Когато вече се говори за "Вагнер", все по-малко хора имат предвид известния германски композитор. Значението на това име придоби много по-мрачен аспект и сега все повече се свързва с една от най-опасните наемнически армии в световен мащаб, чиито операции се разпростират от Украйна до Венецуела и Мозамбик.
Създадената през 2014 г. от останките на провалилия се проект "Славянки корпус" група е свързвана с руския олигарх Евгений Пригожин, близък до президента Владимир Путин.
Макар официално това да е частна група за охранителни и военни мисии, "Вагнер" е едно от неофициалните средства на агресивната руска външна политика в борбата за влияние на Кремъл из проблемните точки по света, като същевременно с това развива все по-доходоносния бизнес на частните армии.
И ако мисиите на "Вагнер" ги издигнаха в позицията на изгряваща сила, превръщайки идеята за подобни наемнически групи в ключово звено на "сивата политика" на Русия, а действията ѝ в Сирия хвърлиха сериозна светлина върху операциите на групата, сегашното развитие на малката частна армия на Пригожин в Африка определено предизвикват интерес с поне засега очертаващия се провал.
Каквото и да си говорим, в момента Африка е голямото поле на международните игри. Икономически изостаналите държави там са заплашени от възхода на радикални терористични групировки, "Ислямска държава" разгръща своята сила на терен, а нестабилността може да доведе до практическия край на някои доскоро относително стабилни държави.
Така за Запада, Русия и Китай се отваря огромна възможност за установяване на влияние върху части от континента. Преди около година Москва активно си съперничеше с различни групи от Западна Европа, САЩ и Китай за осигуряването на частни военни договори (за милиарди долари) за охрана и обучение на въоръжени сили. Основният коз, който Кремъл представяше пред държавите от региона, бяха вече доказаните успехи на "Сирийския модел". Така в крайна сметка 20 договора за военни услуги бяха спечелени в държави от Африка.
Цялата тази еуфория около "победата" над западните конкуренти обаче е на път да пресъхне.
Въпреки че тук става въпрос за наемници, "Вагнер" по същество е част от руската държавна политика - те никога не са приемали назначение някъде, без преди това да има изричното одобрение от Кремъл. И макар да не са официално признати като част от руските въоръжени сили, те по същество представляват интересите на правителството на Путин. А това най-често означава експлоатация на природни ресурси.
Според един от създателите на журнала за актуални военни конфликти De Re Militari Руслан Трад, една от водещите цели на Москва за стъпването ѝ в Африка са именно богатствата от природни ресурси, които Русия иска да използва, за да запълни собствения си бюджет, ударен от санкциите на Запада.
Добивът се извършва от частни компании, чиито собственици са хора, приближени на Путин. Така в едно и също време се задоволяват нуждите на държавата, но и се изплащат услуги за олигарсите, подкрепящи руското правителство.
Трад и изследователя и преподавател в Тексаския университет Кирил Аврамов са пред издаване на книга, посветена именно на темата за наемническите сили, подчинени на Кремъл, като те откриват, че моментът с предоставянето на военна подкрепа срещу експлоатация на природни ресурси е често повтаряща се тема в руската намеса по горещите точки.
"Именно защото Русия разчита на тези ресурси, Москва се "кара" на Асад в момента през своите медии. Поводът е затварянето на газови полета, които руснаците експлоатират. И тъй като "Вагнер" участват в охраната, Москва може да заплашва да ги изтегли като цяло", коментира Трад.
Това е и реалната печалба от въртенето на бизнеса с частни армии за Кремъл - неофициална военна подкрепа срещу възможността след това за развитие на много по-доходния бизнес с полезни изкопаеми, нефт и газ. В това отношение Москва стъпва смело и категорично, без да пести усилия и да обещава сигурност и победи.
Още през 2018 г. войниците на групата се появиха в ЦАР - богата на ресурси, но много нестабилна държава, където застанаха на страната на президента Фаустин-Арханг Туадера. Въпреки това все още не се знае какъв е пълният обхват на дейностите на "Вагнер".
Междувременно на север в Либия групата играе важна роля в бушуващата в страната гражданска война. По-конкретно, наемниците от "Вагнер" се включиха в подкрепа на Либийската национална армия на ген. Халифа Хафтар, вероятно в замяна на обещания за договори за експлоатация на богатите енергийни резерви на северноафриканската държава.
За да стигнем и до това, което в момента представлява най-голямата пречка пред африканските амбиции на "Вагнер" - Мозамбик.
През август 2019 г. президентът на Мозамбик Филипе Нюси се срещна с руския държавен глава Владимир Путин и постигна споразумение за руска военна помощ в страната в замяна на множество богати концесии за газ в страната.
Два месеца по-късно групата "Вагнер" влезе в Мозамбик с 200 войници с пълната увереност, че войниците ѝ са дошли, за да установят руското влияние в страната и да подпомогне правителствените сили в борбата им срещу "Ислямска държава" в богатия на природен газ северен район Кабо Делгадо.
Макар в Африка да действат няколко подобни частни наемнически армии с различен произход, правителството на Мозамбик се спира на "Вагнер" по няколко причини. И макар славата им и похвалите за огромна ефективност да са една от тях, много повече натежава политическият фактор от връзките с Русия, както и крайната цена.
Докато наемническите групи от Африка с по 50-60 войници в състава си и богат опит на терен биха стрували на властите в Мозамбик по между 15 000 и 25 000 долара на месец за всеки наемник, групата "Вагнер" изпраща по 200 свои кадри за по между 1800 и 4 700 долара на месец на калпак, пише специализираното издание SOFREP (Special Operations Forces Report).
"Именно в Африка руснаците правят най-голямата си крачка, сключвайки договори с дузина африкански държави, включително за обучение на местни армии, добив на ресурси и продажба на оръжия. Това е нещото, което ние с Кирил Аврамов наричаме в работата си "пакет от услуги" на Москва", коментира Трад.
Съответната разлика в цените, разбира се, ще се навакса впоследствие с разнообразни други договори за експлоатация на подземните блага на страната.
Големият проблем в случая идва, когато тези обещания трябва да бъдат изпълнени.
Офанзивата на самуоверените руски наемници към региона до границата с Танзания се сблъска с повече проблеми, отколкото те са могли да очакват, въпреки цялата си ударна мощ и военна техника.
Още със самото настъпление бойците на "Ислямска държава" започват стягане на редиците, привличане на нови попълнения, включително и от съседните държави, и организиране на партизански нападения, при които редица войници от "Вагнер" загубиха живота си.
С други думи настъплението, което трябваше да изтласка ИД от региона, само засили позициите им за сметка на загуби както за армията на Мозамбик, така и за руските наемници.
И в голяма степен вина за това имат самите "Вагнер". Те се сблъскаха със същия проблем в Африка, с който и армията на СССР по време на Студената война - напрежение с местните сили и тотален отказ да се вземат предвид фактори като местната култура и местното население.
Руските наемници обвиняват мозамбикските войници в липса на дисциплина, докато войниците, на свой ред, се оплакват от тормоз от руснаците. За първите просто представлява абсолютна трудност да спечелят доверието на страната, която ги е наела да свършат работа.
С други думи, руснаците не разбират местната култура, не вярват на войниците от местната армия и се бият в ужасни заобикалящи ги условия (за които не са подготвени въобще) срещу много по-адаптивен и хитър враг. И са затънали до шия.
"Главната цел на "Вагнер" в Мозамбик не е да преследват ИД, а да подсигурят добива на ресурси в провинцията. Проблемът е, че "Вагнер" не са подготвени за реалността там - за разлика от Сирия, районът е труднодостъпен, няма пътища и има действащи групировки от няколко години. Една от тях е свързана с ИД. Същата организация преди няколко дни обяви желание да създаде местен "халифат". Т.е. руснаците се включиха в район, който им е непознат. Затова попаднаха и на засади и имат жертви - те просто не са били подготвени за подобен сценарий", коментира Руслан Трад.
Така, след като претърпя поредица от поражения и повече от дузина жертви, "Вагнер" изтегли войските си обратно към основната си база в Накала, на около 400 км на юг.
Групата изпитва вече същия проблем и в ЦАР - там на терен са изпратени стотици наемници, които да действат заедно с множество местни сили, но крайният резултат е отчайващ заради грубото отношение на руснаците и взаимното недоверие.
Междувременно в Либия "Вагнер" показва ахилесовата си пета - въздушните удари. Групата още от Сирия насам няма условия да се справи с въздушни нападения, което при мисията в Либия доведе до десетки жертви след сблъсъци с турските сили и атаки от дронове.
През януари Путин и турският президент Реджеп Таип Ердоган постигнаха споразумение, след което се появиха съобщения, че силите на "Вагнер" са изтеглени от фронтовата линия в Триполи, но впоследствие те отново бяха върнати на терен. Според някои доклади сега се опитват да вербуват сирийски младежи за изпращане на терен в Либия, където да се бият за силите на Хафтар, но засега обстановката на този фронт продължава да бъде без промяна.
"Наистина "Вагнер" не са готови за Мозамбик. В Либия някак имат повече опит и е по-познат теренът, но дори там те участват зад фронтовата линия, а не директно на нея както в Сирия. В Сирия бяха включени на фронта едва при много тежки ситуации за силите на Асад. Това само доказва, че основната им цел не е сражения, а охрана. Един скъпо платен и добре въоръжен СОТ", допълва още Трад.
Именно това е и причината, според него, най-ценните информации за "Вагнер" в момента да идват именно от собствените бойци на компанията. Това се случва заради недоволство не само заради заплащането, а най-вече защото в Африка тези военни са принудени да охраняват обекти, а не да участват активно в действия.
Цялостният извод обаче е един - нещата не вървят добре за руснаците в Африка. А когато някой покаже видима слабост, особено в този свят на частни военни договори, другите ще се опитат да го използват в своя полза. В случая този някой е сравнително неочакван - американският магнат Ерик Принс.
Принс, основателят на частната охранителна фирма Blackwater (сега вече Academy), през последните месеци се стреми да предостави военни услуги на "Вагнер" в най-малко две горещи точки в Африка, според доклад на The Intercept.
Съобщава се, че Принс се е срещнал по-рано тази година с официален представител на "Вагнер", предлагайки му да подсили операциите на групата в Либия и Мозамбик - информация, която адвокатът на американския бизнесмен отрича категорично.
Според същия доклад Принс също се стреми да осигури сили за разширяване на операциите на "Вагнер" в Мозамбик. Той е изпратил предложение до руската частна армия, в което се предлага тя да бъде снабдена с допълнителни сухопътни сили и авиационно наблюдение - нещо, което липсва в момента. От там обаче са отклонили това предложение.
Руснаците не искат да признаят, че се нуждаят от помощ, нито да я приемат от американец с толкова близки връзки в Белия дом - Принс е брат на секретаря по образованието Бетси ДеВос.
И все пак реалността остава пред Русия и техните прокси агенти от "Вагнер" - ситуацията в Африка се заплита все повече, радикални и джихадистки организации като "Ислямска държава" набират все по-голяма сила, а по нищо не личи руските войници да имат силата да ги спрат. Какво ще значи това за руските интереси в региона?
Все още никой не може да даде отговор на този въпрос. Кремъл е известен с умението си да извива ръце, веднъж щом влезеш в отношения с машината на Руската федерация, но въпросът е дали скоро ще остане на кого да извиват ръцете в региона.
