Ако бяха дошли танковете на 14 декември 1989-а... Дали всичко днес щеше да е по-различно? Верно, че танковета на "Тянанмън" в същата тази 1989-а не свалиха Китайската компартия, но танковете в Унгария през 1956-а и онези в Пражката пролет със сигурност очертаха посоката, по която се задвижиха тези две страни, парализирани като нас от комунистическите режими.
Богинята на демокрацията, която китайските студенти изваяха и сложиха тогава на площада, се разби на парчета... Нашата демокрация, която през 90-те бяхме способни да изваем - бяхме съвсем млади, заредени, енергията за промяна наелектризираше всички ни, ни беше подло отнета.
Днес можем само да констатираме медицинските факти, както би казал Остап Бендер, при патоанатомията на българския преход. За разлика от Чехия и Унгария, където действаха по хирургически бързо с болезнените реформи към пазарна икономика.
Бившият президент д-р Желю Желев все изтъква какво достойнство на нашата "нежна революция" фактът, че тя не се е окървавила. Днес започвам да осъзнавам, че И това е причината тя просто да не се състои. Години след 1989-а СДС ферментираше около основния въпрос за прехода: какво точно иска - да реформира социализма, като го направи различен от съветския, (фикцията за социализъм с човешко лице) или да се върви към пазарна икономика. Разтакаването и дирижирането на процеса, заложено още във формата при Кръглата маса, беляза последвалия разпад.
Какво се получи накрая? На повърхността някакви хора като нас кипяха, говореха един през друг, на тях им говореха други хора... А отдолу едни други, които държаха БНБ, държавните банки, държавните фондове, парите за пенсии на нашите майки и бащи, осъществяваха прехода така както червените функционери и верните им сметнаха за добре.
Контролиран преход. Оратори-картечари от типа Троцки стояха на платформите на революционния влак. Машинистите бяха същите.
Резултатът е днешната плутокрация. И по-предишната, и до по-по-предишната... И след всеки плутократски мандат десните стават все по-малко до степен, че трябваше да се обединят, за да влязат в парламента.
Не признавам ГЕРБ за дясна партия. Това не са моите десни. Да, ЕНП ги припозна. Ами политическа целесъобразност. Донесоха им доста евродепутати в групата. Но техният геном няма нищо общо с моето, на приятелите ми, на хората, които гласуват за десните и на тези, които спряха да гласуват за тях, Дясно.
Какъв десен е министърът без портфейл Божидар Димитров, или Андрей Иванов, председателят на СОС, или Цецка Цачева, Красимир Велчев, Лъчо Мозъка, приплъзнал се от НДСВ към ГЕРБ, или по-скоро към място на масата... Да не изброявам всички хлъзганяци.
Ужасна е мисълта, че в тази държава почти не останаха хора, които да изберат автентично дясно управление.
След времената, последвали онзи 14 декември, България се обезкърви откъм хора, които изнесоха навън енергията, разочарованието си, болката от несбъднатите надежди. Онези ентусиасти, емигрирали тогава, днес не гласуват. Днешните двайсет- и малко над двайсетгодишни също не гласуват. Десните не стигат до тях. Защо бе, хора?
По време на управлението си в два кабинета ДПС изгради най-голямата младежка организация в Европа. Не съм сигурен, че редовите членове на СДС стигат като бройка младежкото ДПС, което надхвърля 30 000 души... Дори да прибавим и тези на ДСБ.
Най-страшното е, че всеки новопоявил се на читалищната политическа сцена у нас акумулира избиратели и гласове не на база политическа ориентация, а на база разочаровани. Доказва го и профилът на тези, гласували за победилата политическа сила на избори - хора от кол и въже. Едни и същи отвратени и смачкани се преливат от СДС към НДСВ към ГЕРБ, а сега защо не и към президентската фракция... Една дупка отваря нова дупка. Това е по-лошо от инфантилна женка, която се увесва/обесва на врата на всеки срещнат мъж.
Моето дясно не се сбъдна. Какво да правя? Да гласувам с отвращение, както беше казал Костов при един кметски вот по повод Стефан Софиянски или...
Е, дясното поне е модерно.
