Изборите са на по-малко от месец разстояние и от социологическите агенции се леят изследвания на електоралните нагласи. Кой ще бъде първа сила, кой ще влезе в парламента, ако изборите бяха днес.
Шансовете обаче резултатите от тези проучвания да се разминават и то сериозно с резултатите, които ще получим вечерта на 27 октомври (или по-скоро сутринта на 28 октомври), са много големи.
Някой ще каже, че в това няма нищо неочаквано или необичайно, след като през последните няколко години проучванията на социолозите изпуснаха някои доста ключови моменти - от влизането на "Величие" в парламента и второто място на ДПС през април тази година до победите на "Продължаваме промяната" и "Има такъв народ" през 2021 г.
Сега обаче изглежда, че ситуацията е дори още по-сериозна, а опасността от отклонения - по-значима.
Тук не говорим за това дали дадена агенция наклонява с по няколко процента проучването си, а за цялостен срив в обществото, който пречи на сегашните методи да работят.
Всяко социологическо проучване почива върху извадка - математически формулирана на база на данните за страната и Закона за големите числа матрица. Тя е схемата, върху която се извършва изследването. По нея анкетьорите знаят, че например трябва да намерят 17 души в Пазарджик, като там трябва да спрат за интервю всеки седми срещнат.
Самата извадка е изготвена така, че да даде оптимална представителност на изследването и тези 1000 и няколко души, на които са направени анкети, ще отразят максимално точно (до 3%, както обещават повечето - б.а.) настроенията в страната.
Идеята е, че това не са анкети в стила на "Попитахме 100 души", а зад тях има много комплексно планиране на база демография и математика.
Какво тогава се чупи в иначе работещата формула?
Няколко фактора, но най-вече изключително ниската избирателна активност.
На последния вот отбелязахме абсолютен антирекорд по отношение на участието в изборите - 2 268 849 души или 34,41% от имащите право на глас. А ако има нещо, за което политици, анализатори, коментатори и т.н. могат да се съгласят за предстоящия вот, то това е, че почти по всяка вероятност ни очаква още по-ниска активност.
Прогнозите на експертите са, че избирателната активност за този вот ще варира между 2,2 и 2 млн. души. Това означава, че 1% от гласувалите на изборите може да падне до 20-22 хил. души (или дори още по-малко, ако тръгнем да смятаме само реалните гласове без "Не подкрепям никого").
Така една партия би могла да попадне в 51-ото Народно събрание с резултат около 80-88 хил. гласа.
По какъв начин това засяга социологическите проучвания обаче?
Отговорът е, че всички тези математически формули, които участват в създаването на извадка за проучванията, работят добре с големи числа - колкото по-големи, толкова по-точни резултати дават те.
И обратното - колкото по-малко хора участват, толкова повече отклонения са възможни.
Така например, ако при една извадка от 1000 души само 34% кажат, че ще гласуват, това означава, че разпределянето на проценти сред партиите не се случва на база 1000 респонденти в изследването, а на тези 340 души, заявили, че ще отидат до урните.
Добавете към това хората, които казват, че ще гласуват, но не са решили все още за кого, както и тези, които смятат да гласуват с "Не подкрепям никого", и реално резултатите от едно изследване могат да се базират на отговорите на под 300 души. Което е малко, а оттам дава опасност за по-голяма неточност.
Но не е само това. Недоверието в политическата система и недоверието в социолозите също оказват влияние - все по-голям брой хора отказват да участват в изследвания. Някои от тях не смятат да гласуват, но други биха дали гласа си за някои от антисистемните партии.
Тук имаме един типичен пример за самоизпълняващо се пророчество.
Подобни политически сили, които постоянно твърдят, че социолозите лъжат, настройват своите избиратели срещу социологията по принцип. Тези хора, на свой ред, отказват да участват в изследвания, само за да видят накрая, че в резултатите от изследванията техните фаворити не са представени точно, което само затвърждава вярата им, че агенциите манипулират данните.
Перфектен пример за това например е резултатът на партии като "Величие" и МЕЧ от предните парламентарни избори.
Възможно е и друго изкривяване заради ниската активност - да се получи свръхпредставяне за някоя политическа сила, което да не отговаря на реалността, както например имаше при "Синя България" или коалицията около Ваня Григорова отново на предния вот.
За да дойде и другият голям проблем - социологията не лови купените гласове и контролирания вот.
Въпреки активността на МВР сега за разбиване на схеми за гласове, очакванията са за много силна активност на брокерите на гласове, особено покрай един от водещите конфликти между две от коалициите в предизборната кампания.
При тази ниска активност купеният вот ще има много по-голяма тежест. Ако около 20 хил. гласа могат да вдигнат резултата на дадена партия с цял процент, това може да означава сериозни изкривявания в крайните резултати на вота.
Така една политическа сила в проучванията преди изборите може да е малко под прага за влизане и да се окаже след това в парламента. Или според социолозите да гравитира около 5-6 място и изведнъж да се окаже четвърта или дори трета политическа сила.
Единственият лек срещу контролирания вот е високата избирателна активност - колкото повече хора гласуват, толкова по-малка реална сила имат купените гласове.
Не трябва да подценяваме и още един важен фактор - самата политическа ситуация е крайно нестабилна.
Много голям процент от хората не са решили дали да гласуват и ако да - за кого. Предизборната кампания до момента е изключително вяла, но историята показва, че преди всеки вот има по няколко събития, които да предизвикат избирателите да гласуват в една или друга посока (или да не гласуват изобщо).
Има и модели на поведение, които засягат отделни политически сили. Дълго време при градските демократи се наблюдаваше едно засилване буквално в последните дни преди изборите - избирателите в този сегмент цяла кампания недоволстват срещу съответната партия, но точно преди вота установяват, че всички останали алтернативи им се виждат още по-неприятни.
На тези избори подобни тенденции може да се оформят около двете коалиции, борещи се за наследството на ДПС - "ДПС: Ново начало" (Делян Пеевски) и "Алианс за права и свободи (Ахмед Доган), където цели структури може да се прехвърлят от единия в другия лагер.
Възможно е да се получи и друг вид консолидация на гласове около "Възраждане", които да съберат русофилски и антисистемен вот от други формации, просто защото този път има шанс да са втора политическа сила.
Тези "движения" на избиратели обаче се случват току преди изборите и до голяма степен под радарите на социолозите.
Покойният вече проф. Ивайло Дичев в една своя статия за "Дойче веле" предлагаше алтернатива на социологията, която да помогне за проследяване на точно тези промени в настроенията на електората - да се следи активността на търсенията в Google.
По думите му, ако в последната седмица преди изборите се наблюдава значим скок в търсенията за определена политическа сила, това може да бъде достатъчно ясен индикатор, че тя може да дръпне "неочаквано" на самия вот.
Така че ако гледате социологическите проучвания в следващите седмици, имайте едно наум:
- Ниската избирателна активност почти винаги води до изкривявания. А сега се очаква да е рекордно ниска;
- Избирателите на някои партии целенасочено не участват в анкетите;
- Очакванията са за силен купен и корпоративен вот;
- Самата политическа среда е нестабилна и всичко се променя изключително бързо.
