Като бях студент, бях особено запленен от една колежка, която в очите на почти всички мъже във факултета беше най-големият възможен шик тогава - от върха на обувките си, които баща й - дипломат, й носеше, до късо подстриганата си коса и дизайнерски бижута.
Освен това говореше с най-готиния модерен сленг, беше пълна с духовитости и едва доста по-късно установяваш, всъщност просто маркираш в ума си, че бюстът й никакъв го няма.
До момента, в който бяхме седнали в компания, аз се бях фиксирал върху профила й с острото носле и начина, по който дръпваше само единия ъгъл на устната си, когато не одобряваше нечие мнение, и видях...ами, не знам как да го кажа, но просто ушите й бяха мръсни.
Години наред, като се видим, се сещам първо за това. Тя така и не разбра. Даже май се обиди тогава, защото очевидно поддаваше на свалка от моя страна.
Може и да съм говедо без въображение, но това е истината. Умът е прекрасно качество за една жена. Ходи с когото искаш, казваше майка ми, но си вземи умна жена. Да, но само ум не стига.
Духовитите повлекани, които тръбят какви боклуци сме ние, мъжете, сигурно имат някакъв по-дълбок проблем. И той определено не е с нас. Имах такава колежка - супер умна и отракана жена, която обръщаше бири колкото нас, пускайки (уместни), но твърде остри забележки за някои от жените в офиса. Научих доста за работата от нея, но така и не успях да й кажа, че вместо спортните обувки, които носи с дънките си, може и да промени аутфита си с някои ДАМСКИ обувки и НЯКАКВА прическа. Мислейки сега, се сещам, че имаше много хубава кожа.
Е, крайно време е да разберат една истина - мъжете рядко се влюбват в жените, които пият с тях (което не изключва хубав секс за нощ-две...).
Сигурно на жените им е трудно - толкова неща имат да вършат, а отгоре на всичко разни мъже ги товарят с претенциите си.
Повярвайте, че оценяваме и малкото усилие. Чарът, който излъчва една жена, е като леко парфюмирания полъх, който усещаш при разминаване с жена по улицата. Трае дълго.
Та, какво всъщност й трябва на една жена, за да залепи някой мъжки поглед върху себе си?
Моята върви по такъв начин, че се обръщаш след нея - прави широки, но леки крачки, сякаш мери въздуха с метър. През лятото краката й са идеални епилирани, освен това леко ги бронзира и гледката си е...ооо, направо супер.
Сама си прави маникюра - и педикюра. Не защото мъжът до нея, тоест аз, е едно тъпо животно, сноб или Някакъв, който иска по всяко време тя да е идеалната жена. Такъв й е маниерът.
Не съм маниак, но когато зърна някоя втвърдена пета, направо копито, това направо ми го смъква за ден.
Освен това се е случвало да й боядисвам косата. Нали се сещате - когато жените изведнъж решат, че нещо...абе нещо трябва да се промени, и решават да сменят цвета на косата си. Не ме дразни. А, според външни наблюдатели, го правя почти професионално.
Жената до мен не е с перфектните мерки. Дупето й май е по-голямо, но това, ей богу, не се вижда на пръв поглед - не ви го рекламира непрекъснато с впити дънки, над които са накъдрени разни телесни слоеве...
Единственото й "прегрешение" беше с една лятна рокля, но не съм й казал, че не й стои добре. Просто тогава беше изтрещяла - напусна работата, която обичаше заради скандал с шефа си, и роклята беше неин си начин да покаже непукизъм, лудост, каквото си изберете. Добре, че й мина.
Но продължавам да смятам, че жена в рокля е най-прекрасното същество на тоя свят.
