Не е лесно да си член на голямото европейско политическо семейство. "Цивилизационният избор" създаде големи главоболия на многобройните български партии-файтони.
Така например "Зелените" напуснаха Реформаторския блок половин година преди първото му сериозно електорално изпитание, поради "идеологически" противоречия на наднационално ниво.
Не че напускането им повлия особено на бъдещето на Реформаторския блок. А и отцепването им някак премина в сянката на доста по-шумния (пореден) развод с Надежда Нейнски.
Само че в очакване на неосъщественото "заливане на Европа от зелената вълна", партията им получи 0,56% и малко над 12 хиляди гласа - горе-долу колкото другите две кухи формации-дубльори (Партия на зелените и Зелена партия).
За сравнение - коалицията на Антония Първанова и Илияна Раева взе почти два пъти повече гласове.
Сега за "Зелените" залогът на играта се вдига много по-високо. Парламентарните избори дават шанс за държавна субсидия, ако не друго.
Не можеше да се мине без малко помпане на мускули.
Списъкът с петте ултиматума на "Зелените" е меко казано странен. Едновременно прекалено конкретен и прекалено нищо-не-казващ относно това какво толкова се е променило в профила на партията от ноември досега, за да смени коалиционната си политика.
Не става ясно и още нещо важно - дали ако Зелените влязат в парламента в коалиция с Реформаторите, биха гласували единно за данъците, за бюджета, за предстоящото решение на проблема с КТБ, за съдебната реформа или за каквато и да е друга политика от съществено значение за държавното управление.
Да поставиш ултиматуми пред коалиция, която веднъж вече си предал в ключов момент и то точно сега - когато коалицията по доста болезнен начин се опитва да стане единен субект - може да се определи само с една дума и тя е приспособленчество.
От 14 юни 2013 г. насам беше ясно, че - ако трябва зорлем - под някаква форма Реформаторите ще влязат в следващия парламент, защото са нужни за гражданската легитимност на ГЕРБ.
И вероятно това ще се случи, разбира се, ако не се разпаднат до 5 октомври и въпреки упоритите си усилия в обратна посока.
РБ едва събра сили да отложи за септември преминаването на своя Рубикон. Изкуственото прикачване на ненужен товар най-много да удави и без това малкото останали реформатори.
Лявото и дясното, либерализмът и консерватизмът, както и да си ги представят българските политици, се превърнаха в благоприличното оправдание на простия факт, че "вождовете" не могат да се понасят помежду си.
А замирише ли на избори, всяка крива, успоредна на "зелената демаркационна линия", става права.
