Добромир Живков, Маркет линкс: Надали кабинетът ще издържи цял мандат

Изборите отминаха, но анализите все още не са завършили. Големият въпрос какъв ще бъде бъдещият кабинет и колко време ще се задържи на власт все още търси своя отговор. За изненадите на изборите и предизвикателствата в родната политика оттук нататък разговаряме със социолога от Маркет Линкс, Добромир Живков.

Как ще коментирате идеята да се въведе изискване за уседналост за участие в изборите, появила се вероятно по идея на екипа на президента Радев?

Най-засегнати от евентуално ограничаване на гласовете в чужбина като относителен дял сред техните гласуващи са ДОСТ и Да, България. Те имат потенциал на следващи избори да увеличат гласовете в своя подкрепа. Според мен промените са насочени в най-голяма степен срещу ДОСТ. По време на предизборната кампания най-силните гласове срещу ДОСТ бяха на патриотите и ДПС. Потърпевши от подобно решение биха били и по-младите и активни хора, които щом отиват да гласуват, и то не при най-благоприятните условия, значи все още се чувстват емоционално свързани с България. Не вярвам тази промяна в изборния закон да бъде приета и със сигурност няма да бъде в този вариант, в който е предложена.

Кои са изненадите на тези избори?

Българският гласоподавател по-скоро не се поддаде на популизма. Патриотите не успяха да надскочат нивото на патриотичната вълна, регистрирана на президентските избори.

След президентските избори БСП започна бързо да набира инерция в увеличаването на електоралната си подкрепа като към февруари силите изглеждаха съвсем изравнени, дори в наши проучвания левицата имаше минимална преднина. По всичко личеше, че столетницата върви към изборна победа. Основен фактор за обрата в последния момент стана поведението на БСП и особено говоренето на г-жа Нинова. Тя сякаш се опита да направи римейк на кампанията на Тръмп във вариант "Да направим България велика отново", не с модерни идеи, насочени към бъдещето, а с по-скоро с носталгичен поглед към миналото. Антиевропейската нотка стресна умерените избирателите, които лавират в избора си между големите политически сили, но решават в последния момент, и които бяха склонни да подкрепят БСП.

Победа за ГЕРБ или вот анти-БСП?

През последните месеци феноменът на плаваща подкрепа към двете водещи партии беше силно изразен. На президентските избори видяхме как колебаещи се граждани гласуваха в полза на Радев срещу ГЕРБ, мотивирани от заявката на Борисов да подаде оставка. Според мен сега част от същите колебаещи се гласуваха срещу БСП и реториката на г-жа Нинова. Като цяло това не е чиста победа на самата ГЕРБ и в този смисъл те трябва да са благодарни и на левицата за резултата от изборите. Всъщност, на сегашния вот за партията на Борисов този път не се гласуваше с особен ентусиазъм, а сякаш поради липсата на по-добра алтернатива или опасението, че партията, на която симпатизираш може би няма да прескочи бариерата.

Много български граждани останаха непредставени в парламента.

Да, така е. Те гласуваха за идеята, без да правят сметки за шанса политическата сила, която подкрепят да влезе в парламента. Да, България, която буквално за няколко месеца успя да събере три процента, като заедно с Нова република и РБ имат общо около триста хиляди гласоподаватели. Въпреки разделения вот, тези формации получиха добри електорални резултати като цяло. Успоредно с това имаше и привъженици на традиционната десница, които отидоха да гласуват за ГЕРБ, Обединените патриоти и дори и Воля, защото са разочаровани от разделението и затова сборът на трите формации и „мигриралите" към други партии дава резултат, по-висок от постигнатия от РБ през 2014. При Да, България например има и гласоподаватели, които не са участвали на предишните парламентарни избори. Те са негативно настроени към политическата класа и припознават гражданското начало в един политически субект, роден буквално на улицата.

Какво да очакваме от десните оттук нататък?

Със сигурност предстоят общи действия, но като цяло не е добре, че 300-350 хиляди души останаха непредставени в бъдещото НС. Всъщност ГЕРБ е единствената парламентарна партия, с относително последователна проевропейска и проатлатинтическа ориентация, и която ще трябва да остоява тази политическа линия. Другото предизвикателство пред ГЕРБ са реформите, които трябва да бъдат направени. Ако те не успеят да изпълнят поне част от очакванията на тези непредставени гласоподаватели, не изключвам да възникне нова поредица от протести. Техните искания за реформи и за препотвърждаване на европейския път на България са много силни и те са доказали, че лесно се мобилизират.

Вече текат преговори за бъдещия кабинет. Ще има ли цял четиригодишен мандат?

Аз съм малко скептичен към това, въпреки че в момента се вижда такава заявка от страна на най-галямата политическа сила. Със сигурност ГЕРБ и патриотите ще намерят съвместната формула на управление, защото те са единствената перспектива за постигане на устойчивост. Предстои председателството на ЕС и всички политически партии си дават сметка за това, а то трябва да протече в условия на стабилно управление.

По-стабилна ли щеше да е коалицията с участието на Воля?

Някои твърдят, че участието на Воля би направило по-стабилна бъдещата управленска коалиция, но аз не мисля така, защото повече политически субекти означава риск от по-голямо противопоставяне. Освен това Воля все още прави първите си крачки в политическата история на България, тя не е позната като стил на поведение, тепърва ще изгражда своята идентичност по редица важни въпроси, които така или иначе не бяха засегнати в предизборната кампания. Затова е трудно да бъдат правени прогнози по отношение на бъдещо поведение на Воля.

Дали Обединените патриоти ще останат заедно?

Патриотите малко или много ще омекотят своята антиевропейска реторика, ще станат по-склонни на компромиси. Остава голямата въпросителна за ролята на Атака в тази конфигурация и по-конкретно дали партията ще играе ролята на проводник на руски интереси, на което вече сме били свидетели. Доколко атакистите ще бъдат определящи за политическото поведение на патриотите предстои да видим.

Какво показват резултатите за ДОСТ?

Вотът за ДОСТ беше подценен в социологическите проучвания преди изборите, в немалка степен това се дължеше на вота от чужбина, но и на известен страх от социален натиск в местната общоност при признанието за подкрепа към ДОСТ. След тези избори е факт, че ДПС вече не държи монопола върху етническия вот. Това и наложи да търси своя собствена ниша, като се опита да се препозиционира, колкото и парадоксално да изглежда, в посока на патриотизма и националното обединение. Зад този ход стои и противопоставянето между турските и руските интереси в България и тяхното влияние съответно върху ДОСТ и ДПС.

В планираните промени в закона за вероизповеданията бяха включени и рестрикции към отделните религиозни общности и всичко това е с цел ДОСТ.

Съмнявам се, че институционални действия биха възпрепятствали политиката на ДОСТ и очаквам електоралната им подкрепа постепенно да нараства за сметка на тази на ДПС, без това да означава, че ДОСТ ще успее да доминира в етническия вот в България в близките години. Процесът на преразпределяне на гласове между ДОСТ и ДПС не е завършил.

Доста хора влязоха в парламента благодарение на феномена, защото избирателите не са разбрали разликата между номера на партията в бюлетината и този в листата на кандидатите. Трябва ли нещо да се промени в Изборния кодекс?

Не мисля. Това по-скоро е индикация за не много високото ниво на изборната култура. Винаги има гласоподаватели, които не се ориентират докрай. Не трябва да се променя системата, а да се полагат повече усилия да бъдат разяснявани механизмите на работа на тази система.

Как виждате ролята на Слави Трифонов след ултиматума към депутатите?

Слави Трифонов и неговите инициативи доказаха, че могат да фокусират гражданска енергия. Част от хората, които подкрепят политическите идеи на Слави, са с профил, близък до електората на Воля -привърженици на антисистемните подходи. Въпросът е, че идва момент, в който подобен тип поведение трябва да придобие своите реални политически измерения, за да продължи да удържа претенцията за сериозен коректив на политическата класа. И все пак да не забравяме, че Референдумът потвърди две хипотези - силно изявено желание за мажоритарна избирателна система и сериозен риск от поддаване на популистки внушения.

Новините

Най-четените