Вече пета година българската икономика не може да се отблъсне от дъното. Растежът, доходите и създаването на работни места все още не показват никакви убедителни признаци на възстановяване от кризата, сполетяла страната през 2009 г.
В края на миналата седмица започна предизборната кампания за предсрочния парламентарен вот на 12 май.
Двете водещи партии на практика обещават едно и също, въпреки че социалистите се опитват да импровизират с евентуални допълнителни данъци върху доходите на богатите, които ще засегнат толкова малка част от българите, че нетният им ефект ще бъде съизмерим с този на данъка върху личните депозити, въведен от бившия финансов министър Симеон Дянков - тоест почти никакъв.
Данните на НСИ за четвъртото тримесечие на миналата година показват чисто корективен ръст на индивидуалното потребление с 1.3%, който позволява на крайното потребление да остане без промяна на годишна база.
Инвестициите се увеличават по-силно - с 1.5%, за първи път от началото на кризата, но това е свързано най-вече с приватизацията на енергоразпределителните дружества през БФБ. В същото време вносът и износът се свиват, а безработицата остава на нива около 12.5%.
За цялата минала година е налице ръст на БВП от около 0.8%, който обаче се дължи основно на публичните разходи, тъй като брутната добавена стойност в икономиката нараства с едва 0.3%.
Картината за 2011 г. не е по-добра с изключение на износа, който беше подкрепен от кризата в еврозоната заради ниската цена на труда в България. Инвестициите се свиха с 6.5%, което донякъде беше компенсирано от ръста на депозитите в банковата система. Но благодарение на увеличението на износа с 12.3% икономиката нарасна с 1.8%.
Какво обаче ще движи икономиката през 2013 г.? Износът вече изглежда до голяма степен изчерпан като гориво за растеж. Вътрешният пазар е в криза. От 2008 г. насам сезонно претеглените данни за оборота в търговията на дребно показват спад, като съответният индекс на НСИ вече е под нивата му от 2005 г.
При дял на проблемните кредити в банковата система от над 22% и безработица от над 12% няма как да се очаква рязко съживяване на вътрешния пазар.
Единственият начин за излизане от стагнацията остават инвестициите, а привличането на такива е огромен проблем за българската държава, която вместо това се опитва да разчита на крайно недостатъчните средства от европейските фондове.
При увеличение с 1.6 лв. на парите, вложени в България от правителството, бизнеса или от чужди компании, БВП нараства средно с около 1 лв. през последното десетилетие. Така, за да се генерира растеж от 2%, е необходим нетен ръст на инвестициите от близо 2.5 млрд. лв. през тази година.
На фона на всичко това не трябва да забравяме, че на България не просто е необходим икономически растеж, но той трябва да е достатъчно бърз, за да може страната да скъсява дистанцията с икономиките от еврозоната.
Последните данни на Евростат показват, че разходите за труд в България през 2012 г. са възлизали средно на 3.7 евро - най-ниските в ЕС. За сравнение в Румъния те са били 4.4 евро, а в Турция - 6.1 евро на час.
От 2008 г. разходите за труд в България са скочили с впечатляващите 42.6%, при инфлация от 20%. Това обаче не се дължи на рязко забогатяване на населението, а на последствията от икономическата криза, която доведе до огромни загуби на работни места в секторите, изискващи по-ниска квалификация, като строителството например. Така по-малкото, но по-високо платени позиции водят до илюзията за рязко увеличение на заплатите и останалите разходи за труд в България.
Според анализ на Международния валутен фонд, ако растежът на БВП достигне 2% на година, на страната ще са необходими повече от 10 години, за да сведе равнището на безработицата до това отпреди кризата. И тук въобще не става въпрос за догонващ темп на растеж.
За тази година последната прогноза на Министерството на финансите е за ръст на икономиката от 1%, което е почти два пъти по-малко от заложения в бюджета. При това има едно много важно условие за сбъдването дори на тази понижена прогноза - възстановяване на икономиката на еврозоната през втората половина на годината.
На практика, поради липсата на адекватна държавна политика, страната ни не успя да се възползва от растежа на износа по начина, по който това правят азиатските икономики.
С протекционистични мерки и стимулиране на сектори с висока добавена стойност, съчетани с ниски разходи за труд, износът може да компенсира недостатъците на вътрешния пазар и да превърне дадена икономика в притегателна дестинация за инвестиции.
В края на 2008 г. износът на България, като дял от БВП, възлиза на 54.7%. В края на 2012 г. той вече е 61.3%. В същото време делът на инвестициите е намалял от 36.9% на 23.3%.
Подобни процеси кризата предизвика не само в България, но и в повечето останали икономики, които засегна. В зависимост от това колко бърза и решителна беше реакцията на правителствата и централните банки, някои икономики бързо преодоляха проблемите. Такива например са Турция, Южна Корея и Китай. Други, като САЩ, се справиха по-бавно, а трети, като еврозоната навлязоха в повторна рецесия.
В България положението е по-тежко, тя е в стагнация. Икономиката на страната не може да се върне към растеж.
За да се излезе от тази ситуация е необходимо или рязко подобряване на икономическата активност в ЕС, което обаче би означавало още по-голямо изоставане на страната от тези в еврозоната, или целенасочена държавна политика.
Мерките за противодействие на стагнацията са ясни - реформи, инвестиции и стимули, които да доведат до ускоряване на растежа на производителността на труда и капитала и на доходите.
Тук валутният борд и т. нар. фискална стабилност се превръщат в пречка. Държавата трябва да може активно да регулира цената на капитала, така че да отпуши кредитирането и в същото време да финансира достатъчно мащабни инфраструктурни проекти, с които да привлича инвестиции.
Дори преди кризата, когато изглеждаше, че икономиката се движи с пълна пара, тя не растеше, измерено в БВП на глава от населението, по-бързо от останалите в региона. Тоест разликата между България и тях остана без промяна или дори се увеличи през последните години.
Икономическите изследвания показват, че най-важните фактори за растежа са висшето образование, ефективността на пазара, иновациите, качеството на инфраструктурата и ефективността на институциите.
Според МВФ, ако България достигне средното ниво за ЕС по тези показатели, това ще доведе до перманентно увеличение на темпа на нарастване на производителността с 1 процентен пункт, което ще позволи на страната да настигне Португалия (най-ниската база за сравнение в еврозоната) през 2040 г.
Най-сериозно е изоставането по отношение на инфраструктурата и ефективността на пазара.
Държавата може да направи много за ефективността на пазара и най-вече за намаляване на транзакционните разходи, засилване на конкуренцията и въвеждане на по-ефективни регулации. Бавени с години реформи, като електронното правителство и либерализацията на търговията с електрическа енергия, са част от необходимите решения.
Инфраструктурите проекти, започнати по време на правителството на ГЕРБ, бяха впечатляващо рекламирани, но твърде малко като обем на инвестициите. През тази година правителството планира капиталови разходи от 940 млн. лв., включително сумата за финансиране на държавния резерв. На практика в бюджета няма предвидени инвестиции за нови големи проекти, освен по линия на еврофондовете.
Подобна политика при стагнация в икономиката би била обяснима на фона на висок държавен дълг и първичен бюджетен дефицит. Но в България няма нищо подобно. Държавният дълг е под 20% от БВП. За сравнение, според споразумението от Маастрихт, за устойчиви се считат нивата до 60% и дефицит до 3% от БВП. Заложеният в бюджета на българското правителство за тази година дефицит е 1.3%.
В същото време задлъжнялостта в частния сектор надхвърля 200% от БВП. В останалия свят при такава ситуация правителствата вземат мерки за стимулиране и компенсиране на диливъриджа с цената на известно влошаване на фискалната позиция на държавата. Тези, които разполагат със собствени конвертируеми валути, почват да печатат пари - както в момента правят САЩ и Япония.
В България обаче и бившите и бъдещите управляващи - поне така изглежда от предизборните им програми, не планират нищо подобно. Те ще се възползват от удобствата на борда и ще чакат Европа да се възстанови от рецесията, хвалейки се с ниския държавен дълг и дефицит. Едно напълно безотговорно и страхливо, но типично за българските политици поведение.
