Една от най-големите болести на нашето време е стресът. Колкото и странно да звучи, именно стресът поражда най-големите проблеми на организма, като задейства всякакви болести и болежки.
Така в един момент, колкото и да сте отдадени на работата и амбициите си, натоварването става прекалено и умората запова да ни преборва. А организмът ви започва да ви дава знаци, че е време за почивка.
От Inc.com посочват някои от признаците на професионалното преуморяване:
1. Често отлагате работа. Чувствате се незаинтересовани и неангажирани
Един от най-ярките признаци, показващ, че сме прекалили с дадена дейност, е липсата на интерес. Ако забележите, че избягвате всички задачи, свързани с работа, или пък се ужасявате от мисълта, че за пореден път трябва да правите нещо, което вече не може да понасяте, значи сте прекрачили границата на търпимост. Това сигурен признак за прегаряне.
2. Здравето ви е разклатено
Без значение дали става въпрос за възпалено гърло или лека настинка, ако имунната ви система започва да издиша, значи сте прекалили с натоварването. Ако се чудите защо постоянно имате здравословни проблеми и не се чувствате добре, в повечето случаи отговорът се крие във високите нива на стрес и липсата на сън - фактори, често свързани с професионалното прегаряне.
Физиологичните симптоми могат да засягат стомашно-чревни проблеми, главоболие, болки в гърба. Прегарянето потиска имунната система и създават благоприятна среда за развитието на хронични заболявания.
3. Разсеяни сте, докато се храните
Въпреки че това не е нещо, за което обикновено не мислите, веднага щом спрете да отделяме време за пълноценно хранене, разбирате, че сме поели прекалено много задачи. Ако забележите, че все по-често ядете на работното бюро или на кухненския плот вкъщи, отделете повече време за една от основните житейски нужди - храната. А и все пак храненето, освен всичко друго, е и удоволствие.
4. Всичко ви е безразлично
Често използваме безразличието като вид бариера, прикриваща вълненията и терзанията, които бушуват вътре в нас. Когато поставяме стена между себе си и останалите, ние не си позволяваме да изпитаме емоциите, които измъчват дълбините на нашето същество, било то гняв, разочарование, тъга или съжаление.
