Светият синод ще потърси помощ от президента Георги Първанов, за да се предотврати отварянето на досиетата в църквата, съобщи в. "Стандарт". На заседание вчера го поискали част от от владиците. (Според Dveri.bg са склонили - виж вдясно.)
Неврокопският митрополит Натанаил предложил държавният глава да бъде помолен за помощ, тъй като се очаквало да се срещне с патриарха по повод 70-годишнината от подстригването на Максим за монах.
Той лансирал и идеята да се сезира Конституционният съд за тълкуване на закона за досиетата, според който на проверка подлежат ръководителите и членовете на управителните органи на религиозни общности.
Натанаил и Кирил Варненски са известни като най-големите противници на отварянето на досиетата, а Николай Пловдивски и Ловчанския владика Гавриил настояват за отварянето им.
Защо не помолят новия президент Росен Плевнелиев, а отиващия си? Това е друга тема. Въпросът е има ли от какво да се бои Църквата?
Ако делата на някои членове на висшия клир бяха достойни, човеколюбиви и богоугодни, фактът, че някой от тях е бил агент, доверено лице или секретен сътрудник - т.е. офицер, от Държавна сигурност (ДС), е съвършено незначителен. Нали "по делата им ще ги познаете", както казва Евангелието на Матея.
Ако някой от тях държи на миряните си или е пример за паството си и има поведение на добър пастир, то да се беше покаял пред тях отрано. Прошката е нужна всекиму. А може и на патриарх Максим да се изповяда и да получи опрощение...
Но висшите отци явно са се притеснили от друго. Вярно, няма да ги стигне лустрация като за посланиците, но пък трябва ли да бъдат пожизнени архиереи, ако за някой се установи принадлежност към ДС? Достойно е да подадат оставки.
Ще ги поиска ли Светият синод? Защото, ако ги поиска, ще трябва да му ги дадат, и тогава: сбогом, лимузини, сбогом, суета, сбогом, лукс и екстри. И може би някои преосвещенства ще трябва да се уединят в скромни монашески килии докрая на живота си, вместо да очакват дали късметът ще им се усмихне в битката за "Негово Светейшество" - т.е. патриарх на православната ни църква
Този път обаче е редно патриарх Максим да се произнесе. Здравословното му състояние не му пречи да служи отвреме навреме, така че не е извинение и за публично изявление по тази тема, която Църквата предпочита да смотава под расото. В крайна сметка в слуховете за отците с досиета беше намесено и неговото име.
Нека си признаят първи. Истината ще ги освободи.
Ще им цитираме думите на един свят човек - св. Теофан Затворник:
"Няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве (Лук. 8:17). Следователно, колкото и да се крием с лошите си дела, независимо от нас те биват записвани и, когато му дойде времето, написаното ще ни бъде предявено.
Каква е хартията, на която биват записвани? Съвестта ни? Понякога я караме да мълчи - и тя мълчи. Но, макар да мълчи, си върши работата, води много точен летопис на делата ни. Какво да сторим, ако там са записани много лоши неща? Трябва да заличим написаното.
С какво? Със сълзи на покаяние. Тези сълзи ще отмият всичко и от лошото, което е било написано, не ще остане и следа. А ако не го отмием, на съда ще се наложи сами да препрочетем..."
