В 21-и век каузата е почти толкова неотменим атрибут колкото и раницата на гърба. Не се изискват кой знае какви усилия за тъждественост. Достатъчна е активност в социалните мрежи, може би явяване в няколко флаш моба - и твоята оторизация е готова.
Може да не си отгледал и една рибка през живота си, но се "бориш" срещу насилието на животните. И едно дърво да не си засадил - или поне здравец в саксия, обаче си "зелен" активист. Отворените канали за информация в мрежата и ненакърнимите права на WikiLeaks да пуска много "каквато си иска класифицирана информация може да браниш и с регистрация в Аvааz.
Истинските адепти трудно се разпознават.
Лесно е да се снабдиш с кауза. Каузата осигурява благовидно алиби на куп хора, общуване и социални контакти на самотници и някакси ти придава благороден блясък. Сякаш по презумпция, щом се "бориш" за нечии права/свободи, си добър, даже много добър човек. Така де - правиш добро впечатление, а "виж ония самодоволни задници, дето си седят и не им пука за нищо..."
Трудно е да се уцели колко процента е дисконтът за лицемерие при каузите - било то продуцирани от политици, корпорации, "зелени", антиглобалисти, "окупатори" и всякакви сърдитковци и позитивисти-активисти. Корпоративната социална отговорност по форма е кауза, по съдържание маркетинг.
Но ефектът е от тях не е за пренебрегване - масово поведение, почти като при групово пазаруване, въпреки че обществото няма как да действа като един човек.
Напоследък, вероятно защото вече сме в избори, макар и 16 месеца преди тях, формулата "национална кауза" пак се чува от политическите латерни.
Ако изобщо може да се индуцира стадно поведение на голяма група хора, то би било възможно там, където няма толкова силно разслоение като в българското общество - на много богати и твърде бедни, където средната класа съществува във вид на аморфни образувания.
Но и при друг тип страфикация е трудно. Демонизирането и гонитбата на Осама бин Ладен кауза на американската върхушка ли беше или на американското общество? И ако е национална кауза, защо американците смятат Афганистан за загубена кауза, както констатират социологическите допитвания.
Нова, национална, кауза...
Наскоро лидерът на сдружение "България на гражданите" Меглена Кунева обяви, че ще търси нова национална кауза, която да обедини гражданите на България, и тогава ще реши за партията - за която очевидно е решила.
"България на гражданите" най-вероятно няма да прави всенародно допитване, за да установи кое би обединило българските граждани. Със сигурност в един момент каузата ще се яви, (фокус-мокус), като плод на "множество срещи и разговори" с хората.
Ако не формулира национална кауза, всяка партия ще си остане някакво лабораторно упражнение, както вероятно ще се окаже и с ГЕРБ, каза Кунева. Е, със сигурност може да се каже и за НДСВ, което Кунева напусна - въпреки каузите, формулирани от г-н Сакскобургготски, за незабавното и не-знам-си-какво оправяне и високопарното 6-априлско изявление, което дори политическите репортери трудно ще си спомнят. Да се сещате някоя национална кауза от така формулираните от партиите, които са ни управлявали? Скучна патетика, фрази, от които сме не просто уморени, а приемаме като звуков фон.
Кунева и сдружението й ще се борят за своя си пай от изпълнителната власт. Националната кауза не е нищо повече от приоритет, около който да се обединят веднъж завинаги всички партии - и независимо коя е на власт, той да се изпълнява безпрекословно занапред. Нещо като турската външна политика...
Каква да е националната кауза в страна, която е отличник по последни места във всяка една класация?! Може би да мръдне на предпоследно място. Или на предпредпоследно. Все е възход. При това съизмерим в по-ясни величини от "ние увеличихме пенсиите с 8%..." Да де, ама те пак са най-ниските в ЕС.
Въпреки управлението на Граждани за Европейско Развитие на България.
Новата национална кауза на България може да е добруването на гражданите й и стандартът на българина, каза м.г. председателят на парламента Цецка Цачева - на 134-ата годишнина от Шипченската епопея. Виж, това би трябвало да е естествена цел на всяко едно правителство. Т.е. - по презумпция е така. Нали не сме чули някой да ни убеждава, че иска да спечели изборите, за да влоши качеството ни на живот?
За премиера магистралите са такава (национална) кауза. Не ни е питал, за да ги приоритизира. Всички ли я припознаваме?
Странно, че никой не реагира, когато земеделският министър Мирослав Найденов обяви преди време, че борбата за признаването на гроздовата за чисто българска напитка трябва да се превърне в национална кауза. Освен че прозвуча кощунствено, със сигурност една голяма корпорация-производител у нас ще почерпи (ГЕРБ и Найденов), ако стане. Иначе какво излиза - пием, за да живеем или живеем, за да пием?!
Използването на термина "кауза" приляга особено на държавния глава. Ролята на визионер винаги е била благодатна за обитателите на "Дондуков" 2. И Росен Плевнелиев я употреби. Новата национална кауза се крие в нуждата да създадем модерна, развита и способна държава и да заложим основите на нашия европейски успех, каза той там, където се говори с паузи, тържествено и отривисто - пред Паметника на Васил Левски в София.
Но президентът каза и друго. "Независимо от своите политически убеждения, трябва да се обединим около дългосрочни приоритети. Само чрез единство можем да гарантираме стратегическото развитие на страната. Това е проповядвал и Левски". Колко жалко, че това е невъзможно.
А всъщност кауза не ни трябва. Необходим е просто добър пример. Кой от управляващите е пример и модел за подражание? Кой от българския "елит" и елит? Къде са личностите в България, способни да вдъхновят и увлекат хора със своя начин на живот, действия и убеждения.
Добрият пример е способен да възпроизведе други такива. По-добре продуцентите на каузите и заетите в политическия инженеринг да помислят върху това.
Иначе има една смислена цел, кауза ако щете - образованието. Но тя не носи политически дивиденти. Тези магистрали не са видни от всеки.
