Евроскептиците в Европейския парламент имат план за експлозивни промени в политиката на парламента през 2019 и радикална промяна на Европейския съюз.
Набрали смелост след успехите на популистки ролеви модели в Италия и Австрия, водещи членове на двете евроскептични групи в парламента са започнали работа върху паралелни стратегии за разширяване на влиянието им.
Кампанията включва агресивен пробив на изборите за европарламент следващия май, в която ще се използват не толкова открито евроскептични идеи пред гласоподавателите, нови парламентарни съюзи и никакво споменаване на Brexit.
Но въпреки че ще се въздържат от изричните призиви за напускане на Европейския съюз, това не означава, че ще има омекотяване на нагласата към Брюксел. Нищо подобно.
Въпреки че трудният напредък на Великобритания по пътя към напускането може и да откаже някои европейски гласоподаватели от идеята да излязат от Евросъюза, реформата, която си представят водещите евроскептици, е еквивалентна на цялостно унищожение на ЕС в сегашния му вид.
Евентуалното по-голямо популистко присъствие в следващия Европейски парламент предизвиква нарастваща загриженост в Брюксел и други основни столици на ЕС.
То може да спре масовите десни и леви партии от контрола над парламента и да усложни плановете за избор на най-важните постове в ЕС, освобождаващи се през 2019 - председателството на Европейската комисия, Европейския съвет и Европейската централна банка. То може да препъне амбициите на френския президент Еманюел Макрон да реформира Европа.
Ако популистите се справят добре и после успеят да се обединят като единна сила в парламента, те могат да наберат достатъчно сила и влияние, за да започнат да реализират стратегията си за бъдещето на ЕС.
За популистите 2019-а ще е изпитание и за способността на тази разнородна общност да работи заедно, когато различията между тях са толкова големи по толкова много въпроси. В контекста на Brexit и скорошните изборни успехи на национално ниво, това е най-добрата възможност, която те имат, или изобщо някога ще получат, за да поемат юздите на европейско равнище.
"Друга Европа"
Никола Бай, член на френския "Национален фронт" на Марин льо Пен и един от лидерите на групата "Европа на нациите и свободите" (ЕНС) в Европейския парламент, казва, че неговата партия ще предложи "реална алтернатива".
Тя обаче няма вече да бъде базирана само на критики срещу ЕС, допълва той, а на "реален европейски проект, насочен към друга Европа - Европа, замислена по различен начин".
Миналия уикенд партията гласува да се ребрендира като "Национален съюз" - част от усилията да разшири подкрепата за нея и да се дистанцира от расовата омраза и антисемитизма, свързвани с основателя на партията и баща на льо Пен - Жан-Мари.
Той се надява изборите догодина да му осигурят стартова площадка да стори това.
В момента от 751 евродепутати 151 принадлежат към групи, които са открито критично или враждебно настроени към ЕС, а поне 12 други не членуват в група.
Въпреки че дясноцентристката група Европейска народна партия (ЕНП) вероятно ще остане водеща политическа сила в парламента, популистките сили демонстрираха силно присъствие в изборите в последно време и следващият Европейски парламент вероятно ще отразява тази тенденция.
Крайнодясната германска партия "Алтернатива за Германия" (AfD) например в момента има само един евродепутат, но в националните избори миналата година събра 12.6% от гласовете.
Популисткото движение "5 звезди" и крайнодясната партия "Лига" в Италия станаха най-големите партии на изборите по-рано тази година, а в Австрия "Партия на свободата" е част от управляващата коалиция след сходен електорален успех.
Същевременно лявоцентристките партии във Франция, Германия и Италия понесоха известни загуби в националните избори, а излизането на Великобритания от съюза (заедно с нейните 73 евродепутати) добавя нов аспект на променения състав на парламента, който ще е налице след като европейският континент отиде пред изборните урни.
"Няма съмнения, че тези евроскептични групи ще спечелят много след изборите и ако се обединят, за да създадат една партия, няма да са далеч от това да бъдат първа сила в парламента", коментира Шарл де Марсийи, ръководител на брюкселския офис на фондация "Робер Шуман" - френски мозъчен тръст.
За Бай това разместване на политическите слоеве предлага шансове за нови съюзи - нещо, което той се е стремил от доста време като обикаля из европейските столици в търсене на потенциални политически партньори.
"Идеята не е да се ограничава алтер-европейската галаткита до нашата самостоятелна група ЕНС," заявява той.
"Промяната на мащабите на ЕНС не е само число... тя е и политическа промяна на измеренията ни."
Миналия месец на събитие в Ница, ръководителят на Националния съюз Марин льо Пен основа "Съюз на европейски нации" с надеждата да изгражда връзки около новата доктрина на партията и да разшири присъствието си в европарламента.
Този импровизиран съюз включва нови членове като чешката партия "Свобода и пряка демокрация" (SPD), българската "Воля" и гръцката партия "Нова десница". Целта според Бай е да се увеличи "броят националности, евродепутати и управляващи партии", за да може съюзът да има "сериозно влияние" в Европейския парламент.
Бай наскоро се е срещал с малката испанска крайнодясна партия "Вокс" и казва, че се надява да "подаде маслинова клонка" на финландски и шведски популистки партии.
Тихо за Brexit
По-важното е, че няколко висши представители на ЕНС заявяват, че групата преговаря с партията "Фидес" на унгарския премиер Виктор Орбан за потенциално обединение на силите им. Партията на Орбан в момента е в групата на ЕНП, но е заела твърда позиция по въпроса с емиграцията и е прокарала закони, които се приемат от ЕС за нарушение на гражданските свободи.
Популистите по целия континент се дистанцират от някои от най-резките си послания, за да привлекат гласоподавателите. Под новото си име френският Национален съюз се надява да спечели политически от стратегията си на смекчаване на някои от по-хардлайнерските политически послания на партията, процес, започнал преди миналогодишните президентски избори.
Националният съюз вече не се бори за излизане на Франция от ЕС или изоставяне на еврото. В Италия също коалицията на "Лига" и "5 звезди" вече не се стреми към изоставяне на еврото, въпреки че и двете партии са включвали подобни послания в кампаниите си в миналото.
Brexit също не се оказа сплотяващото събитие за популистите, както се надяваха някои. Бай казва, че не мисли, че "изборът на Великобритания е бил пагубен." Но по негови думи "забелязахме, че хората изразяват желание за различна Европа...
Така че това е картата, на която желаем да заложим.
Искаме предоговаряне на условията, не Frexit." Въпреки това, преди той е настоявал, че Британия трябва да получи "най-изгодните възможни условия" при напускането на съюза.
Предложенията за реформи в ЕС на партията се приемат от брюкселския елит като радикални - те освен другото включват ликвидиране на Европейската комисия, която Бай твърди, че "решава всичко" и "изпълнява исканията на финансовите пазари." Изпълнителният орган на ЕС според партията трябва да бъде заменен от малка институция от рода на "генерален секретариат, отговарящ за спазването на нормите," който да се намесва в определянето на политики само по "единични проекти", казва той.
Обединение на германоезичните популисти
Другата видна евроскептична сила в Европейския парламент е групата "Европа на свободата и пряката демокрация", която след Brexit ще изгуби 19 британски евродепутати от Партията на независимостта.
Йорг Мойтен, единственият евродепутат от "Алтернатива за Германия", е член на тази група, но предвид несигурното ѝ бъдеще той смята да използва настоящия си мандат, за да "намери съюзници и основе нова група" през 2019.
"Очаквам да имаме 15 или повече нови членове на AfD след изборите през 2019," казва той, като допълва, че води "тесни преговори" с австрийската Партия на свободата за съюз (Партията на свободата в момента членува в ЕНС на Бай.)
AfD се противопоставя на политиките за миграция и приемане на бежанци, наравно с други евроскептични партии, но подкрепя свободен пазар в Европа и иска напускане на еврозоната. "Националният фронт е прекалено лява партия," казва Мойтен, като визира наскоро прекръстилата се на Национален съюз партия на льо Пен.
В общ план обаче той иска Германия да остане в реформиран ЕС.
"Изборът е между революция или реформи, и моята позиция е да се опитаме да създадем по-добър и по-малък Европейски съюз, не да го ликвидираме," коментира той. "Трябва да заявим ясно, че ЕС, ако се направи както трябва, има много предимства за членовете си."
Въпреки всички твърдения за увеличен брой членове и нови съюзи, остават съмнения дали евроскептиците са способни да сформират единна и сплотена група в парламента. Освен политическите различия, AfD примерно счита Националния съюз за антисемитска партия и е отказвал да сътрудничи с нея в миналото.
Няма изгубени симпатии между двете партии. "Те ни считат за расисти и антисемити," заявява Бернар Моно, друг член на Националния съюз. "Но ние сме преди всичко патриоти."
Според де Марсийи най-фундаменталното отличие между различните популистки групи, включително "Алтернатива за Германия" и Националния съюз, е визията им за еврото. Изграждането на обща позиция по този и други спорни въпроси може да се окаже решаващо.
"Те ще трябва да правят конкретни предложения, докато сега основата на тяхното ДНК е критиката," коментира той. "Дали ще бъдат евроскептици, или еврофоби?"
