Много нагли са тия естрадни и соц-рок певци, дето ревнаха за пенсии! Много нагъл е тоя министър-с-извинение-на-културата, дето им обеща хем тлъсти пенсии, хем да ги закарфичи с орден!
Егати държавата, щом тия безочливи лигльовци са й артистичният елит! Егати държавата, щом орденоносецът на "Мултигруп", дето днес мери литературния принос в сантиметри и метри написани книги, е министър, с извинение, на културата.
Първи път естрадните и рок-соц-примадони излъгаха, че изгорял архивът на концертната им дирекция и сега нямало как да докажат, че са се осигурявали преди 1989-а. Нито им е изгорял - поне далеч, далеч не целия, нито са си търсили бумагите - както хиляди и хиляди други български кандидат-пенсионери, които с месеци издирват архиви на несъществуващи учреждения и фирми, за да докажат в НОИ по един указ от 1961 г. трудов стаж.
Ама не само не са си ги търсили наглите соцпримадони, а и мнозина са знаели, че няма смисъл да търсят, просто защото не са се осигурявали. Както каза министърът-с-извинение-на културата - мислели си, че ще си останат вечно млади. А пък да вземеш тогава хонорар и да не го изпиеш - точно министърът-с-извинение-на културата ли не знае?
То и много други са си мислили, че ще си останат вечно млади и са си пропивали парите, ама не оревават медийно-правителствения орталък, а си налягат парцалите.
И втори път естрадните соцпримадони излъгаха за архива - защото много добре знаят, че и да са се осигурявали, то е било на съвсем ниски суми и сега пенсите им ще са мизерни. Иначе много били работили - трябвало на година по минимум 80 концерта да направят, та да изпълнят плана, от който зависело признаването на трудов стаж.
Колко точно е трябвало да пеят и свирят е съвсем отделен въпрос - само да не излезе и тая работа като с изгорелия архив. Иначе е съвсем резонно срещу определена бройка концерти да се признава трудов стаж - нали и тогава това е било някакъв вид свободна професия, със съответен осигурителен минимум. Пък и колко стотици други музиканти не от "първа линия" са пяли на същия принцип? И е трябвало да работят и друго, за да си докарват стаж и прехрана.
Не, тези "от първа линия", дето сега реват за пенсии, хич да не се правят на бедни и изоставени. Хората на изкуството от онова време масово получаваха доста благини извън мизерната заплата и хич не толкова мизерните за тогавашните доходи хонорари. Жилище, например.
Я да излезе един театрал от централен театър, понавлязъл в кариерата по онова време, и честно да си каже как се е сдобил с апартамент и колко е платил за него? Или да каже някоя сегашна естрадна звезда, напъпила още като провинциална студентка в естрадния отдел на Консерваторията, колко бързо е получила софийско жителство и жилище в столичния Зона Б-5, например, построен от Людмила Живкова специално за художествено-творческата интелигенция.
Сега е лесно да ревеш какви жълти стотинки е плащала държавата за твоя таланат. Но неприятната истина е, че малцина от днешните ревльовци са живели като свободни артисти, както техните колеги на запад. Почти всички са били на заплата, а мнозина са ставали любимци на силните на деня и са се уреждали с лелеяните от цял народ по онова време дефицитни неща.
И след 1990 г. мнозина от артистичните соцпримадони продължиха с безочливото си нахалство. Васил Найденов и сега казва, че трябвало да е болен мозък, ако продължавал да внася осигуровки, щом нямал признат и един ден трудов стаж, докато и кучетата знаели, че е пял. И било по-добре да си ги спестява.
Да, той и данъците за доходите си спестяваше, и данъчна декларация не бе подавал години наред, докато в края на миналата година не го спипа НАП. И ако закононарушителят бе някой друг, а не народна соцпримадона, щеше да отнесе няколко години затвор за укриване на данъци в особено големи размери.
Дотук безочието бе поне едномерно. Соцпримадоните неправомерно си поискаха пенсии, загърбвайки общите за всички правила - получаваш пенсия за навършени години и трудов стаж, а размерът й зависи от дохода, върху който си се осигурявал. И доказваш стаж и осигуровки по общия ред като всички, а не по някакъв специален, за звезди.
Понеже това хич не ги устройва, призоваха майчицата-държава. По същия начин доскоро ревяха, че държавата трябвало да защитава родната естрада като едва ли не висша форма на наионална и висококултурна идентичност.
Нещата опошляха съвсем, когато майчицата-държава, от своите най-високоуправленски и висококултурни нива, отликна с широко отворени обятия и безочието стана двумерно.
Първо, премиерът като един крал-слънце нареди за два дни двама министри - онзи-с-извинение-на културата и социалният, да напишат законопроект, който да разреши казуса. Това, че не бива да се пише закон за едно под-под-съсловие, че за 2 дни не може да се напише какъвто и да е закон, и че и да може, това ще наруши всякакви законно установени процедури на съгласуване и доказване на финансова обезпеченост, никога не е било проблем за който и да е крал-слънце.
Но най-близките по манталитет и душевност придворни на краля-слънце отидоха и по-далеч, като изведоха претенцията за пенсии в държавна заслуга, давана лично от самодържеца. Министърът-с-извинение-на културата се позова на Луи XIV, покровителствал лично Молиер, Расин и Лафонтен.
И сега, явно като негов достоен наследник, лично премиерът-слънце ще раздава ордени, пришити към ежмесечна доживотна средна заплата, вместо изработена пенсия (средната заплата сега е колкото максималната изработена пенсия). Това ще са 150 супер-заслужили и супер-ощетени от осигурителната съдба певци, музиканти, поети, лекари-изобретатели и спортисти.
Така де, няма само президентът да раздава "Стара планина", "Мадарски конник" и "Кирил и Методий" (нищо, че почти не остана соцпримадона в пенсионна възраст без орден), няма само парламентът да гласува пенсии за особени заслуги (нищо, че пак правителството ги предлага, ама премиерът явно от много футбол и рязане на ленти не си е научил управленските правомощия).
А и какво по-лесно от това с чужди пари - на данъкоплатеца, да го играеш щедър бащица.
И така, соцпримадоните не само ще вземат незаслужени и високи пенсии, но и ще получат незаслужени държавни отличия. Незаслужени, защото са изпросени като милостиня. И защото наградата на един творец е неговата вярна публика и признанието на неговата професионална общност (което носи и пари, и престижни отличия). Но какво да се очаква от соцпримадони, които цял живот са расли под държавно крило. И какво да се очаква от управляващи, недорасли даже до соцестрадата. Социализмът продължава да побеждава - в една отделно взета страна, при едни уж други условия и по един още по-уродлив начин.
