Бунтът на съдия No.1

"Нека не допуснем мълчанието да ни направи страхливци, нека всички заедно се преборим с неизвестността и извикаме силно: Стига вече толкова!"

Тези думи ще отекват по коридорите на Съдебната палата още дълго.

Речта на председателя на ВКС Лозан Панов беше рядък пример за смелост и готовност за осветяване на непоносимото състояние на съдебната власт.

Не за пръв път съдия No.1 влиза в директен конфликт с главния прокурор или с политическата власт  - спомнете си за дългогодишния сблъсък между Иван Григоров и Никола Филчев, или за "стиснатите за последен път зъби" на проф. Лазар Груев по повод безпардонните коментари на Цветан Цветанов за съдийската гилдия.

Не за пръв път върховен съдия повдига завесата над зависимостите в съдебната власт: по същия начин бившият председател на ВАС Константин Пенчев говореше открито за "белите покривки", на които магистрати и посредници със златни ланци решават дела без мярка за право и справедливост.

Но никога досега председател на Върховен съд не беше излизал на протест пред вратите на Съдебната палата - с лицето си и със съдийската си тога.

Иронията е, че Лозан Панов беше избран на най-високата позиция в съдийската йерархия през януари 2015 г. от същия състав на Висшия съдебен съвет, който беше посочен от правосъдния министър (в оставка) Христо Иванов като "трансмисия на търговията с дела" и чиито главни действащи лица играят ключова роля в театъра с "опраскването" (в записите "Ченалова-Янева").

Кой е Лозан Панов?

44-годишният Лозан Панов е завършил висшето си юридическо образование през 1995 г. в СУ "Св. Климент Охридски. За кратко е бил юрисконсулт в НОИ и главен юрисконсулт на Дирекцията за застрахователен надзор към Министерството на финансите (първообразът на КФН).

Работил е и като съдебен практикант в Областния съд по наказателни дела във Виена, в Районния съд на Виена - център и в Областния съд по граждански дела - Виена.

Панов има дългогодишен стаж като съдия, като кариерата му започва през 1999 г. Тогава той назначен за младши съдия в Софийския градски съд, а по-късно се прехвърля като редови съдия в Софийския районен съд, където работи до 2004 г. Между 2004 и 2007 г. той се връща в Софийския градски съд, като влиза в административното отделение на съда.

През 2007 г. тогавашният председател на ВАС Константин Пенчев се захваща със създаването на 28-те административни съдилища в страната. Тогава той кани Лозан Панов за ръководител на АС-София в условията на новоизграждащата се структура, с ограничен съдийски състав и практически несъществуваща материална база.

Едва две години по-късно Министерството на правосъдието успя да намери пространство, в което да се настанят 40-те съдии и цялото деловодство на административния съд.

В началото на 2012 г. ВСС взе решение за повишаването на Лозан Панов до върховен съдия във ВАС - и именно там го завари номинацията за председател на ВКС през декември 2014 г.

Конкурс без право на оттегляне

Лозан Панов беше предложен като втори кандидат за овакантеното място на проф. Лазар Груев (като конкурент на Павлина Панова), а под номинацията му се подписаха председателят на ВАС Георги Колев и членовете на ВСС Димитър Узунов, Галя Георгиева, Милка Итова и Светла Петкова.

На 9 декември 2014 г. - ден преди крайния срок за представяне на концепция за управлението на ВКС, Лозан Панов беше блъснат от автомобил на пешеходна пътека край Южния парк.

Магистратът беше вкаран в болница със счупена ръка и сътресение на мозъка.

По странно стечение на обстоятелствата беше настанен в една и съща болнична стая със съдебния помощник от ВАС Тодор Тодоров - нападнат и пребит пред дома си от трима неизвестни извършители (които все още не са разкрити от МВР).

Още на следващия ден Лозан Панов обяви, че се оттегля от процедурата по избор на ВКС. Вместо тя да бъде прекратена, обаче, ВСС реши само да удължи срока за приемане на концепциите.

Няколко дни по-късно Панов отново промени решението си и се върна в кампанията за ръководния пост във ВКС.

На 29 януари 2015 г. след 9-часови изслушвания и поредица разправии между членовете на ВСС Лозан Панов беше избран с мнозинство от 17 гласа за председател на ВКС със седемгодишен мандат.

Указът на президента Плевнелиев за назначаването на Панов като председател на ВКС беше посрещнат с недоволство от страна на Съюза на съдиите, които поставиха под съмнение тайната на вота във ВСС и равнопоставеността на кандидатите в извънредно удължената процедура.

Един от малкото публични гласове в защита на Лозан Панов дойде от Константин Пенчев -по това време национален омбудсман, днес - конституционен съдия.

Междувременно, мистерията около катастрофата потъна в забрава.

Оказа се, че виновникът за удара е руски гражданин, чиято самоличност така и не беше разкрита.

Тогавашният главен секретар Светлозар Лазаров отказа да уточни дали става въпрос за обикновен пътен инцидент или за преднамерени действия от страна на руснака.

Не стана ясно нито кога, нито как полицията е установила, че той е ударил съдията, включително не се разбра дали самият шофьор се е предал на МВР. До този момент няма публична информация и за развитието на досъдебното производство срещу руския гражданин.

Останаха само съмненията, че инцидентът може да е бил опит за физическа саморазправа или сплашване срещу висшия магистрат в навечерието на ключовия избор.

New Deal за ВКС

Лозан Панов се опита да наложи собствен стил в управлението на ВКС - най-вече по отношение на публичността и аргументацията на съдебните решения по важни за обществото казуси.

За пръв път председателят на ВКС даде разяснения по мотивите на присъда на подопечните си съдии - през юни 2015 г. Панов даде интервю за БНТ, посветено изцяло на спорното решение на ВКС за връщане на делото за "шестте НЕ!!!" срещу Цветан Цветанов.

Панов отказа да даде оценки за работата на съдебния състав, но не си спести личната "присъда" за вината на бившия вътрешен министър: "Докато Цветанов беше министър на вътрешните работи, България се беше превърнала в един голям "Биг Брадър".

Заедно с министър Христо Иванов, Лозан Панов беше и активен участник в настояването за дисциплинарна проверка срещу тогавашния председател на Софийския градски съд Владимира Янева в първите дни на разкритията по аферата "Червеи".

След отстраняването й Лозан Панов излъчи временния ръководител на съда - върховния съдия Владимир Йорданов, и успя да издейства оставките на цялото ръководство на СГС от ерата "Янева".

Добрият, лошият и реформаторът

Панов се стремеше да заема неутрална позиция в откритата персонална "престрелка" между Христо Иванов и съдебните кадровици, която достигна гротескни форми през юни-юли 2015 г. (контрапротести, раздаване на знамена на Северна Корея пред ВСС и официално "жалване" пред Бойко Борисов от страна на мнозинството в съдебния съвет, обиден отношението на правосъдния министър).

В същото време, той беше единственият от т.нар. "Трима големи" на съдебната власт, който открито подкрепяше конституционните промени, предлагани от МП.

След избухването на скандала със записите между Владимира Янева и Румяна Ченалова в началото на ноември, Лозан Панов беше единственият член на ВСС, който открито призова да се разследва съдържанието на разговорите между двете съдии.

"Ако се съсредоточим само върху това дали става дума за разговор между две жени, ако става дума само за това, че записите са незаконни и се игнорира съдържанието, съответните въпроси ще останат без съответните отговори", каза тогава Панов.

Съдия No.1 дори си позволи да мине с една крачка отвъд съществуващото процесуално законодателство, като призова президента Росен Плевнелиев да създаде извънредна комисия за разследване на твърденията на Янева и Ченалова за лобистки свързаности и корупция в съдебната власт.

"Има институционален вакуум, в който няма как прокуратурата да прави разследване, след като по някакъв начин името на главния прокурор също е замесено. Този вакуум не е случаен", обяви Панов.

Именно мълчанието на управляващото мнозинство по казуса с разкритията на Ченалова беше посочено от Христо Иванов като показател за липсата на воля за борба с корупцията.

Днес председателят на ВКС Лозан Панов потвърди позицията на Иванов и обвини директно "представителите на българския политически елит за спъването на конституционните промени и минирането на съдебната реформа".

Правосъдие с часовников механизъм

Речта на Панов се превърна в манифест на отдавна потисканото, но трупащо сила вътрешно напрежение в системата.

Лозан Панов има шанс да се превърне в говорител на онези "здрави ябълки" в съда (а и в прокуратурата), които не желаят повече да бъдат третирани под общ знаменател с корумпираните "каки с кошници", нито да бъдат оценявани, повишавани или наказвани от кадровиците, действащи като "топли връзки" на властта и организираната престъпност в правосъдната система.

Това са редовите магистрати, които повече от всеки друг в България желаят истинска реформа в съдебната власт.

Жалко би било, но има и вариант, в който гласът на Панов може да се окаже просто поредният "вентил", през който се изпуска контролирано напрежение от неподатливата на вътрешно прочистване съдебна система.

Има обаче един безспорен показател, че системата е пред имплозия.

Проявата на нормалност от страна на висш магистрат беше посрещната като извънредна новина.