Финалът на Шампионската лига през 2012 година бе едно от тези странни намигвания на съдбата, за които не ти остава нищо друго освен да се примириш, че така е писано да стане.
Всичко бе предрешено Байерн Мюнхен да грабне трофея. Баварците изглеждаха по-класният отбор, финалът щеше да се играе на техния "Алианц Арена", а два месеца и половина преди това Челси остана без треньор.
Андре Вияш-Боаш бе уволнен заради слаби резултати, а до края на сезона неговото място бе заето от асистента му Роберто Ди Матео. Но дори тези обстоятелства не попречиха на Челси да постигнат това, за което клубът и привържениците му започнаха да мечтаят с идването на Роман Абрамович.
Байерн не просто доминираше, а бе натикал противника си в собственото му наказателно поле. Положенията за гол пред вратата на Петър Чех се редяха едно след друго, но къде с късмет, къде с жертвоготовност, къде заради слаби отигравания на Баварците топката така и не влизаше във вратата.
В 83-тата минута неизбежното се случи, и то по най-комичния начин. Томас Мюлер изведе домакините (не само символични) напред в резултата. Нападателят засече толкова нелепо едно центриране с глава, че заби топката в тревата, която обаче прехвърли изненадания Чех, рикошира в горната греда и тупна зад голлинията му.
Тогава в герой за "сините" се превърна Дидие Дрогба, който две минути преди края на редовното време изравни. Последваха безголови 30-минутни продължения, в които Чех спаси удар от бялата точка на Ариен Робен, след което и дузпи. Байерн започна с три от три, докато Хуан Мата бе сбъркал изпуснал първата за Челси.
Тогава обаче отново се намеси съдбата. Чех хвана дузпата на Ивица Олич, а Бастиан Швайнщайгер прати топката в страничната греда. Победната дузпа за лондончани се падна на Дрогба и той отново не разочарова.
Така четири години след драмата под дъжда в Москва и изпуснатия трофей във финала срещу Манчестър Юнайтед Челси взе своя реванш. Докато Байерн трябваше да чака до следващата година, за да триумфира в турнира на богатите, когато вече нищо не можеше да го спре по пътя към "купата с ушите".
Девет години по-късно Дрогба си спомни за онзи финал и за човека, който му достави центрирането за изравнителния гол, преди да дойде драмата с дузпите.
"Вияш-Боаш бе уволнен през март 2012-а и ние, играчите, свикахме среща на отбора, на която признахме, че имаме сериозна вина за това - признава Дрогба. - Капитанът Джон Тери, Франк Лампард, Петър Чех и още няколко от лидерите на тима говориха открито. Решихме, че ще насочим всичките си сили към Шампионската лига, въпреки че бяхме загубили от Наполи с 1:3 в първия осминафинал.
Осем години. Преследвахме този трофей в продължение на цели осем години и така и не успявахме да го спечелим. Всичко, което успяхме да постигнем в този период, беше онзи финал в Москва през 2008-а срещу Манчестър Юнайтед. Всички футболисти се съгласиха да пренебрегнем егото си и да се обединим за общата цел - спечелването на Шампионската лига.
След тази среща отидох при 23-годишния Хуан Мата, който изглеждаше угрижен, и му казах: "Моля те, маестро, помогни ми да спечеля Шампионската лига." А той ми отвърна: "Пич, луд ли си, ти си Дидие Дрогба, ти ми помогни!"
Тогава пак му казах: "Тук съм от осем години и не успявам да я спечеля, но вярвам, че с твоята помощ ще успеем. Дори ще ти купя подарък, ако спечелим."
Този разговор се състоя в началото на март. Три месеца по-късно бяхме в Мюнхен за финала на техния стадион. Мюлер вкара осем минути преди края. Бях съсипан, не можех да се събера. Тогава същият този младеж дойде при мен и ми каза: "Вярвай, Диди, трябва да вярваш!"
Почти през сълзи му отговорих: "Да вярвам в какво? Всичко свърши. Сега ще плача, както плаках преди няколко месеца, когато загубих Купата на африканските нации с Кот д'Ивоар."
Но тогава дойде последната минута. Първият ни корнер. Да, първият, срещу 18 за Байерн. Познайте кой центрира от този корнер. Хуан Мата! Останалото е история."
