Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Голямото нищо от изборите в Габрово

През 2007 г. Томислав Дончев спечели 7783 гласа (38.6% от всички), а сегашният кандидат на ГЕРБ Николай Сираков победи на първи тур с 9330 гласа (57.38% от всички)... Снимка: БГНЕС
През 2007 г. Томислав Дончев спечели 7783 гласа (38.6% от всички), а сегашният кандидат на ГЕРБ Николай Сираков победи на първи тур с 9330 гласа (57.38% от всички)...

На частичните кметски избори в Габрово се случи едно голямо нищо. И за габровци, и за страната.

За жителите на някогашния български Манчестър вотът в събота не предлагаше никакъв реален залог, защото:

  • Изборите са частични и кметският мандат до редовните през есента на 2011-а ще е само година и няколко месеца

  • При заварен за тази година общински бюджет и при заварен за тази и следващата година общински съвет новият кмет хич няма да е много нов

  • Доскорошният кмет Томислав Дончев се издигна до министър за еврофондовете и е съвсем нормално негов заместник да продължи мандата - иначе, дори и да не дойдат към Габрово пари заради Дончев, тъкмо заради него и партията му те може и да секнат
  • Седмината кандидат-кметове не блестят с никакви индивидуални качества и габровци гласуваха само партийно

Затова няма нищо изненадващо във факта, че едва 17 015 души - ¼ от габровци с право на глас, излязоха пред урните. Нямаше нито кауза, нито кандидат, които да ги мотивира да гласуват. Гласуваха партийните ядра, които възпроизведоха регионалното, доста наподобяващо и националното, партийно статукво.

От мажоритарна гледна точка изборите в Габрово са пълен провал за всички партии.

Въпреки че, противно на очакванията за балотаж, кандидатът на ГЕРБ спечели на първи тур, провалът на партията е очевиден в сравнителен план. През 2007 г. Томислав Дончев спечели 7783 гласа (38.6% от всички), а сегашният кандидат на ГЕРБ Николай Сираков победи на първи тур с 9330 гласа (57.38% от всички).

Избирателната активност тогава обаче бе малко по-висока - почти 34% на първи тур, а кандидатите за кмет 3 пъти и половина повече - цели 25. Т.е. дори след като ГЕРБ е вече позната на местно ниво и що-годе успешна партия, доколкото старият й кмет е станал министър, тя не успява на практика да увеличи гласоподавателите си.

Причината очевидно е главно в това, че и двата пъти ГЕРБ издига непопулярни кандидати за кмет. Никому неизвестният тогава Томислав Дончев е само родом от Габрово, завършил математическата гимназия и отишъл в София. Сегашният победител Николай Сираков пък стана известен в Габрово и страната главно с йога уменията си да прокарва шнурове от носа през устата.

Освен това номинацията му бе наложена от централното партийно ръководство и въпреки протестите на местната структура. Не на последно място, актьорското му образование се сямта в града за неподходящо за един кмет.

Провал е и червената кандидатура - Николай Григоров. Местният соцлидер се яви и на изборите през 2007-а, когато отново бе втори, но с почти 2 пъти повече гласове от сега - 4946. Тази събота зад Григоров застанаха едва 2648 души. За разлика от ГЕРБ, тук партийната стратегия е обратна - БСП застана зад местния си лидер, но резултатът отново е нулев.

Защото Григоров и цялата социалистическа идея в общината берат негативите от участието на БСП в Тройната коалиция. Освен това личностното присъствие на Николай Григоров е отчайващо нехаризматично и неавторитетно.

Синята коалиция излезе с авангарден ход, издигайки за кмет устатата журналистка Ива Николова. Популярно-бойното лице от телевизионните екрани, обявено преди това далеч преди всички, предизвика интерес само в началото на кампанията. Местните хора обаче не се довериха на съгражданката си, която, също като Томислав Дончев, само е завършила математическата гимназия в града и после не се е вясвала в него, докато не реши да му стане кмет.

При това нямаше право сама да гласува, понеже не е живяла поне 10 месеца в Габрово, както се изисква по закон. Журналистическото амплоа се видя на габровци като не особено подходящо за поста, а скорострелната реч и експресивни жестикулации - не особено лесно поносими.

Кампанията на кандидата на РЗС доц. Пенчо Пенчев бе по-скоро негативна, срещу всички кандидати, но това му донесе приличното 3-о място - 1706 гласа и 10.5% от участвалите във вота.

Традиционно силната в Габрово „Атака" имаше шанс да задържи позиции с младия си кандидат Ради Стоянов, който трябваше да увлече младите избиратели в общината. Сривът на „Атака" в национален план обаче се оказа валиден и за нейния бастион Габрово и Стоянов получи едва 549 гласа (3.38%).

Кандидатката на изчезващата в национален, но все още забележима в регионален план партия НДСВ - местната журналистка Николина Карабелова, отчете „естетско присъствие" с 478 гласа (2.94%).

Кръгла екзотика пък бе кандидатурата на Боян Савянов от „Българската социалдемокрация", уважена от 143-ма избиратели (0.88%).

Освен че бяха личностно неадекватни за кметския пост, седемте кандидати не се запомниха нито с особено оригинални и ясни идеи, нито с предизборна кампания, достигаща до широка гражданска аудитория. Така изборите се оказаха почти на 100% регионално преброяване на твърдите партийни електорати.

На частичните избори в Габрово се гледаше и като на генерална репетиция за редовния местен вот догодина. Като моментна регионална снимка на националното политическо статукво обаче Габрово предвещава мултиплициране на регионалното нищо в национално догодина, защото: 

  • Партийните централи от всички цветове не успяват да издигнат адекватни за един мажоритарен вот кандидати
  • Липсва децентрализация на партийния живот - кандидатът по правило се спуска от централата, а не се издига от местната структура
  • Партиите са неспособни да провеждат съдържателни предизборни кампании
  • Отсъства поле за местни авторитети, които да принудят партиите да застанат зад техните имена
  • Ниската избирателна активност е изгодна за големите партии, които си гарантират успех, без да им се налага да влизат в сериозна политическа борба и без да се лишават от любимото си тясно-партийно кадруване

Затова няма да бъде никаква изненада, ако ГЕРБ отново спечели в повечето общини догодина, макар и с чувствително спаднала обществена подкрепа. Очертава се сериозна заплаха от трайна делегитимация на местната власт, към която са съпричастни само ¼ от жителите - твърдите партийни електорати.

А в една слабо легитимна местна власт местното е предимно символично.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените