С назначенията в БорКор и прехвърлянето на контрола на СРС-ата от вътрешния министър към главния секретар на МВР, Бойко Борисов дава заявка за свое ново политическо амплоа.
Той вече няма да е само човекът, който разсича кризи с мощна политическа воля и всемогъща харизма, без да се съобразява много-много с институционални ограничения, процедурни правила и кадрови подробности.
Той вече е иска да е и ловък администратор, който търси политически резултат директно от институциите, правилата и кадрите.
Той вече не иска да е пълководец с гола сабя в ръка начело на войската, а началник на генералния щаб, който от тила размества съединения и командири, които да му спечелят битката или да понесат вината за загубата й.
Това обаче не е смяна на харизматичния тип господство с бюрократичен, в ценностно-неутралния смисъл на Макс Вебер. Защото не се постига рационално, процедурно и предвидимо управление, чиято легигтимност почива върху легалността, върху договарянето с управляващите и върху рационалното мислене и поведение изобщо, което включва в себе си и непротиворечивост.
А е мимикрия на все същия харизматичен тип власт, която обаче вече изпитва предела на своята харизматична компетентност в удържането на властта.
Самият устройствен правилник за създаването на антикорупционния правителствен център БорКор е свидетелство за елементарна юридическа неграмотност. Навсякъде министърът на вътрешните работи е и вицепремиер - сякаш такъв ще бъде завинаги, само дето не е изписан и поименно настоящият титуляр.
В щатното разписание е предвиден един заместник-директор, но след като премиерът обяви двама - Петко Сертов и Елеонора Николова, правилникът спешно е бил променян постфактум. Наименованията на дирекциите пък силно напомнят за отдел "Четмо" и отдел "Писмо" на Валери Петров - едната ще търси проекти, другата ще ги пише, третата ще ги изпълнява, четвъртата - ще ги архивира.
Политическата логика в кадровите назначения също не издържа теста за непротиворечивост. Петко Сертов довчера бе един от най-критикуваните хора в сектора за сигурност от управлението на ГЕРБ, а Елеонора Николова - съюзник на най-големия враг на ГЕРБ - Яне Янев, превърнал се в политическо крило на "Октопод"-а.
Твърдението на премиера пък, че по този начин се търси доверието на левите и десните, мигом бе опровергано с особена острота от Синята коалиция.
Прехвърлянето на изпълнението на СРС-ата от вътрешния министър към главния секретар на МВР също не изглежда никак рационално. Според премиера, главният секретар, като най-висшата професионална длъжност в МВР, е най-запознат с възможностите на службите да изпълняват СРС и затова, примерно, ако в един ден съдия е дал разрешение за 500 мероприятия за подслушване и проследяване, главният секретар можел да откаже 480 поради липса на капацитет.
Най-елементарният въпрос без отговор е, а защо тогава са поискани, че после да се отказват - нали МВР е основният източник на заявки за СРС. Другите са ДАНС, Националната разузнавателна служба и военното разузнаване.
Но как главният секретар на МВР ще откаже поръчка на структури, които не са му подчинени?
Колкото до политическата логика - и тук тя отново е неубедителна. Целта е вътрешният министър, който е политическа фигура, да остане сух в бъдещи скандали със СРС-та. Но промяна на принципа "след дъжд - качулка" е индиректно официално признание за съпричастността на вътрешния министър към забърканите скандали.
Първите опити за разрешаването на властови кризи чрез институционални и кадрови рокади в сектора за сигурност следва маниера на "структурни и персонални промени", чрез които Тодор Живков остана десетилетия начело на държавата.
Само че онова бе една тоталитарна и напълно бюрократична държава. Сегашната се крепи на една изтляваща харизма и на една все по-малко лоялен и компетентен бюрократичен апарат.
