Бате, истина е - мощите са на Йоан Предтеча, кой квото ще да ти говори. Чудо стана, Бате, чудоооо - и тва чудо ми спести най-малко три хилядарки (друг е въпросът щях ли да ги дам - и откъде). Тъщата оздравя. Оздравя ти казвам. Няма коксартроза. Без бастун се върна, оставила го в "Свети Георги" в Созопол, където прибраха мощите.
Бате, имам предложение. Викай Папата в Созопол. Нали с Берлускони сте си гъсти - може и него. Обаче Папата ако дойде, смятаааааай. Бате, ти нали и без друго го покани, като беше в Рим - и нещо казахте, че се готви да идва, май догодина. Сега му е моментът - дай му, ако щеш, некое кокалче на Йоан Предтеча, зъбът нека си остане български.
Бате, не съм чул още някой да е казал, че е излекуван. Бабата е първата. Мисля да я заведа да се снима с Божидар Димитров - ако трябва, на въже ще скача, но ще им покаже на разни шибаняци, дето се съмняваха...
Целият вход се изреди да я види и сега и от всеки апартамент се кани да ходи по някой до Созопол. Уж за море нямаха пари, уж не-знам-си-кво, а глей ква стана. Викам на щерката: Обади се, татко, в БНТ - там най-много и най-правилно дават за мощите, да дойдат да я снимат баба ти, че оня човек Божидар Димитров с парцалите го изядоха верно ли било или не чии са мощите.
Верно е, казвам ти. Чудо има - значи са на Йоан Предтеча. Преди това тъщата в Клисурския манастир ходи, на Дамбалъ край Момчилград се катери, на Кръстова гора преспа и даже до Демир баба теке отиде с една комшийка - и не, и не... Куцука си с бастуна и взе да се залежава, даже до пазарчето не й се ходеше.
А миналата седмица идва оная, бесепе активистката, дето ти разправях, Бате - домоуправителката баба Венетка. Оная бе, дето си донесе от Бузлуджа тениска с цунката на Румен Петков и Цецка Цачева... С мойта тъща, нищо че е поданик на Царя, двете много се разбират. "Айде, вика, вдигай се, ще ходим до Созопол с моя "Москвич" и още две комшийки - на шествието за мощите, може пердето да си излекувам..."
Погледна ме жално тъщата - нали още съм й бесен за телефонните измамници, и аз с това меко сърце... "Иди, викам, даже сто лева ще ти дам - (те са си от нейната пенсия де, ама тя нали я дава вкъщи)". Венета всичко уредила - и нощувка за 10 лева леглото намерила. Тъщата почна да въздиша - не съм ходила на море откакто се оженихте с Невянка. Значи - преди 18 години.
Е, викам й, ето. И жената ме гледа благо-благо. "Ръка, която дава, не остава празна" - пак Библията цитира. А уж спря да ходи на евангелските сбирки...
И така - отидоха, върнаха се и тъщата ходи без бастун. На Венета пердето й седи, ама пак ще ходи, щото й май проглежда вече по-добре с лявото око. Щом ме пита що са ми кръвясали очите: Кръвно, викам.
Даже и идея й дошла. Кара внучката да й напише по компютъра писмо до Тотю Младенов, социалния министър. Нали е червена бабичка, намаза от почивките, дето Емилия Масларова уреждаше за пенсии като тях. Затова е измислила как да ходят пак на такива почивки - хем море, хем мощи. Така и на здравната каса ще спестят сума ти пари, че ако мощите излекуват и други като тъщата, таман няма да тежат на държавата.
Иначе, Бате, знаеш ли колко излиза една коксартроза - да ти сменят ставата искам да кажа, 3-4 хиляди лева. Е сега няма да ги давам. Айде, Бате, че стягам багажа - ще ходя и аз дотам, че нещо кръстът ме наболява. Иначе ако трябва в болница да влизам, ще трябва сичко да плащам.
