Кой може да иска вот на недоверие? Този, на когото му имат доверие. Очевидно БСП не е довереникът. Иначе нямаше така катастрофално да загуби изборите и вече повече от година в опозиция да не качва проценти в изследванията на общественото мнение.
Какъв е смисилът на парламентарния вот на недоверие към кабинета? Правителството да падне от власт. За което трябват 121 депутатски гласа.
Какъв е смисилът да искаш вот на недоверие, когато знаеш, че не можеш да събереш тези гласове? Да поставиш от най-високата трибуна като голям политически проблем пред обществото определени правителствени политики или цялото управление на кабинета.
И в двата случая обаче - и когато искаш да свалиш правителството, и когато искаш да го принудиш да коригира политиката си, трябва да можеш да предложиш управленска алтернатива.
Ако си събрал 121 гласа, трябва да си способен да излъчиш и ново правителство, което да предложи различна и по-добра политика от тази на старото, заради която именно си го свалил.
Ако искаш само да заставиш управляващите да коригират политиката си, трябва да можеш ясно да покажеш как. Не можеш просто да кажеш - не съм доволен, оправете нещата, но не знам точно как.
Защото са те пратили във върховния орган на политическото представителство, който не е надзорен съвет от странични наблюдатели, а който решава кой и как да управлява. Това става чрез парламентарни мнозинства. А вотът на недоверие е единственият инструмент за промяна на управляващото мнозинство в рамките на мандата на един парламент, освен когато мнозинството само не се разпадне или преобразува в друго.
Значи вотът на недоверие е нещо много, много сериозно. Крайната му цел е същата като тази на парламентарните избори - само че без да се правят такива. Целта е да изберат твоята политика, с варианти да си я провеждаш сам или да ти я провеждат досегашните управляващи.
За 20-те години възродена демокрация у нас това не се случи нито веднъж - при десетките вотове на недоверие в седемте досегашни парламента, поискани от най-различни парламентарни малцинства. Няма да се случи и сега, при готвения от БСП първи вот на недоверие към правителството на ГЕРБ.
Заради простата аритметика от максимум 77 гласа, колкото е общият брой депутати на БСП и ДПС. Но и без тази аритметика, това не бива да се случи. И не защото ГЕРБ не заслужава да му се иска недоверие. А защото тъкмо БСП и ДПС нямат основания да го искат. (Въпреки че ДПС показва известно въздържание към вота...)
На БСП й трябват още депутати, за да си го поиска
БСП не само няма парламентарна група, с която да спечели вота на недоверие, но не разполага и с необходимия брой депутати, за да го поиска. По конституция за внасяне на недоверие трябват минимум 1/5 от народните представители - 48 депутати, а социалистическите пратеници в парламента са 40.
Заедно с депутатите на ДПС, червените могат да разчитат на 77 опозиционни гласа. Останалите партии в парламента извън ГЕРБ категорично отказаха сътрудничество. "Атака" е най-верният поддръжник на ГЕРБ. Синята коалиция отказа с аргумента, че с БСП не могат да седнат на една маса. А Яне Янев, с неофициалната си група от независими депутати, не вижда смисъл във вота, който след неуспеха му щял да бъде използван от Бойко Борисов отново да се покаже като Рамбо, победил за сетен път комунистите.
На първия си кръг разговори за вота на недоверие БСП и ДПС не постигнаха съгласие коя да е темата на вота. БСП държи на здравеопазването, а ДПС - на образованието, като мисли дори да разшири темата до "духовната сфера", която да включва и културата, и вероизповеданията.
БСП вече сама се отказа от другата си идея - за вот на недоверие към цялостната политика на кабинета, защото така си затваря възможността за каквито и да е нови вотове на недоверие, на каквато и да е тема, в следващите 6 месеца. Това ограничение е наложено от Решение №13 на Конституционния съд от 1992 г. Вот на недоверие без всякакви времеви ограничения може да се иска само на основание нарушение на Конституцията.
Всичко в здравеопазването си върви по старому - какъв вот...
БСП мисли да иска недоверие заради здравеопазването. Както вече стана ясно - за целта тя трябва да предложи алтернативна здравна политика. Но каква алтернатива могат да предложат социалистите, след като - поне до момента, политиката в здравеопазването е същата като при тяхното управление.
Не можеш да искаш вот на недоверие за собствената си политика, нали? Реформа още няма, както нямаше и преди, още не е ясна дори като план.
Единствената разлика е, че в здравеопазването сега има много по-малко пари. Отделен въпрос е на какво се дължи това - на икономическата криза и по-ниските бюджетни приходи, на натрупани структурни дефекти в нереформираната здравна система, произвеждащи все повече и повече дефицити, на волунтаризма на финансовия министър, или и на трите едновременно.
Принципният въпрос обаче е защо, ако здравната система сега е същата, както при нейното управление (но разполагаща с по-малко пари), БСП иска да я променя? И защо не го е направила цели 4 години, когато бе на власт, и то все години на неспирен икономически растеж?
Ако БСП вече има визия за промяна на здравната система, то трябваше вече да я е заявила публично. И то задължително с признанието на собствената вина за 4-годишното бездействие.
Еволюция - чрез революция на чужд гръб
Разбира се, всяка партия има право на еволюция. Но няма право да я постига с революция на чужд гръб - чрез вот на недоверие. Нямаш право първо да се явиш на избори (а нали вотът е като избори, но без избори) и чак после, като те изберат, да кажеш как ще управляваш. Особено пък ако не си и правиш сметка да управляваш, понеже свалянето на кабинета ти е непосилна задача.
Лишената от доверие БСП (според проучване на МБМД лидерът й Сергей Станишев е с 13% одобрение - два пъти по-малко от най-нехаресвания министър от кабинета Божидар Димитров - бел.а.) ще се опита да трупа служебно доверие чрез вот на недоверие.
Без да разполага с морално-политическите основания, които да отговорят на съдържанието на тази конституционна процедура - промяна на политиката или на самото управление в рамките на същия парламент, БСП иска незаслужено да седне върху полога на недоволството от управляващите.
С напредването на мандата то вероятно ще расте, а Столетницата ще чака любимото на прехода махало да я върне на власт.
Затова вотът на недоверие за здравеопазването няма да има нищо общо със здравеопазването. Нито с реалните управленски алтернативи в сектора. Нито с честната борба за спечелване на обществена подкрепа.
А единствено с мерака недостатъците на опонента сами да те направят алтернатива.
Със сметчицата социалистите да си повярват в навечерието на партийния конгрес.
И с мечтата гражданите пак да им повярват.
