От 2020 г. насам марципанът преживява своеобразен ренесанс.
Сладкарите се надпреварват да го влагат в бонбони и сладкиши във формата на плодове, цветя и какво ли още не. С марципан се работи лесно, а вкусът му - сладък, горчив и копринен - е неустоим за онези, които обичат да го похапват.
Обикновено изобретяването на марципана се приписва на германския град Любек.
Любек е наричан "Столицата на марципана" и претендира за най-автентичната рецепта.
В нея задължително две трети от съдържанието са бадеми, което допринася пастата да има пищен цвят и сочна текстура. За родини на марципана спорят и Толедо, Сицилия и Изтокът.
В Сирия, Персия и други части на Близкия Изток се среща същата фина паста от бадеми, обаче традиционно подправена и с портокалова вода.
Има и източни алтернативи, направени от лешници, брашно или овесени ядки.
Една от теориите е, че именно с движението на стоки и подправки от изток на запад марципанът пристига в Сицилия и Толедо. Според тези рецепти около половината от съдържанието на пастата трябва да е под формата на смлени бадеми.
И за да стане още по-объркано, вариант на бадемовата паста се среща и в Южна Америка. Там обаче бадемите са заместени от фъстъци, шамфъстъци или кедрови ядки, но пък името е много сходно - "мазапан".
По Средиземноморието марципанът се е сервирал като обредна и празнична храна, както и на рождени дни и сватби.
Бадемовата паста е била оформяна под формата на цветя и листа и понякога оцветявана с растителни бои. Според други домакини обаче именно бледия кремав цвят е бил доказателство колко качествен и добре направен е марципанът.
В Германия по Коледа се смята за късметлийско да ти подарят прасенце от марципан.
В САЩ пък сладкарите се надпреварват да извайват цели статуетки от пастата. Техниката най-вероятно е заимствана точно от Толедо, където от марципана ваят фигури на плодове и зеленчуци и ги оцветяват така, че човешкото око може да ги сбърка с истински.
Фигурките се сервирали около Вси Светии, макар че в наши дни вече са налични по магазините целогодишно.
Защо обаче в България дълги години - по време на социализма - под марципан се разбира не особено апетитна какаова паста?
Имаше и нещо, ковто се казваше Люлин и на него пишеше "марципан", но си беше просто много кофти шоколад. pic.twitter.com/WVGnPZjgr1
— The Cringeneer (@VSchwarz) May 8, 2017
След Втората световна война да се правят десерти с лешници се оказва непосилно скъпо.
Затова в СССР започват да правят паста от масло, брашно, захар и вода, която постепенно се пренася в България. Продукт от 1950 г. с името "Варна" неправилно се нарича марципан и представлява именно брашнена паста с пудра захар, която служи за декорация и глазури на торти.
Малко по-късно в България се появява и "марципанът", какъвто мнозина го помнят и до днес - бледа паста, напомняща малко на шоколад.
Причината е, че продуктът започва да се приготвя от отпадъците, които остават след преработката на какаови зърна за извличането на какаово масло. Както посочва Албена Шкодрова в "Соц гурме", така социализмът се опитва да замести почти недостъпния шоколад.
Обикновено след направата си, българската версия на марципан служи за пълнеж на бонбони и вафли, но се продава и на отделни блокчета.
Най-популярния социалистически марципан е в яркосиня опаковка с жълти елементи и се нарича "Люлин".
Така наречения "детски шоколад" с романтичното име "Кума Лиса" също е направен по вече споменатата технология с отпадъци от какаовата преработка. Съдържанието, описано на етикета, е захар, какаово масло, сухо мляко, какао, фъстъци, лецитин и ванилин.
Вафли и бонбони с побългарения марципан пък се срещат дори и в началото на 90-те години. Постепенно с навлизането на стоки и храни от Европа и САЩ обаче разбираме, че това, което ние наричаме марципан, е бледа имитация на оригиналния продукт.
В наши дни вече все по-малко и по-малко хора имат грешна представа за марципана.
И все повече преоткриват какъв неустоим деликатес всъщност е оригиналният марципан.
