В събота вечер стотици милиони чифтове очи ще се вперят в телевизорите, а кадрите от меката истанбулска нощ обещават да са паметни. Няма съмнение - когато се играе финал в най-важния клубен турнир на планетата, никога не е скучно.
Но този път ни чака класика, като "звездите са се съюзили" да ни убедят в това.
22:00 часа, стадион "Ататюрк" в Истанбул. Манчестър Сити срещу Интер за трофея в Шампионската лига. За безсмъртие. За короната на европейския футбол. За Купата с големите уши, която е сънувало поне веднъж всяко хлапе, подритвало топката и гледало някога играта, която ни е омагьосала колективно.
Няма как това да не е епос. Нищо, че ако погледнете букмейкърските сайтове, коефициентите ще ви кажат кой ще бие. Защото толкова ярко изявен фаворит не се помни от години на такова ниво, на финал. Ставките за Сити са направо стряскащо ниски, сякаш играчите на Пеп Гуардиола просто трябва да излязат на терена, да избутат 90-те минути и да си вземат трофея. А футболът не работи така.
Английски отбор срещу гранд от Милано в Истанбул, на "Ататюрк". Как звучи само?
Като през 2005-а, нали?!
Тогава Милан и Ливърпул вдигнаха паметник на футбола с един невъобразим мач, който никога никой няма да може да ви обясни с аргументи на логиката.
3:0 за Милан, който бе определено по-класният отбор, пълен със звезди. Но - възраждане, събуждане, обрат - 3:3. И после при дузпите съдбата посочи Ливърпул.
Наричат го Чудото "Истанбул", а от онзи ден преди 18 години финалът все не отива пак край Босфора.
Два пъти този град бе определян да го приеме, но пандемията и в двата случая го прати далеч от Турция. През 2020-а и 2021-ва Португалия бе компромисният вариант, а Истанбул си чакаше реда.
И ето, дойде. И там пак ще видим английски отбор и един от двата гранда с раирани екип от Милано. Този път синьо-черни.
Твърде много съвпадения. Има и още, изчакайте.
Всички се надпреварват да кажат "Сити" и това е очевидният отговор на въпроса, който всъщност е най-важен. Но Сити си няма хърватин...
Какво ли пък значи това?
В последните 10 финала от 2013-а насам винаги в тима-шампион на Европа има поне по един.
Модрич (пет пъти с Реал), Ковачич (с Челси), Манджукич (с Байерн, 2013-а), Перишич (също с Байерн, 2020-а), Ракитич (Барселона) и Ловрен (с Ливърпул), празнуваха на терена с този магнетичен трофей.
Интер ще има на финала в състава Марсело Брозович - титуляр или резерва, няма значение. Но ще е там. В Сити хърватин няма, а предстоящият трансфер на Матео Ковачич от Челси идва твърде късно, за да го картотекират за финала.
Просто любопитен детайл, но - пак щрих към това, което ни чака в събота.
Сити играе възхитителен футбол и е най-добрият, най-постоянният и най-страховитият съперник в Европа в момента. И около това няма спорове. И има стимула да застане на трона до градския враг Юнайтед като клуб с требъл. Единствено "дяволите" от 1999-а са го правили от английските грандове. Титла, купа на страната, корона на Европа.
Пеп пък може да стане единственият, който го е правил с различни отбори.
Но не бива да забравя кой спря неговата всепобеждаваща Барселона в едни други незабравими мачове през 2010-а, в полуфиналите по пътя към трофея.
Интер беше. Интер на Жозе, обвинен тогава в смъртния грях да е изповядвал на "Камп Ноу" антифутбол в реванша. Да, но победи. При това - как се играе с 10 души от 28-ата минута срещу най-силния отбор на планетата?
Но това е друга тема. Важната в случая е, че и тук има намигване от съдбата и допълнителна завръзка. Пак Интер на пътя на Пеп към безсмъртието...
А Интер, както и да го мисли, планира и се подготвя, трябва да отвори дебелите книги със заветите на Жозе Моуриньо и Еленио Ерера, ако иска пак да е шампион на Европа. Ясно е, че мрачните времена на катеначото са отминали и споменът за Бургнич, Факети и останалите е някъде назад във времето. Но единствено с издигане на крепост този тим на Симоне Индзаги може да спре машината.
Ако сложим ръка на сърцето, независимо кой отбор подкрепяме, трябва да признаем очевидните факти.
А те са, че ако Сити повтори първото полувреме от полуфинала-реванш с Реал, второто в събота можем да го пропуснем. Това бе футбол на друга скорост, с ниво на прецизност около съвършенството, с преса като в менгеме - и то, срещу отбора с най-много опит, ноухау и класни, видяли всичко в този турнир играчи. Е, и те бяха натикани, смачкани и разнебитени... Как да го избегне Интер?
Но това е финал, а финалите имат своите различни закони. Ако всичко ставаше според прогнозите и статистиките, играта, която обичаме, нямаше да е жива. Затова и в събота вечер ще видим епос. Дали ще е нещо изключително драматично с късен гол. Дали ще са дузпи.
Или пък просто зрелище с очакван победител. Но няма да е скучно.
Съдбата и футболните богове няма да го позволят. Не и на "Ататюрк", не и когато на терена са англичани и гранд от Милано.
Просто е писано това да е епос.
