"Белите дробове" на планетата изчезват. Амазонската джунгла от десетилетия страда от обезлесяване, а последни данни сочат, че то е достигнало до рекордни нива през тази година.
Сателитни изображения, направени между януари и юни, показват 4 000 квадратни километра унищожени гори.
Обезлесеният район е четири пъти по-голям от площта на Ню Йорк и представлява ръст от 10,6% спрямо същия период на 2021 г., което е повече, отколкото за който и да е подобен период през последните седем години на водене на записи по настоящата методология.
Две от основните причини за унищожаването на Амазонската джунгла - горски пожари и дърводобив.
Юни месец се оказва особено лош, тъй като Бразилия регистрира най-големия брой пожари в Амазония за последните 15 години, въпреки че те са само малка част от това, което обикновено се наблюдава, когато настъпи пика им в периода август-септември.
Много често изсичането на горите има пряка връзка с пожарите.
Обикновено след като дървосекачите разчистят някоя местност от дървета, впоследствие на мястото животновъди и земеделци палят огньове като начин почвата да бъде подготвена за селско стопанство. Затова повече изсичане на дървета води и до повече пожари, според доктор Маноела Машадо от Оксфордския университет.
"Ако имаме голям процент на обезлесяване, неизбежно е да имаме и голям брой пожари", твърди Машадо. "Това е изключително лоша новина."
Природозащитниците в Бразилия обвиняват президента Жаир Болсонаро и неговите политики за неглижиране на опазването на джунглата и насърчаване на дървосекачите, животновъдите и спекулантите със земя, които разчистват публична земя за печалба.
Данни от анализа на Института за изследване на околната среда в Амазония (ИИОСА) показват, че обезлесената площ, регистрирана за първата половина на 2022 г., е с около 80% по-голяма от унищожаването, отчетено за първата половина на 2018 г. - година преди Болсонаро да встъпи в длъжност.
"Тези, които контролират Амазония, не искат тя да бъде запазена", казва Ане Аленкар, научен директор на ИИОСА. "Джунглата няма стойност в днешна Амазония."
Мащабното обезлесяване на бразилска Амазония започва през 60-те години на миналия век, когато правителствените стимули за разчистване на земя съвпадат с въвеждането на по-ефективни инструменти като моторни триони и булдозери. Немалък принос за този процес има и строежът на големи инфраструктурни проекти като язовири, мини или Трансамазонската магистрала, която е дълга около 4000 километра.
Така между 1960 и 2010 г. населението в района нараства от 5 милиона на 25 милиона, тъй като огромни групи хора мигрират, за да търсят препитание и нови възможности.
Днес тези, които наричат Амазония свой дом, са около 30 милиона, включително фермери, животновъди и производители на каучук, а една огромна част от целия проблем се състои в намирането на баланса между опазването на природата и съхраняването на поминъка на милиони хора.
За мнозина в селското стопанство на Бразилия животновъдството и земеделието са помогнали за намаляване на глада в страната, въпреки че това често се случва с цената на незаконен дърводобив и широкомащабно обезлесяване на джунглата,
Фермерите са неспособни да управляват земите и реколтата си, поради загубата на плодородието на почвата, затова постоянно се местят в нови райони и разчистват повече земя, което води до обезлесяване и причинява големи щети на околната среда.
Милиони хора разчитат на разчистената земя за прехраната си, но други пък зависят от тропическите гори за съхраняване на своя начин на живот. Районът е дом на около 300 различни племенни общности, включително 80 от последните в света, които почти не са имали контакт с външния свят.
Една такава е племенната група ауа, считана за изключително уязвима и застрашена от пълно изчезване именно заради чести конфликти с дървосекачи, които ги прогонват насилствено от тяхната територия.
Заплашени са и безброй животински и растителни видове. Амазонската джунгла е един от регионите с най-голямо биоразнообразие в света с над 5000 животински и 40 000 растителни вида. Ускореното изсичане обаче застрашава тази екосистема като според някои оценки десетки видове ще изчезнат напълно до 2050 г.
Повече от половината дървесни видове, включително бразилския орех, какаото и палмата асаи, могат да бъдат определени като световно застрашени, ако тенденциите към обезлесяване продължат със същата скорост.
През март месец учени от университетите в Ексетър и Потсдам публикуваха изследване, базирано на сателитни изображения за последните 30 години, според което Амазонската джунгла, върви към "повратна точка, от която няма връщане."
Техните данни показват загуба на устойчивост в повече от 75% от джунглата.
Това означава, че на нея ѝ отнема все повече време, за да се възстановя от последиците от сушите, пожарите и обезлесяването. Създава се от затворен кръг, при който колкото повече растителност и дървета изчезват, толкова повече от тях ще продължават да умират.
И макар да не е ясно кога може да бъде достигната критичната точка, последиците за изменението на климата, биоразнообразието и местната общност биха били "опустошителни", тъй като на мястото на джунглата ще се появи савана.
