Реформаторският блок още не е нито коалиция, нито "траен политически съюз", но със сигурност остана без Надежда. Нейнски, чиято формация "Синьо единство" спечели изкушаващата опция за избор между доброволен отказ или приемане на новите правила на блока, с които отначало изрази несъгласие.
След 4-часови закрити преговори Гражданският съвет на "реформаторите" и представители на ДСБ, СДС, Движение "България на гражданите", БНЗС и "Свобода и достойнство" на Касим Дал приеха опорните точки за функциониране на бъдещия "траен политически съюз".
"Готовността на "Синьо единство" да се присъедини към това политическо споразумение е въпрос на време, ако решат, че гласуваните от Гражданския съвет правила са добри за тях", разясни Петър Москов от ДСБ, докато Нейнски и нейните съпартийци напускаха заседателната зала в централата на тъмносините.
Без да е гласувано предложението на лидера им Радан Кънев, който преди дни поиска спиране на преговорите със "Синьо единство", отприщвайки слухове за нови войни и сфери на влияние.
Развод си дай
"Не мога да тълкувам това по никакъв различен начин, освен като форма на натиск срещу "Синьо единство" да приеме неща, които ясно сме заявили, че не отговарят на начина, по който си представяме Реформаторския блок", коментира партийният лидер Христо Панчугов.
От думите му се разбра, че проблемът опира до обичаен пазарлък, в какъвто рано или късно, но винаги се израждат коалиционните преговори. Той не уточни какво точно има предвид под "пазарене", но може напълно логично да заподозрем квоти в предизборна листа.
Например - листата за европейските избори през май догодина. И най-вече - кой да бъде нейният водач. Всички отричат да се водят официални преговори за кандидати, както и войната на сините рози между Меглена Кунева и Надежда Нейнски.
Първата дама предвожда партия с незадоволителен изборен резултат от 12 май (на ръба, но под прага за влизане в парламента), но все пак с държавна субсидия и структури в страната, а втората е... просто емблема. Лице на доброто старо време на десницата, когато два вдигнати пръста означаваха правителство, а не политическо оцеляване. А, според други, лице на доказано провалена синя школа.
Съмнения има и за склонността на Нейнски към общи действия с ГЕРБ, въпреки крайно предпазливите й обяснения с елементи на отричане по темата. Радан Кънев бе доста директен, когато в самото реформаторско начало прогони не кой да е, а СДС заради бившия лидер Емил Кабаиванов и авантюрата му с Бойко Борисов за избора на конституционен съдия.
Остракизъм
Това са минали неща, а сега новите лидери на старото дясно бързат. След два дни петте партии ще подпишат споразумение за прерастване в "траен политически съюз". А Панчугов, Нейнски, Ваньо Шарков - и цялата последна вълна отцепници от "Раковска 134", озовали се в ситуация на шах и мат, се стягат за партийно събрание в края на седмицата.
"Синьо единство" изглеждат като лек товар, който може да бъде жертван зад борда на клатушкащия се в бурята кораб. Това е най-младата партия в блока, организационната й структура е най-недоразвита.
За ДСБ и СДС няма какво да говорим. Първите заработиха като двигател на дясното обединение, в което вторите имат историческо право и морална заслуга да участват. По подразбиране присъствието на "Свобода и достойнство" на Касим Дал е нужно, защото това е единствената партия, която конкурира ДПС за етническия вот.
БНЗС също е типична таргет-партия. Зелените се сетиха трудно и болезнено, че не им е мястото при десницата, чийто избиратели пък "България на гражданите" опитват да привлекат.
Мълчанието - да, една партия - не
"Реформаторите" разкриват прекалено малко за самите преговори - и говорят за тях повече от премерено. Грехът на Нейнски се оказа именно изприказваното от нея в няколко интервюта. Тя на практика каза две неща - че продължават раздорите, наречени "личностни противоречия", и че "Синьо единство" иска Реформаторският блок да стане единна партия, за да даде дългосрочна перспектива на избирателите.
Обвинението звучи малко пресилено, защото позицията за единна реформаторска партия не е от миналата седмица, а от няколко месеца. Дори през август съпартиецът на Нейнски и бив лидер на СДС Мартин Димитров предложи блокът да се управлява на ротационен принцип, подобно на ЕС - всяка партия да поема отговорност за времето, в което е начело, преследвайки определени приоритети, съобразени с идейната рамка на десния съюз.
Разбира се, никой не е очаквал така лесно шест партии да се разберат, макар и идейно близки, и още повече - да се слеят в една формация, чийто начален живот би приличал на малък бюрократичен ад. Христо Панчугов обаче е убеден в противното: "Ние се създадохме с тази цел и сме последователни в това отношение. Идеята за единна дясна партия за нас остава. Вариантите са много, но в момента не виждаме ясна политическа воля".
"За втори път тази година ми се случва да бъда изгонен от място, където смятам, че принадлежа. Това dеjа vu e доста разочароващо. Тук дори не става дума за имиджа на Реформаторския блок, а за възможността за всеки един от нас да прави политика по различен начин, а не да бъде заложник на зависимости като това правителство, на партийна злоба и реваншизъм", допълва Панчугов.
Колкото до Надежда Нейнски - в нарочената й за скандална медийна изява тя фиксира това да стане към края на следващата година, след като бъде заложено в политическото споразумение на партиите от блока - и минат европейските избори. Радан Кънев обаче твърди, че това не само не се споделя от останалите "реформатори", но и започва да дразни техните избиратели.
Код "Избори"
Европейските избори са въпрос на престиж, но и генерална репетиция за следващите парламентарни избори. На предишния евровот през 2009 г. Синята коалиция спечели два мандата с 205 000 гласа и избирателна активност от 37.5 на сто. Ако се сбъднат очакванията за вот 2 в 1, тогава вероятно активността ще е по-висока, тоест - Реформаторският блок ще трябва да привлече повече избиратели до урните.
Ако целта им е едно място в Европейския парламент, то каква ли е амбицията им за следващите парламентарни избори? А и вчерашното проучване на социолозите от "Алфа рисърч" дава на десния блок 6.9%, което означава, че ще трябва да натрупат още подкрепа, за да имат парламентарно битие.
"Въпросът сега е дали здравият разум ще надделее или разочарованието ще бъде окончателно", казва Христо Панчугов. Топката обаче вече е в неговото поле. "Синьо единство" изтича преди нападателите на останалите пет партии - и им предложи да се откажат от постове, знамена и история. Твърде наивно за партии, свикнали да се роят.
