Сръбското царство погива на Косово. (Което не пречи царските им династии да са си само със сръбска кръв - Обреновичи, Караджорджеви, Петровичи, за разлика от вносните в Румъния, България и Гърция.)
Днес, след няколко века, след формална отстъпка за Косово - съгласието на Белград най-младата държава на Балканите да участва в международни срещи, Брюксел даде на Сърбия статут на кандидат-член на Европейския съюз.
Това се случи 2 години след като Сърбия изрази желание да се присъедини към общността. Реалното членство се прогнозира не по-късно от 2020 г. Само за сравнение - декларацията на България, приета с консенсус от парламента, за членство в ЕС и НАТО, е от зимата на 1997 г. Влязохме десетилетие по-късно.
Сръбският национализъм и национална гордост май се харесват в ЕС повече от поддакването на всяко искане на Брюксел. ЕС не поиска от Сърбия да признае Косово като държава - не само защото в самата общност няма единодушие по този въпрос, но и защото сръбските държавни ръководители дадоха ясна заявка, че няма да го направят. Белград не се отказва нито от Косово, нито от ЕС, заяви президентът на Сърбия Борис Тадич на Рождество Христово през декември м.г.
Въпреки натиска и внушенията, че непризнаването на Косово е "бариерата за Сърбия по пътя към ЕС", се оказа, че и една стъпка на добра воля - про форма, стига. Дали някой няма да обвини ЕС в своего рода дискриминация при преговорите за членство, тъй като от Турция пък искат да признае Кипър...
Истина е, че Белград плати част от исканата цена - арестува обвинените във военни престъпления и укриващи се от години Горан Хаджич и Ратко Младич. И дотук. Пусна база на Русия на своя територия, без да се впечатлява от реакциите на съседи и другите Велики сили.
В момента, в който стане пълноправен член на ЕС, Сърбия ще изгуби своя специален привилегирован статут, който има като търговски партньор на Русия. Заради този статут съседката ни привлича чуждестранния бизнес, който прави съвместни дружества, за да се възползва от безмитния коридор към необятния руски пазар.
Дотогава обаче има време. Напук на добросъседските отношения - или пък точно заради тях, при вземането на решението от ръководителите на ЕС, румънският президент Траян Бъсеску реши да не се противопоставя на даването на такъв статут на Белград. Румъния бе изразила тревоги във връзка със зачитането на правата на влашкото малцинство в Сърбия и получи гаранции по въпроса.
Но България не повдигна въпроса за българското си малцинство. Гласовитите у нас български ръководители обикновено шепнат в Брюксел.
Сърбия получи двете български общини - Босилеград и Димитровград като военна компенсация за Първата световна война. А след 1945 г. Йосиф Броз Тито опрости военните репарации, които София трябваше да плаща...
Е, имаше един глас, който се надигна за българите в Западните покрайнини. При гласуване на доклада за Сърбия в Европарламента бяха приети поправките на евродепутата ни от Групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов.
В тях се призовават сръбските власти да отделят специално внимание на подобряване ситуацията на всички етнически малцинства в Сърбия, както и на нуждата от преодоляване на регионалните различия и осигуряване на социално и икономическо развитие на Югоизточна Сърбия, където живеят българите от Западните покрайнини.
Твърде много коментари имаше у нас покрай кандидат-членството на Македония в ЕС. Твърде бързо признахме и Косово за държава. Хайде сега да чуем от нашите първи ръководители какво ще пожелаят на Белград по пътя към ЕС и какво ние като съседи ще правим.
И на бас, че няма да им наложат безсрочен мониторинг на правосъдието и вътрешния ред.
