Откога в България тръгна говоренето да влезем, та да влезем в еврозоната?! Ами съвсем неслучайно съвпадна с апетитното оформяне на фискалния резерв. Известно ни е, че политиците се разболяват от булимия при вида на всякакви публични пари.
По същото време, когато НДСВ издигна кандидатурата на Иван Искров за управител на БНБ през 2003-а, в ход беше пусната и тезата за по-активно управление на фискалния резерв - със същата идея, която предложи преди 3 месеца Дянков: да премести част от тези правителствени депозити, каквото представлява резервът, в търговски банки. Това беше маскирано под законова възможност финансовото министерство да води някаква си монетарна политика. Освен че така ще се увеличи кредитирането на въпросните търговски банки, това би освободило и други средства. Защо? Защото фискалният резерв е част от валутния резерв на страната - това е паричната база на управление „Емисионно". Колкото е тя, толкова са левовете в обращение у нас. По закона за БНБ, който всъщност фиксира валутния борд, БНБ трябва да покрие парите в резерва, терминологията за който е „монетарни пасиви" на борда с международни резерви.
Слава богу, управлението на фискалния резерв се запази консервативно - за разлика от това на външния дълг. За управляващите остана единствено възможността всяка година в закона за бюджета да се оставя врата, през която могат да се харчат пари от фискалния резерв. Много е просто - вписва се таван на фискалния резерв и парите над него се харчат. Но, забележете - със санкция от парламента. За 2009-а записаният в бюджета таван на резерва беше 6.8 млрд. лева, а в момента той стига около 8 млрд. лева. За 2010-а обаче таванът беше намален до 6.3 млрд. лева. Това означава, че правителството може да похарчи най-малко 1.7 млрд. лева от него. Но, забележете, само с разрешението на парламента - така е по закон. Правителството внася не само искане да похарчи парите, но и конкретните проекти, а парламентът одобрява или не одобрява. Тоест, дори и управителят на БНБ и финансовият министър да подпишат някакво си тайно споразумение за вадене на пари от резерва и усвояване от разни търговски банки, те задължително ще трябва да го „осветят" и в пленарна зала.
Какъв ще е референтният курс лев/евро при влизане в еврозоната?
Тази дълга увертюра за фискалния резерв не е случайна. Ако/когато България влезе в еврозоната - т.е. смени лева с евро, фискалният резерв няма да е необходим. Грижите падат на главата на Европейската централна банка. Което означава, че ако примерно влезем през 2013-а в Европейския валутен съюз - тогава изтича пълният мандат на правителството на ГЕРБ, властта - теоретично засега - би могла да разполага с едни пари, пред които харченето на бюджетните излишъци да е просто като пари за семки и бонбонки.
А и, честно казано, на бюджетни излишъци в първата половина на мандата си ГЕРБ едва ли ще може да разчита поради кризата. Затова му остават само парите във фискалния резерв...
Всъщност финансовият министър Симеон Дянков назова 2013-а като цел, а след това обяви, че тази година ще подадем молба за влизане в механизма, който предшества еврозоната, известен като ERM II. В него престояват само онези страни, за които ЕЦБ прецени, че трябва да бъдат подложени на тест доколко могат да поддържат стабилността на националната си валута. За сведение, Словения, Италия и Финландия влязоха в еврозоната, без да са стояли две години в механизма. Пита се защо ERM II, наречен макар и не съвсем точно чакалнята, да е необходим на България, след като левът е фиксиран към еврото, а българските управляващи повтарят като мантра, че влизането в еврозоната ще стане само при настоящия фиксинг 1.95583 лева за 1 евро?
Досега такъв случай в еврозоната не е имало. И е крайно време някой от управляващите да каже гласно, че влизането в Exchange Rate Mechanism (ERM) позволява отклонение с плюс-минус 15% от обменния курс на националната валута. Та за какво ще стоим там, ако ще влизаме в еврозоната със сегашния фиксинг? Или може би БНБ ще се закълне, като централната банка на Латвия, че няма да допусне отклонение по-голямо от 1%?
Крайно време е БНБ и главите на държавата да отговорят на тези въпроси, вместо те да се обсъждат на закрити срещи.
Теоретично, ако се справим с инфлацията, която е един от петте критерия на Маастрихт за въвеждане на еврото, ЕЦБ би могла да ни приеме тутакси. И без друго властта не дава надежди на европейските банкери, че иска да отвърже лева и да го пусне като унгарския форинт или лата да се пързаля, макар и в коридор, на свободния пазар и така да се формира курсът.
Писмото на Дянков няма да е първото писмо на български финансов министър до ЕЦБ. Но отдавна и журналистите разбраха това, което допреди години се знаеше под сурдинка - просто не ни искат в еврозоната. Очевидно не само заради инфлацията, макар че и тя е вписана като неизпълнен критерий от България в доклада за конвергенцията на Европейската комисия за 2008-а http://ec.europa.eu/economy_finance/publications/publication12574_en.pdf.
Крайното заключение там е, че България не е готова да приеме еврото.
А на българските управляващи от последните два и сегашния трети кабинет така им се искаше. При Станишев например хоризонтът за еврото се премести няколко пъти - първо беше в края на мандата 2009, после стана 2010-2011-а, после 2011-2012, а изненадващо на кръглата маса на „Икономист" през декември 2007-а се разбра, че такъв хоризонт... просто няма. И сега отново почваме с новите хоризонти...
През март м.г. лидерите на ЕС напълно отвърлиха идеите да се разхлабят критериите за членство в еврозоната. Нещо повече, те наблегнаха на значимостта на престоя в ERM II като тест за националните валути и национални банки. Единствено Полша тогава пледира, че не се нуждае от никакви специални протекции за еврозоната, защото... не се нуждае от нея. Полша наред с Чехия, Унгария, Румъния и България е извън ERM II.
Но нека някой обясни какво ще правим ние вътре.
