Вече знаем (или поне от PETA твърдят, че знаят), че Глазгоу е най-приятното място за вегани и вегетарианци във Великобритания. Следващият въпрос е в коя държава ще им е най-добре на тези, които не вкусват месо.
На много места по света мръвките са част от националната идентичност - помислете си само за барбекютата в Австралия, американските каубои и говеждите стада в ЮАР.
По-рано тази година избухна скандал, след като Барак Обама прие на вечеря 12 сенатори-републиканци и един си поръча вегетарианско меню. Така и не беше съобщено кой е той, за да не изгуби подкрепата на гласоподавателите си.
Един телевизионен водещ заяви, че американците по-скоро ще си изберат гей за президент, отколкото вегетарианец. Републиканските сенатори в Айова и Тексас заявиха, че вегетарианството е "неамериканско" и призоваха хората да ядат повече месо.
В САЩ не горят на клада вегетарианците
Ако оставим политическите безумия настрана, ще открием, че модерната вегетарианска и веганска кухня процъфтява по източното и западното крайбрежие на САЩ. Сан Франциско все още черпи от хипарското си наследство. Готвачите в отворения през 1976 г. "Грийнс" пишат книги, които се четат от вегетарианци по цял свят. "Милениум" е центъра на града е един от най-добрите вегетариански ресторанти в света и предлага кухня от най-висока класа.
Сиатъл и Портланд също са актуални - с вегански пекарни, пивоварни, магазини за дрехи... а даже и вегански стриптийз бар. Въпреки това, изборът на PETA за най-вегетариански град в САЩ изненадващо е Остин, Тексас.
В сърцето на животновъдния регион, вегански предприемачи продават по улиците буритос с темпе (т.нар "месо за вегетарианци") и фаджитас със заместители на месо. Все още е трудно да попаднете на меню месо и/или животински продукти в ресторантите в по-малките градове и затова големите космополитни градове са по-добрият вариант, ако си падате по вегетарианска и веганска кухня.
Европа или по-скоро няколко града там
Барселона също започва да привлича вегетарианци - без значение дали ви се ходи в пънк бар, или искате вечеря на свещи. Навсякъде другаде в Испания ще видите зор, докато обясните, че вегетарианците НЕ ядат шунка. По същия начин Берлин, където контракултурите процъфтяват, предлага доста повече алтернативи на вурстовете от произволно градче в провинцията.
Франция е пословично трудна за вегетарианците и често е по-добре да се задоволиш с омлет, отколкото да ходиш по нервите на сервитьора в някой скъп ресторант. Въпреки това в Париж има над 30 вегетариански ресторанта. Даже Русия, където не-яденето на месо е било престъпление за десетилетия, има какво да предложи на вегетарианеца - особено в Москва и Санкт Петербург.
В глобален мащаб всеки жив град с разнообразно население, културни предпочитания и поне един университет има по няколко вегетариански кафенета, но там кухнята често е потресаващо отдалечена от националните традиции. Фалафелите, хумусът, вегетарианските бургери, пица и паста, както и индийската кухня са нещо нормално. Предизвикателство е да намериш вегетариански ресторант, който е, например, специализиран в датската кухня.
В Белгия просто нямат традиции в това да не ядат месо - даже картофките им се пържат в свинска мас. Местните готвачи залагат здраво на сайтана - изненадващо реалистичен заместник на месото, направен от пшеничен глутен. Местна вегетарианска организация даже успя да убеди много заведения в Гент да се присъединят към инициативата на Пол Маккартни "Без месо в понеделник". В случая, вегетарианската кухня господства всеки четвъртък.
Успехът не е случаен - Гент има най-много вегетариански ресторанти на глава от населението (13 за 240 000 души).
Някъде е норма
Разбира се, има много места по света, където вегетарианството е масово поради религиозни или подобни причини. Индусите, джайнистите и таоистите подкрепят отказа от месо в различна степен и това води до по-голямо разпространение на заместителите в Индия и Азия. Всъщност между 20% и 40% от индийците са вегетарианци - зависи дали броите яйцата в диетата, или не.
В храмовете на сикхите също има основно вегетарианска храна, но това е, защото те се стремят да дават на хората нещо, което възможно най-много биха приели.
Държавите с голямо количество будисти в общ план са добри места за вегетариански туризъм, макар техните виждания често да не са напълно разбрани. Така в Тайланд се смята за приемливо да ядеш месо, ако ти се предлага; в Тайван, Виетнам и Япония се придържат към пълен отказ от него, а в Тибет вегетарианството е по желание.
В по-планинските държави то е било трудно допреди век, така че не е изненадващо, че на местата с по-добри условия за земеделие има по-дълга история на отказа от мръвка.
Ако тръгнете по света, ще е полезно да изучите традициите по местата, където ще ходите. Така в Израел кашрутът (законите, които казват коя храна е кашер и коя не, бел.р.) повелява месото и млечните продукти да се сервират отделно. Това означава, че няма как да си хапнеш пица с шунка, поръсена с кашкавал. В някои африкански страни като Етиопия християнският обичай е свързан с чести пости.
Вегетарианският Албион
Вегетарианството във Великобритания също има християнски корени. До началото на XIX век да не ядеш месо се е смятало за форма на умереност и през годините много радикални мислители прегърнали идеята. По време на Втората световна война мръвките пак си върнали обществения статус, но с помощта на "Бийтълс" вегетарианството отново тръгнало в атака.
Прибавете към това лесния достъп на продукти от цял свят и законодателството, което изисква ясно обозначаване на продуктите и вече е ясно, че в Обединеното кралство е най-лесно да си вегетарианец.
Е, държа да отбележа, че точно в Гент е мно'о трудно да бъдеш веге!
Абсолютно подкрепям команетара на Зеленото човече. От около година не ям месо. Не си лепвам еиткет "вегетарианец" или каквото и там да е. Още от преди време са ме дразнели хората, които дават акъл кое е полезно и кое е вредно- визирам вегетарианци, фитнес маниаци, венганци и т.н. Стремя се максимално да не се превръщам в ония дето се впускат в малоумни тиради какво било месото, холестерола, мазното и т.н. Обаче сега като съм от "другата страна" виждам същите хора - ама месоядни, които ме занимават 2 часа с мрънкане как си лишавам организма от 7 те важни аминокиселини, че съм едва ли не анемична, че си повреждам тялото и ума. Майкооо не можеш да ги спреш! Оккеееей оставете ме да си правя каквото си искам аз с тялото си, ако се чувствам добре- толкова! Усещам се даже, че като седна в компания на ресторант и си поръчвам някое основно ястие без месо и си казвам наум "Боже дано не забележат, дано не забележат, защото ей сега се почва".