Трудно е да се сетим за две по-очевидно противопоставящи се сили във футбола от Пеп Гуардиола и Диего Симеоне.
И двамата бяха халфове, но тотално различни. Гуардиола беше оформен като играч благодарение на философията на Йохан Кройф и Барселона. Симеоне пък описваше собствения си стил на игра като на "човек с нож между зъбите".
Навремето Гуардиола потърси съветите на Марсело Биелса и се вдъхнови от идеята да подари на света "тика-така". Симеоне игра под ръководството на Биелса за Аржентина, но моделът му Чолизмо е тотално различен на този на именития треньор. Симеоне е почитател на тактика, при която унищожаването на съперника е за предпочитане пред изкуството на терена.
Това обаче съвсем не означава, че отборите на Чоло не могат да създават красиви моменти. Спомнете си сезон 2013/14, когато Атлети постави на колене Реал и Барселона на вътрешната сцена и играеше наистина зрелищно.
Подобна беше и историята на играча Симеоне - имаше от всичко по много.
През кампания 1995/96 Чоло, Любо Пенев и останалите звезди на Радомир Антич станаха шампиони на Испания, след което оформиха дубъл, печелейки и Копа дел Рей.
На финала бе победен Барселона.
Можете да си представите каква беше битката в центъра между Симеоне и Гуардиола.
Пеп се плъзгаше грациозно по терена, сякаш всяко негово движение се контролираше от компютър. Чоло пък беше в обичайния си режим на футболист "с нож между зъбите".
Но стереотипите понякога са за да се потъпкват. Диего твореше, а Пеп и останалите (най-вече капитанът Бакеро) гледаха отблизо. Едва ли им е било до аплаузи, но Чоло си изръкопляска сам.
На два пъти пъти прекара топката между краката на Хосе Мари и прати Гуардиола за "зелен хайвер", след което аржентинецът плесна с ръце, преди да подаде на свой съотборник.
Понякога Симеоне можеше да държи острието между зъбите си и да превръща унищожението в изкуство. Такъв е и сега като треньор.
