Ако помаците в България бяха еднородна общност, а не аморфна маса, досега все някой от поне десетината опити да бъдат обособени в отделна партия да беше успял.
Дори инициаторите им са наясно, че помашката партия няма политическо бъдеще, но в смутни времена, след като ромите си направиха ДПС 2, всъщност 3, защото №2 е на Касим Дал, появиха се всякакви националистически реплики и дуплики, защо и българомохамеданите да не извисят глас? "Руууфинка болна легнала..." Важното е да бълбука, клоква, ври.
Нищо, че никой не помни създадената в Триград партия "Обединение за мир, автентичност и култура - ПОМАК", от Къдри Уланов, Мехмед Дорсунски и Ариф Алов. Или една, пръкнала се в Пловдив през пролетта на 2009-а, дето щеше да се коалира с РЗС на Яне Янев - "Прогрес и благоденствие", с председател проф. Адриан Палов.
Те не са цигани, нито турци, в Родопите има българомохамедани, които на Великден боядисват яйца, за курбан байрама колят овца - но не искат да се наричат нито турци, нито българи, а в преброяването графа българомохамедани няма, защото в България такъв етнос няма. (Макар че фигурираше във въпросника за пробното преброяване на Националния статистически институт през 2011 г., от което произтече скандал.)
Помашки етнос в България няма. Също и македонски
И според последния доклад на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) тази година стана ясно, че в България помашко и македонско малцинство няма - въпреки че бяхме призовани да признаем такива.
Та една неголяма част от тези хора споделя възгледите на инициатора на днешната партия "Помак" Ефрем Моллов: "Не желаем нашата общност чрез ДПС да бъде турцизирана, а чрез определени кръгове от българска страна - да бъде християнизирана. Има определени кръгове, свързани с Българската православна църква, които работят за покръстването на помаците". Но такива са малцина. Извън рамките на общността/района си повечето от тях се притесняват да се самоопределят като "помаци" или "българомохамедани".
Вината за това е на държавата - и на онази до 10 ноември 1989-а, и на тази след нея, която не успя да ги приобщи и интегрира, и така позволи да се родят всякакви глуповати и смехотворни теории за техния произход - като наследници на прабългари и персийци, вместо историческата истина, че част от българите са приели исляма при нашествието на османските турци срещу което, като правоверни, са били освободени от определени данъци и са запазили имотите си. В пограничните райони това е било направено и за да е сигурна империята, че по границите й има лоялно към султана население.
Именно българомохамеданите са първите, подложени на смяна на имената още по времето на Третото българско царство, извършена по идея на Българската православна църква. Възродителният процес е просто повторение на онази акция, известна като "голямата кръстилка". По време на тоталитарната държава отношението към тях беше като към "втора категория" хора, на които беше вменена едва ли не историческа вина за решението, взето преди векове от прадедите им. Включително с различни пропагандни методи като филми, книги (Романът "Време разделно" също е част от подобна политическа поръчка.)
ДПС отвори квота за българомохамедани
Макар че БКП постъпваше по-умно от наследницата си БСП, тъй като все пак издигаше някои от тях на ръководни постове, а днешните социалисти и това не правят. И така ДПС ги приюти, подменяйки религиозната с етническа принадлежност - т.е. щом изповядват исляма, значи са техен електорат. Но значи ли това, че щом гагаузите говорят турски, също трябва да гласуват за ДПС, макар и да не са мюсюлмани?
В парламентарната група на ДПС от бългамохамедански произход е например новият заместник-председател на 42 НС Алиосман Имамов, започнал някога политическата си кариера като Арсо Манов от Благоевград, където ДПС има най-силна поддръжка сред тамошното (помашко) население. Затова и постът областен управител там беше поверен на тях - и така Муса Палев, също българомохамеданин, го зае. Затова и Ахмед Башев, бившият кмет на Гърмен, стана депутат в 42 НС, както и Сергей Кичиков от Пазарджик...
Но първите пробиви в крепостта на ДПС - Кърджалийска област, дойдоха именно от населените с българомохамедани общини като Кирково например, където преди повече от 15 години спечелиха СДС. (И после ги загубиха).
От ден до пладне
Ако някой очаква партия ПОМАК да набере сили и електорат, възлага напразни надежди. От 90-те години насам, от първите опити на Камен Буров от ардинското село Жълтуша да възроди "помашки етнос", който да бъде признат за етническо малцинство - по искане на неговата Демократическа партия на труда, всички такива намерения удрят на камък.
Същата съдба очаква и сегашния напън на хора като Ефрем Моллов, обявил създаването на партията. Независимо че преди година, в качеството си на учредител на Европейския институт "Помак" заяви, че няма да се създава политическа организация.
Има и едно простичко обяснение - освен че не си струва да се залага на куц кон - за слабия интерес, който би предизвикала инициативата сред потенциалния електорат, определен като "1 милион помаци" - нарича се срам. Младото поколение не би искало да влиза в категориите, в каквито се опитват да го вкарат хора като Моллов и поддръжниците му и тяхната изфабрикувана история за корените на помаците и Велика България. Конотацията на думата "помак" в България носи обиден смисъл и едва ли някой би искал да се отъждествява с това определение.
В коментар относно инициативата за партия, наречена "Помак", президентът Георги Първанов (2002-2011 г.) заяви, че това е нов опит да се раздели българската нация на базата на религиозния принцип. Според него това е част от политиката на разкол, която някой подклажда в българското общество.
Нещо подобно каза и преди 7 години, когато Мендерес Кунгюн се опита да създаде една смешна партия, която беше забравена още същата година, както и самия Кунгюн - Национално турско обединение.
В зората на демокрацията българската прокуратура вече "пропусна" на политическата сцена партия като ДПС, създадена на етнически признак. Други няма да има. Но това не значи, че смесените райони са васално владение на Доган и сие.
