Бойко е досущ Костов. Поне така излиза от сравнителните данни на НЦИОМ за първата година от управлението на кабинета „Борисов" и кабинета „Костов". Правителствата им влизат във властта със сходни дялове на одобрение и неодобрение и акостират на първата година пак със сходен рейтинг, макар при правителството на ОДС той да е положителен (със 7 пункта одобрението надвишава неодобрението), а при кабинета на ГЕРБ да е отрицателен (неодобрението е с 4 пункта над неодобрението).
За разлика от кабинетите на Сакскобургготски и Станишев, които постигат катастрофални резултати след година на власт - първият след летящ старт от очаквания, вторият - още със самото излитане.
За година на власт кабинетът „Борисов" губи 1/5 от одобрявалите го в началото на мандата (от 51% миналия август на 41% днес), но удвоява дела на неодобряващите го (от 20% на 41%). Кабинетът „Костов" също губи 1/5 от одобряващите го (от 60% през юли 1997 г. на 47% през юни 1998 г. с), като делът на неодобряващите го също чувствително расте, но не чак двойно (от 24% на 40%).
Двете управления са идентични и в социално-демографския профил. И на старта, и след първата година на власт ги подкрепят най-често младите, жителите на София и областните градове, и хората с по-високо образование.
В съдържателен план също има немалко значими прилики. През първата година от управлението си кабинетът „Костов" сключи стратегическо споразумение за газа, в края на първата си година кабинетът „Борисов" приключва ново такова - за „Южен поток". Костов направи рязък завой от Русия, но продаде „Нефтохим" на „Лукойл". Борисов също е рязък с Москва, но пак е на път да й даде АЕЦ „Белене".
Идентичността на числата за обществената подкрепа и разочарованието към двете управления обаче има съвсем различни основания. При Костов лошото беше зад гърба (Виденов, хиперинфлация) и бъдещето можеше да е само светло, независимо колко светло.
При Борисов лошото е отпред (криза, намаляване на доходите) и бъдещето може да е само мрачно, независимо колко мрачно. Костов правеше реформи, за да избяга от миналото, Борисов отлага реформи, за да избяга от бъдещето.
Подкрепата и за двете управления е подкрепа от безалтернативност. При Костов тя приличаше на нов дом върху руините. При Борисов тя е основен ремонт на вече построената къща. Новото строителство при Костов бе отказ от възмездната в името на социалната справедливост, а накрая се оказа и без двете. Старото строителство при Борисов е предварителен отказ от социалната в името на възмездната справедливост, но тя все още е във фаза търсене на носещите колони.
Подкрепата за новия дом от кота нула е универсалистична. Очакванията са всестрани, а разочарованието - по всички показатели. Подкрепата за из основи реконструирания стар дом пък е прагматична. Очакванията са той да се изтърбуши из основи, но очарованието и разочарованието са на парче - едни ще искат ремонт на покрива, стълбището и оградата, други ще са доволни и само от заздравяването на мазилката, а и ремонтите нали винаги се проточват.
Фантазията на обитателя на българския дом обаче не е безпределна. Особено след като е пробвал и ново, и реконструирано старо строителство. Затова едва ли поредното разочарование от липсата на домашен уют ще отприщи още новодомски попълзновения. Единствената неизпробвана алтернатива е номадството. Но едва ли свикналият да го оправят ще тръгне да се оправя сам. Освен ако наистина остане съвсем без дом.
