Прословутото клише гласи, че треньорът винаги ходи с оставка в джоба си.
Някои треньорски смени се усещат като изцяло предвидими и неизбежни, но въпреки това служат за напомняне колко абсурден може да бъде светът на футбола.
Такъв е случаят и с уволнението на Карло Анчелоти, случило се снощи - едва няколко часа след убедителната победа на Наполи с 4:0 над Генк.
Разгромът класира италианците за 1/8-финалите в Шампионската лига, а техният треньор изравни рекорд в професията, който до момента принадлежеше само на Жозе Моуриньо. Съдбата му обаче вече е била решена заради огромното напрежение в клуба и по-късно от Наполи обявиха, че се разделят с трикратния победител в Шампионската лига.
Самият треньор говори на пресконференцията след мача с Генк, като обяви, че не е подавал и няма намерение да подава оставка, а иска да продължи да работи и разчита, че играчите са способни да се подобрят. Той обясни и че очаква среща с боса Аурелио де Лаурентис на следващия ден. Клубът обаче беше планирал друго.
"Наполи реши да отнеме ролята на старши треньор на първия отбор от мистър Карло Анчелоти. Отношенията на приятелство, взаимно почитание и уважение между клуба, президента и Карло Анчелоти остават непокътнати", гласеше краткото официално съобщение, появило се в Twitter.
Естествено, решението е било взето от президента Де Лаурентис още преди срещата с Генк и е свързано с готвения заместник на Анчелоти - който по една случайност също е легенда на Милан.
Защо се стигна дотук?
Анчелоти пое отбора през юли 2018 г., за да замени отишлия в Челси Маурицио Сари. На първо време целта беше да бъде продължен възходът, благодарение на който Наполи беше изключително близо до титлата при Сари.
Един от най-реномираните треньори в Европа, печелил трофеи с тимове като Милан, Челси, Реал Мадрид и Байерн Мюнхен, Анчелоти изглеждаше повече от обнадеждаващ избор за поста. Наполи вече разполагаше с превъзходен отбор, а сега играчите щяха да бъдат ръководени от доказан победител.
За Татко Карло обаче животът на "Сан Паоло" не се оказа лесен. Първият му сезон беше неравен, с немалко върхове и спадове, като в крайна сметка непостоянството не позволи да бъде застрашена хегемонията на Ювентус.
Юве взе поредната си титла и завърши 11 точки над Наполи, а предходния сезон разликата беше само 4 т. в полза на "бианконерите".
Да, неаполитанците отново завоюваха второто място, но това нямаше как да бъде възприето като впечатляващо постижение.
В Европа Анчелоти трябваше да поведе своя Наполи през най-тежката група в Шампионската лига, която го изправи срещу Ливърпул и Пари Сен Жермен. Все пак тимът се движеше без поражение, с две победи и три равенства, и трябваше просто да избегне загубата от Ливърпул в последния кръг, за да продължи напред.
В паметен мач на "Анфийлд" бъдещите победители в турнира се наложиха с 1:0, докато Наполи изпусна своите шансове и отпадна при равни точки със съперника си, но по-малко отбелязани голове в групата.
Това означаваше прехвърляне в Лига Европа, където беше достигнат четвъртфинал и на него се стигна до изключително безлично отпадане от Арсенал с общ резултат 0:3. Бележещият с рекордни темпове Наполи на Сари изведнъж се беше оказал занулен във важните си мачове при Анчелоти.
Новият сезон също започна неравно, с една будеща безпокойство победа с 4:3 над Фиорентина и по-късно злощастно 3:4 срещу Ювентус след автогол в края на основната фигура в защитата Калиду Кулибали.
6 победи в следващите 9 мача, включително убедителното 2:0 над Ливърпул в Шампионската лига, създадоха представа, че отборът се движи в правилната посока. Там някъде обаче всичко рухна.
В последвалите 9 срещи, преди вчерашната победа над Генк, бяха записани 8 равенства и една загуба, а внезапно "небесносините" се оказаха на седмото място в калчото. В момента първото място е отдалечено на непосилните 17 т., но тук идва въпросът доколко проблемът е в Анчелоти.
Президентът Де Лаурентис сам влоши климата в съблекалнята, а играчите се вдигнаха на бунт и водещите новини около отбора се изместиха към ставащото извън терена.
Шефът първо обиди пред медиите двама от най-верните и дълго задържали се в отбора футболисти, Дрис Мертенс и Хосе Кайехон, заради предполагаемото им решение да заиграят в Китай, вместо да продължат договорите си.
После целият тим се надигна срещу Де Лаурентис заради нареждането му футболистите да останат на тренировъчен лагер след равенството 1:1 със Залцбург на 5 ноември. Играчите отказаха, а президентът заплаши, че ще ги съди и държеше отговорен и Анчелоти.
Медиите веднага гръмнаха, че в Наполи се случва бунт на футболистите срещу президента, а треньорът се оказа между чука и наковалнята.
Последваха огромни глоби за смятаните за водачи на бунта, като целият тим отнесе общо около 2 млн. паунда глоба. А вече съществуващите неразбирателства между Анчелоти и Де Лаурентис се задълбочиха.
Обстановката стана още по-напрегната, когато най-крайните фенове се обърнаха срещу играчите. В резултат домът на Алан беше ограбен, а колата на Пьотр Жиелински беше потрошена. Съпругите и приятелките на футболистите се притесниха, според слуховете някои от тях вече искаха да напуснат града. В Наполи стана трудно да се мисли за футбол.
В този период Карло Анчелоти не взе твърдо някоя от двете позиции и се опита да изиграе ролята на медиатор, но изглежда през цялото време е бил обречен. Говори се, че Де Лаурентис е искал да се отърве от Анчелоти веднага след бунта на играчите, но е бил разубеден от адвокатите си. Сега неизбежното се случи и предстои нов етап и за наставника, и за отбора.
Бъдещето на Наполи е свързано с Дженаро Гатузо, който е без работа от края на миналия сезон, когато си тръгна от Милан, след като не успя да класира отбора за Шампионската лига. Той се е съгласил да подпише за година и половина и да наследи човека, под чието ръководство постигна най-големите си успехи като халф на Милан.
За разлика от Анчелоти обаче, Гатузо все още не се е доказал като треньор и назначението му ще бъде риск в една ситуация, в която разклатеният тим може рязко да тръгне още по-надолу.
Самият Татко Карло няма да остане без работа, освен ако той самият не предпочете да си почине до края на сезона. Английската преса веднага го определи като фаворит да поеме Арсенал и отбеляза, че Анчелоти има по-богата визитка от всички останали, спрягани за "Емирейтс".
Впрочем в последния си мач с Наполи той добави един солиден рекорд на сметката си. Неаполитанците станаха шестият отбор, класиран от Анчелоти за елиминациите на Шампионската лига след Милан, Челси, Байерн, ПСЖ и Реал Мадрид.
Жозе Моуриньо е единственият друг мениджър, класирал толкова много различни отбори до такава фаза.
За Карло моментално завръщане към активната работа, както и конкретно във Висшата лига, ще е амбициозен ход, но той вече живя и работи в Лондон, когато спечели дубъл още при първия си сезон в Челси. Вариант за него е не само Арсенал, но и Евертън, който също е с временен треньор след уволнението на Марко Силва.
Каквото и да избере италианецът, репутацията му не пострада особено през тези 19 месеца в Неапол и той ще продължи да бъде възприеман повече като потърпевш от ситуацията в клуба и пиперливия характер на президента.
А във визитката му бива добавен и още един уникален момент: уволнение след разгром с 4:0...
