви телефон е 565677, служебният - 656588, а мобилният - 0887744332. Според камерата пред входа ви, преди час сте прибрал. Обаждате се от домашния, сигурно ще искате пица за вкъщи? Клиент: Да, сега съм вкъщи. А вие откъде знаете всичко това? Оператор: Вие се включен в Държавната справочна система. Клиент: Добре, ще поръчам пица с гъби и шунка. С много шунка. Оператор: Струва ми се, че тя не е подходяща за вас! Клиент: Защо? Оператор: По данни на Министрество на здравеопазването, вие имате високо кръвно и повишено ниво на хорестерола. Клиент: Така ли? Тогава какво ми е разрешено? Оператор: Ние сме сигурни, че ще харесате соевата ни пица. Клиент: Защо така решихте? Оператор: Миналата седмица жена Ви е поръчала в интернет-магазина книга с рецепти от соева диета. Клиент: Добре, убедихте ме. Колко ще струва? Оператор: Според системата за видеонаблюдение вкъщи, сте заедно с жена си и двете си деца, трябва да вземете семейна пица за 45 лева! Клиент: Съгласен съм, ще платя с кредитната си карта! Оператор: По данни на вашата банка вие сте надхвърлили лимитния си кредит! Затова предпочитаме да платите в брой. Клиент: Добре, че вчера успях да изтегля малко пари от банкомата. Оператор: По сведения на банкомата, няма да ви стигнат парите да платите доставката, затова е добре да дойдете на място да си я вземете. Клиент: Става, само ми кажете адреса. Паля колата и до половин час съм при вас. Оператор: По-добре ползвайте велосипеда на сина си, по данни на вашия застраховател, не сте внесли последната вноска за автомобила и нямате право да го карате. Клиент: А бе, вие сте си .... майката! Оператор: Внимавайте за чистота на своя език, все още не е приключило наказанието ви за псуване на обществено място, както ни съобщават от Министрество на правосъдието. Клиент: (След кратко преглътнато мълчание.) Надявам се поне ще спазите обещанието, което давате в рекламата си за безплатна кола при поръчка на семейна пица. Оператор: Съжалявам, но иструкциите на Пенсионния фонд забраняват да се предоставя кола на диабетици. Клиент: (мълчаниие в слушалката.) Оператор: Вашата поръчка е приета. Елате да си я вземете след половин час.