Наричат го The Food Ranger, a следващата му цел е Чунцин, Китай. Усеща хапването, което му предстои, по носещия се аромат на олио, месо от дреболии, кисел букет от черен пипер, звезден анасон и зелен лук - всичко това завихрено в аромат, който обещава устата му да изтръпне.
Град Чунцин, заедно с районите наоколо, събира население от около 30 милиона души. The Food Ranger признава, че не би намерил заведението, ако то не беше в мрежата на Yelp. Когато вече е вътре, той е в стихията си - бял мъж на 31 години, роден във Ванкувър, Канада, който обаче говори мандарин. Персоналът веднага го забелязва, защото е от малкото западняци, които могат да общуват с тях на собствения им език. Затова го приемат с отворени обятия и започват разговор за менюто на китайски.
The Food Ranger насочва поглед към видеокамерата, която съпругата му Тинг държи на няколко крачки от него, и започва да разказва за тайните на менюто - пред камерата обяснява: „Това е говеждо черво!", „Това е копринено тофу!", а „Това е нишестено желе с патица!".
Истинското име на The Food Ranger е Тревър Джеймс. Той винаги е мечтал за начина на живот на Антъни Бурдейн или Гордън Рамзи. Няма обаче договор с телевизия или щедър аванс за книга. Вместо това разполага само с една камера, с която започва да излъчва собствените си продукции в YouTube.
Ресторантът в Чунцин е поредното място, което показва на зрителите си. Малко след като е посочил акцентите в менюто, към масата му се спускат малки чинийки. The Food Ranger опитва, издава възторжен стон и пред камерата описва наслаждението си с подробности за аромата, пикантността и упояващото чувство от всяка хапка. Както обикновено, той не пести похвалите си, а служителите на кухнята са доволни да видят колко много се наслаждава на ястието си.
В крайна сметка, това може да е единственият път, когато този ресторант ще се появи в полезрението на западните зрители в YouTube.
Днес Тревър Джеймс е един от най-популярните кулинарни влогъри в света. Неговата специалност е Китай и древната култура на уличната храна в 26-те провинции на страната.
Продавачите, които той показва на милиони зрители, за кратко усещат вкуса на международната слава. Сергиите, върху които се фокусира обикновено, обаче са застрашени - китайското правителство преследва нерегулираната хранителна икономика.
Сам по себе си Тревър Джеймс е парадокс - той качва видеа в YouTube в страна, която блокира YouTube; западняк e, който има достъп до най-дълбоките достижения на китайската кухня, благодарение на това, че говори мандарин. В страна, която често остава неразбрана от хората извън нейните граници, неговият външен статут е от решаващо значение за заниманието му.
Джеймс прави видеоклипове в YouTube като The Food Ranger от шест години. През това време е натрупал повече от 3,5 милиона абонати и допълнителни 600 хиляди последователи в Instagram. Нормално - каналите за храна в YouTube са огромен жанр в сайта за видео споделяне.
Джейми Оливър например ви показва най-добрия начин да изпечете пиле, а Tasty ви превежда през празнично тристепенно меню. Но като цяло западняците, които изследват глобалната кухня, не са толкова успешни. Други големи играчи като Марк Чен с шоуто Strictly Dumpling или хранителния гид за корейска и японска кухня на Симон и Мартина са милиони абонати зад The Food Ranger.
Тревър Джеймс идва в Китай преди години, за да работи по магистърска степен по международна търговия (докато преподава английски извън това занимание). Днес, когато не е на път, той разделя времето си между Гуанджоу и Малайзия със съпругата си, която среща на туристическо пътуване в Турция.
Шаблонът е прост - три или четири хранения във всеки 20-минутен клип, с акцент върху вида кухня, която е непозната извън Китай. Всеки видеоклип натрупва милиони гледания, предимно от англоезични страни, което осигурява необходимите пари за следващия град, следващата хотелска стая и следващата купа с ръчно приготвени нудли.
Работата му е олицетворение на гурме фетишизъм, а акцентите в заглавията на клиповете му са допълнени от думи като „автентични", „екстремни" и от време на време „бивша военна зона".
Джеймс е в Чунцин като част от световна обиколка, по време на която ще премине през Централна Азия и Южна Европа. Цялото пътуване ще продължи най-малко две години, казва той.
Да говориш мандарин помага. Това е нещо, което отличава Джеймс от другите бели мъже, които се опитват да обяснят Китай на западната публика. Той не се нуждае от преводач и това е само една от причините видеоклиповете му да са забавни. Зрителите се наслаждават на внезапната промяна в поведението на готвачите, когато западнякът разкрие, че говори езика им. Понякога наоколо се събира тълпа, привлечена от междукултурния обмен.
Джеймс не пътува с голям микрофон или цяла бригада продуцентски екип и смята, че силата му е именно в кратките, самозаснети и разбираеми видеа. Друго, което много му помага, е неговата китайска съпруга зад камерата, която е готова да се справи с някои ситуации - като затруднения с превода.
„Опитвам се да им покажа възхищението си от храната и колко страхотно е това, което създават, колко е готин Китай като цяло", казва Джеймс.
Той си набелязва места както чрез специално приложение - нещо като китайска версия на Yelp, така и по време на ранните сутрешни разходки. Избира сергиите и готвачите, които имат най-дълги опашки, най-щастливите клиенти или най-хипнотизиращи аромати.
Джеймс е категоричен, че прави видеоклиповете си за западна публика, въпреки че съпругата му ги качва в китайски услуги за видео споделяне. В Китай работи в относителна анонимност, там не го разпознават често, но ако се случи, е предимно от англоговорящи. Заради затъмнението, наложено от Китайската комунистическа партия на Google, YouTube и Facebook, The Food Ranger споделя за китайската улична храна на платформа, която, юридически погледнато, китайците не могат да виждат.
Джеймс е категоричен, че клиповете му не са политически акт. Той се гордее с това как Food Ranger представя китайците като буйни и различни един от друг, имайки предвид, че населението често е рисувано като мрачен монолит от Запада.
В коментарите под видеата му хората пишат, че трябва да има по-широк анализ или застъпничество по местните китайски проблеми. Той обаче споделя, че с жена му предпочитат да стоят далеч от всякаква политика.
През последните години общинските власти са взели на мушка нерегламентираните улични пазари в оживените и метрополитни Шанхай и Пекин. Правителството твърди, че това е в името на хигиената и против замърсяването, но засяга готвачи, най-често бедни мигранти от отдалечени провинции, които са се преместили в градските центрове в търсене на по-добри печалби.
Кариерата на Джеймс е изградена именно върху кухнята, която сега е застрашена от бързото развитие на Китай. Той самият забелязва ефектите от новите разпоредби. За него става по-трудно да намира местата, които правят видеата му ценни - малките пластмасови столчета, цените, които се движат около три и половина юана (по-малко от левче), и ароматът на пипер в сребърен тиган на края на улицата.
И въпреки че с храната може да се разкаже много, а един собственик на канал в YouTube може да си позволи да задълбае и отвъд нея, било то и в политическа посока, The Food Ranger предпочита да не го прави. Дори промените да засягат кариерата му.
