Пари няма. Реформите куцат към най-близката оцеляла болница с надеждата да се трудоустроят по болест. Народът псува и лентяйства, останал без работа. Престъпността е единствената, която вярва в съдебната система. Полицаите пък си спомнят за детството, играейки на стражари и апаши. Бизнесмените редят пасианси в опит да предвидят следващия ход на правителството.
А то сред целия този хаос вика:
- Акъл не ща, пари ми дай!
Да, ама тъпанар с пари е като луд с картечница. Стреля (харчи) докато му свършат мунициите(фискалния резерв). И после никой не му търси отговорност. Щото то неговото е природна даденост, а не зла умисъл.
Пари, пари и пак пари, това иска българинът. И банките даваха:
- Дай ми пари, па ми гледай сеира!
- Ами, гледаме го!
Лошото е, че парите свършиха, а сеирът продължава и не му се вижда краят.
Българите сме трудолюбива и интелигентна нация, това ще ви го потвърди всеки българин. Е що тогава я докарахме до тук?
Защо ли?
За всичко е виновен свободният пазар!
Ето защо: акъл много, никой го не търси, а всеки го предлага. Цената му пада и така си залежава в кратуните български. Трябва тука държавна регулация, народът трябва да изпростее, акълът да намалее, та да започне да се търси и да му се вдигне цената!
Но нашият народ е много, много акъллия и изпростява твърде бавно, въпреки обединените усилия на образованието, Биг Брадър, Иван и Андрей, и шоуто на Слави. Не се дава, ей! Колко умни българи избягаха в чужбина и пак не можем да изпростеем достатъчно.
Умен народ сме ние, но знаете ли къде ни куца цялата работа?
Нямаме късмет. "Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет".
Аспарух е виновен. Щото ни е довел в този земен рай, затова нямаме късмет.
Как не ни заведе в Дубай, та да живеем сега в Обединените български емирства? Или пък в Кувейт, та да ни освободят американците? Явно и той е нямал късмет, а е разчитал на акъла си.
Нямаме късмет и това е! Тотото, колко време не можахме да уцелим джакпота?
Така и с управляващите. Гласуваме, гласуваме и все уцелваме на прости хора да ни управляват.
Оня ден гръм удари парламента - и пак нямахме късмет!
Де го този пусти късмет, де?!
