В правителството на ГЕРБ министрите не са министри на ГЕРБ, а лично на премиера. Даже не са министри, а негови лични бушони. Нямат гарантирано политическо достойнство, защото основното им политическо призвание е на временно пребиваващи.
Изгори, за да светиш
Красноречиво показателство за това са двамата отишли си вече здравни министри. На Божидар Нанев му забъркаха измислено закононарушение с лекарства, а Анна-Мария Борисова "подаде" оставка, след като в медиите "изтече" стратегията й болните да си доплащат за лечението. Двамата здравни министри, дошли на власт безславно и без авторитет, си заминаха като ненужни парцали, без право на публично обяснение.
Третият здравен министър пък бе избран в сряда в отсъствието на този, който го издига и трябва да го представи пред депутатите - министър-председателят. Стефан Константинов бе унизен първо с твърдението на Бойко Борисов, че го е канил за поста още преди 10 месеца - неясно остана защо тогава не е приел и защо приема сега.
Втори път бе унизен, когато премиерът се договори с Лекарския съюз ден преди избрането му за министър. И трети път бе унизен, след като в парламента бе представен от вицепремиера Дянков - същия, за когото на изпроводяк Анна-Мария Борисова съжали, че е финансов министър, и когото лекарското съсловие не желае за наблюдаващ ресора им вицепремиер.
Здравният проблем обаче е финансов и двамата здравни министри се оказаха бушони за финансовия. Защото Симеон Дянков е много удобен на пожарникарско-волунтаристкия стил на управление на Бойко Борисов. Винаги е готов да се обърне на 180 градуса от всяка своя позиция, без хич да му мигне окото, винаги е готов да пренасочи пари от едно място на друго, защото премиерът не иска хората да го мразят, а само да го обичат.
Воденичният камък
Дянков обаче тежи като воденичен камък на шията на премиера. Тъкмо той според социологическите проучвания главоломно сваля не само собствения си, но и рейтинга на цялото управление. Тъкмо той е в основата на всички съсловни и синдикални протести, пред които премиерът винаги дава заден.
Освен това няма друг начин премиерският и правителственият рейтинг да се презаредят освен чрез смяната на министри. А след двукратните смени в здравното министерство, презареждане вече не може да има, без да бъде уволнен ключов министър, какъвто е финансовият.
Проблемът е, че точно такъв ключов министър няма как да си отиде, без това да хвърли тежка сянка върху цялата правителствена политика до момента и върху самия премиер. Ако Борисов можеше криво-ляво да избяга от отговорността за провалите в здравния сектор, стоварвайки я върху личните провали на двама краткотрайни министри, това няма как да стане с финансовия министър и вицепремиер, който ръководи цялата икономика и когото премиерът винаги е подкрепял.
Необходим е трик ала Пилат Понтийски, за да може премиерът да си остане строг и справедлив капитан на кораба, който го води в правилната посока, а некадърните моряци сами си изпадат зад борда.
Прекрасна възможност за това му се отваря с оня случай за огласяване на класифицирана информация отпреди половин година. В отговор на питане на бившия финансов министър, а сега депутат от БСП Пламен Орешарски, Симеон Дянков съобщи от парламентарната трибуна за тайно споразумение между кабинета „Станишев" и БНБ за депозиране на 1.2 млрд. лв от фискалния резерв в търговски банки.
Номер а ла Пилат Понтийски
В момента тече разследване за изтичане на класифицирана информация от финансовото министерство, като засега Дянков ще бъде разпитван само като свидетел, не като обвиняем. Но дори и да му бъде повдигнато обвинение и да бъде признат за виновен, разгласяването на класифицираната информация очевидно ще е по непредпазливост и под "подстрекателството" на Орешарски, както казва премиерът, понеже той е отправил питане. Така Дянков ще отнесе само символична глоба.
Нищо не пречи прокуратурата, която де факто вече е част от изпълнителната власт, да си свърши работата и Дянков да бъде осъден. При което няма как да остане министър. Самият Борисов вече заяви, че "по въпросното питане относно изтичане на държавна тайна, ако е нарушил, той ще си понесе своята отговорност, след като прокуратурата се произнесе".
Проблем няма да има нито от управленско естество - бюджет 2011 тъкмо ще е приет, нито ще накърни имиджа на правителството и премиера, дори напротив - Дянков си отива за дребно прегрешение, но вижте как за Бойко Борисов законността е над всичко.
Владислав Горанов начело?
Политически проблем на премиера няма да има с наследника - без Дянков спокойно ще може да се върви по дянковски, като начело на ведомството например застане сегашният зам.-министър Владислав Горанов. Нищо, че в сравнение с него на синдикатите Дянков вече ще им изглежда като един много социално ангажиран човек.
Горанов обаче няма да има авторитет и за вицепремиер (Дянковият бе предварително напомпан като човекът в топ 100 на световните икономисти). Затова ако той стане министър, вероятно ще се търси и ново лице за вицепремиер, което да отговаря за икономическите ресори. Или пък ще се търси друг вариант за финансов министър, който отново да е и вицепремиер.
Нищо не пречи например самозамразилият вицепремиерската си номинация през януари икономист Илиян Михов да си я размрази. Може също броят на вицепремиерите да нарасне на трима. Най-малко вероятен изглежда вариантът кабинетът да остане само с един вицепремиер - Цветан Цветанов.
Проблемът кой да е вице не е само въпрос на запълване на щата, а на вътрешно-кабинетен баланс. След отстраняването на Дянков вицепремиерът Цветан Цветанов ще стане с още по-силни позиции, и един неовластен и слабоавторитетен нов икономически вицепремиер само ще усили тези позиции. За Борисов това няма да е никак изгодно. В политиката няма приятелство, дори и между първи приятели.
Активите от акциите на МВР - само на рейтинга на Цветанов
Борисов не може да си позволи активите от МВР акциите да се пишат главно на сметката на Цветанов, а пасивите на цялото управление да са за негова лична сметка. Раздалечаването в рейтингите на двамата може да застраши собствените му позиции на министър-председател.
Особено като се има предвид, че Цветанов владее не само едно от най-важните за всяка власт министерство, но и партийния апарат и голяма част от депутатите на ГЕРБ (както и в БСП, когато Румен Петков хем беше вътрешен министър, хем държеше организационните структури в партията).
При тежък срив на доверието в управлението той може да се превърне в спасителен вариант за ГЕРБ да удържи властта. Борисов едва ли би си позволил сам да засилва тези позиции на Цветанов в кабинета, като го остави единствен вицепремиер или назначи за втори такъв по-слаба от Дянков и безвластна (без да е титуляр на ключово ведомство като финансовото) фигура.
Така проблемът Дянков всъщност се оказва проблемът Цветанов. И голямото питане при Операция "Дянков" не е дали ще бъде сменен, а кога точно, и кой или кои ще наследят ресорите му на финансов министър и вицепремиер.