Празник е

Да почерпим шефа по едно питие. Да почерпим колегите, приятелите, семейството си. Днес е 1 май, празник на труда. Без майтап.

В свят, където става все по-страшно да останеш без работа - заради растящите цени на енергия, храна и лекарства, хората с работно място трябва да празнуват. А хората с работа, която им носи радост и удовлетворение, са си направо за здраво купонясване.

28% от българските младежи са без работа, заяви преди ден министърът на труда и социалната политика Деяна Костадинова. Не каза колко са дългосрочно безработни - според американските стандарти за такива се смятат хора, които са повече от 6 месеца извън пазара на труда.

(В САЩ има неписано правило HR-ите да отхвърлят автоматично молбите за работа на хора, които са повече от 45 дни безработни. Пазарът е жесток - според едно изследване на икономиста Гари Бъртлес през 2007-а - преди кризата - тези, които са били безработни за по-малко от 5 седмици, са имали 37% шанс да си намерят работа в следващия месец, но тези, които са били без работа повече от половин година, са с едва 16% шанс да си намерят работа в следващия месец. Сега е значително по-трудно.)

Парите - и/или удоволствието от работата

Всъщност, има достатъчно работа за всички навсякъде, каза преди време един приятел на бира, въпросът е доколко си готов да направиш компромис и да приемеш работа, която е под или твърде далеч от квалификацията ти. Като се замисля, май е прав. За себе си знам, че нямам проблем да се заема с каквато и да е законна работа след месец извън трудовия пазар.

Помня съседката, която имах допреди 8 години - жена, останала без работа някъде около 90-те и прекарала в това състояние повече от десетилетие. До "демократичната революция" работила като "литературен сътрудник"- имаше такава длъжност, в някой от многото вестници, издавани при соца.

Механизмът се счупил, болтчетата и винтчетата се разхвърчали, но така и не се постарали да се нагодят към друг конвейер. Светът й се беше смалил до разходка с болонката, никой не идваше у тях, и тя не излизаше, усамотена с книгите. (Нямаше и Фейсбук.) Всички й бяха виновни - и длъжни: държавата, промените, Партията - и опозицията, шефът й и секретарката му... Попитах я защо не е почнала друга работа, извън пресата. Тя ме погледна така че разговорът спря, после само ми кимаше - и продължи да се крие от домоуправителката, докато един ден продаде апартамента и се изнесе в по-евтин краен квартал.

Парите, които получаваш за труда си, ли те правят човек - и/или работата, която обичаш? Без първото губиш самоуважението си и си фрустриран, без второто се чувстваш потиснат, гневен, стресиран, неудовлетворен. Накратко - унизен.

"Утре (бел.р. днес) е 1 май, Ден на труда, а трудът в България е унизен. Няма работа, 400 000 работни места бяха заличени", заяви лидерът на ПЕС и БСП Сергей Станишев, човек, чиято досегашна трудова кариера е преминала изцяло в партийната централа на "Позитано" 20 и парламента.

(Дали се е явявал някога на интервю за работа? И изобщо колко от хората, които ни управляват, са търсили работа, конкурирали са се на пазара на труда? Част от тях са рожби на партийната номенклатура, друга е подпирала лакти по чиновнически бюра в държавни ведомства. Министри от служебния кабинет, както и президентът са приятно изключение.)

Трудът в България е унизен не само поради растящата безработица и предимно нискоквалифицирани работни места в сферата на услугите, а защото е все по-малко радост и себеосмисляне в страна, където повечето работят "за едната заплата". Някой будист би казал, че не би опитал никога храна, произведена от толкова нещастни хора като българите, за да не го отрови с лошата си енергия.

Разбира се, Станишев говори така както трябва да говори един социалист на другарите (си). В света-след-кризата благоденствието все повече се измерва през откритите нови работни места и намаляване на безработицата.

Затова да празнуваме. Не защото трудът е направил маймуната човек, както твърдят Дарвин и Енгелс, а защото хора, вдъхновявани от труда си, сътворяват прекрасен умен свят.

#3 boris 01.05.2013 в 10:43:40

Аз предлагам да се отмени честването на 1 май . деня на труда и Народното събрание да посочи нова дата на която българският народ да чества Деня на капитала! Някак по модерно звучи!

#5 boris 01.05.2013 в 12:54:16

«Капиталът се страхува от липсата на печалба или от твърде малката печалба, както природата се страхува от празните пространства. Но щом разполага с достатъчна печалба, капиталът придобива смелост. Осигурете му 10 процента и той е готов да влезе в действие, при 20 процента той се оживява, при 50 процента е готов да си счупи главата, при 100 процента ще потъпче всякакви човешки закони, при 300 процента няма престъпление, което да не е готов да извърши дори и при заплахата да увисне на бесилото » . (Маркс, т.23, с.770)

#6 Оня Дето Го Трият 01.05.2013 в 13:02:24

"За себе си знам, че нямам проблем да се заема с каквато и да е законна работа след месец извън трудовия пазар." Аз за себе си знам, че ако ти издействам да пометеш или да избършеш стъклата в нашия офис ще имаш проблем да се съгласиш. Признай си. Заради заплащането. Не толкова заради авторитета ти. А ако искаш по-престижна или по-добре платена работа извън твоите познания, не си квалифициран за нея, така че пак имаш проблем. Е, и държавата има проблем, щото един такъв блестящ мозък като твоя няма да генерира нищо, защото в своята сфера е безработен, а в другите сфери на труда не е квалифициран. И тука куца малко тая теория, че няма проблеми - като няма работа за специалисти в една област, няма проблем, да отиват да бачкат в друга. Всичко е розово. Бойко каза, ИТ-тата да ходят да садят картофи, не може всеки да е ИТ. ОК, обаче едно ИТ, не може да сади картофи толкова производително. Както и тебе ако те викна да пометеш офиса, лелчето дето го прави всеки ден ще ти скрие топката по производителност на метене и ти няма даже и нейните 200-300 лв. да заслужиш. Така че не на нас тия бодряшки приказки с кое имаш проблем и с кое нямаш... На хартия никой от нас няма проблеми в нищо.

#7 Оня Дето Го Трият 01.05.2013 в 13:07:13

борис Тоя Маркс не е открил топлата вода, та толкова да го цитираш. Това важи не само за капитала, а и за отделния човек, щото капитала се движи от хора. Отделни хора. А човека е алчен, не капитала. Капитала душа няма. На теб ако ти дадеме тук 10 лв. пръста няма да си мръднеш за нищо, за 100 ще се замислиш, за 1000 ще питаш вече какво да се направи, за 10 000 ще си оцъклил очи, а за 1 милион и лайна ще ядеш.....така че не приписвай толкова черни краски на капитализма. По тая логика и ти самия си чист капиталист. Алчен

#8 Зелен Бетон 01.05.2013 в 15:14:43

> ... и обществото ще напише върху своето знаме: "Всекиму според способностите си, на всекиго според нуждите." „Jeder nach seinen Fähigkeiten, jedem nach seinen Bedürfnissen“ се превежда като „ОТ ВСЕКИГО според способностите, ВСЕКИМУ според потребностите“. Избягвам да се заяждам за неточности, но така, както е цитирано в карето вдясно, има съвсем друг смисъл. ____________________ За 1 май – абе, винаги съм се чудел що за празник е това. Нито някога съм го възприемал като празник, нито познавам някой, който е, включително сред бившите ми колеги (над 10 години съм работил в завод, започвайки още по времето на соца). Честно казано, дори през ум не би ми минало да разсъждавам за труда, защото днес било Първи май. Даже като формален повод няма да се сетя да го използвам. Може би защото помня кухата помпозност на първомайските манифестации отпреди 89-та. Ужасно ме дразнеше безсмислието им. Дотолкова, че още ме държи. ____________________ Всъщност пълното име на официалния празник в България е „Ден на труда и на международната работническа солидарност“ (?!). Струва ми се, че поне въпросната солидарност би трябвало отдавна да е отпаднала от името, защото много ухае на Коминтерн и световна пролетарска революция. Разпръскването на работническата демонстрация в Чикаго със стрелба от полицията, като възпоминание за което е обявен първоначално празникът, се е случило преди почти 150 години, в съвършено различна обществено-политическа среда. За сведение, даже в Русия „День международной солидарности трудящихся“ е преименуван на „Праздник Весны и Труда“ (Празник на пролетта и труда) още през 1992 г.

#10 gdbs 01.05.2013 в 19:13:41

Сега вече ми стана ясно,живея в свят пълен с хора готови да ядат лайна.

#11 Руди 01.05.2013 в 20:22:49

Драги авторе, нищо не разбрах! И не заради кусурите на словореда(които хич не са пренебрежими), ами защото в това, което казвате, липсва... това, което казвате. Не казвате нищо, сиреч(както би се изразил един "политик", на когото предполагам, че симпатизирате). Научавам, че живеете в някой от по-скъпите софийски квартали и допускам, че не садите картофи, нито пасете овце. Дейности, с приходите от които би следвало да се "чувстваме човеци", според Вас. Научавам още, че неврокопският комсомолски активист, бил приятно изключение. Пролетарий, откъдето и да го погледнеш! Нелепо нахилен, мяукащ и пустословен, назначеният за президент бойков слугинаж, бил приятно изключение! Чета, че даже обяснявал на американците, как бизнесът го бил научил, че 70% от успеха, се дължали на добрата комуникация. А в неговия случай, 100% от успеха се дължат на доброто подгъзуване. Сещам се и за друг неврокопски активист и политик - Сашо Праматарски. Другият път и него споменете! Че на него първата му работа беше "министър". Научавам още и че не сте чел нищо от Дарвин. И съм убеден, че няма да ми посочите, къде той е казал или писал, онова, което твърдите, че бил казал или писал! Както казваше Остап, не всички граждани са произлезли от маймуните - някои са произлезли от кравите! Останете си със здраве!

Новините

Най-четените